Пол и джендър: политика в науката (част 1)

Пол и джендър: политика в науката

Когато си говорим на тази тема, сякаш винаги остава чувството за изразени наклонности към едно от две съществуващи противоположни мнения.

Едното мнение е на борците за социална справедливост, което подценява биологичната структура на пола в най-различна част от спектъра, стигайки до крайността, че полът няма биологични основи. От друга страна, второто неглижира социалните и културните фактори с по-висока предпоставка към екстремност – хомофобията. Още на този етап оставаме с впечатлението как науката не е на преден план.

Когато си говорим честно на тази тема, има още един проблем – непрекъснато стои нуждата от лепването на голям надпис: „НЯМАХ ТОВА ПРЕДВИД“.

Темата е толкова политизирана, че науката се погубва. И в следващите редове ще разгледаме как тя изтича през пукнатина в чашката на политиката, превръщайки се бавно и не толкова славно в политнаука.

Нуждата от припомняне на важни дефиниции е спешна

Причината е, че и двата политически лагера всяват смут в иначе ясни граници между определенията за пол, полова идентичност и роля* (джендър), сексуалност и заболяване. Затова на първо място ще се опитам да сложа точка на идеологиите и да започна отначало с науката.

Полът е биологична специализация на видовете в производството на полови клетки от различен тип. Половете при хората са два – мъжки и женски, произвеждащи съответните гамети. Има ясна биологична разлика, съществуваща не само при хора, но абсолютно навсякъде като закон в природата: размерът на женските полови клетки винаги е по-голям, а броят им е по-малък от мъжките. По тази причина отричането на биологичните основи е неоснователно.

Половата идентичност и роля (джендър) са начинът, по който човек се самоопределя (идентичност) и другите го определят (роля), без значение от пола му, като това може да се разминава с общоприетите норми за мъж и жена. Джендър всъщност е още по-широко понятие, но то обикновено описва най-добре социалната роля на човек и поведението му – неговата мъжественост или женственост според общоприетите социални и културни разбирания.

Съществува „вечна борба“ между биологичните и социалните влияния върху джендъра.

Но кое е най-първо – яйцето или кокошката, влиянието на биологията или влиянието на околната среда?

Няма нужда да игнорираме факта, че в голяма степен човешките черти зависят от биологичните характеристики, а в случая средните стойности дефинират два ясни полюса на поведение – мъжки и женски. Без съмнение обаче тези стойности не са всичко, което вероятно означава, че не става въпрос само за чисти биологични фактори. Съответно говорим за нещо повече от пол.

Така, през 70-те на ХХ век, феминисткото движение въвежда употребата на понятието джендър (полова идентичност и роля) с основанието, че има социални и културни предпоставки в определянето на роли в обществото. Това довежда и до редица крайности, но самият фундаментално заложен факт е верен – има и други фактори, освен биологичните, които не трябва да се дискриминират.

Най-точният отговор на зададения по-горе въпрос обаче е сложен. Той не е някъде по средата между двете разбирания – това по-скоро е грешно и всяващо фалшив баланс твърдение. Но отговорът не е и в крайността на биологията, нито в тази на социалните фактори.

Това, което със сигурност можем да кажем, е че имаме абсолютно установена разлика в биологичните характеристики (като размера на гаметите) и само условно установяваща се такава в социалните. И средностатистически се идентифицираме само в две стойности на поведението – мъжка и женска, колкото са и биологичните полове.

Така стигаме до извода, че различието в биологичните характеристики е първична причина за определянето на половата идентичност и роля. Но от друга страна, социалната среда може да има сериозни въздействия. Вижте какво се случва в шведски „джендър неутрални“ детски градини.

В основите си социалните условия обаче са променливи и не са задължително еднакви за всички. За разлика от тях, биологичните основи установяват половото развитие в два ясно разграничени клона още от самото начало.

Сексуална ориентация

Сега идва ред да обсъдим и нея. Тя може да не зависи от пол и джендър, което на пръв поглед изглежда объркващо и би могло да ни подведе. Затова и много често се използва в политическа аргументация. Ще се опитам да изясня сексуалната ориентация с помощта на примери:

  • Човек от мъжки пол, с мъжествена полова идентичност (еднаква с пола) може да е хомосексуален, т.е. да е сексуално привлечен към мъже.
  • Човек от женски пол, с мъжествена полова идентичност (разл. от пола) може да е хомосексуален, т.е. да е сексуално привлечен към жени.
  • А може ли например човек от мъжки пол, с женствена полова идентичност (разл. от пола) да е хетеросексуален, т.е. да е привлечен към жени? Да, абсолютно.

С това се опитвам да ви покажа допускането на сексуалната ориентация като независима от пола и половата идентичност. Има най-различни видове сексуална ориентация, но за да не удължаваме излишно нещата, спираме дотук.

Полът, половата идентичност и сексуалната ориентация са компоненти на сложната видова функция сексуалност, която се изучава от сексологията.

Кога става дума за заболявания?

Хомосексуалните хора не са задължително болни. За аномалии говорим само когато има обусловени изменения в пола – на анатомично, физиологично или на генетично ниво и възможността за извършването на функцията сексуалност е увредена.

Такива са например болестите на сексуалното развитие (или по-модерният нестигматизиращ термин „интерсексуални състояния“), които са изключително редки (0.018%1.7%).

Колкото и да дестигматизираме ситуацията обаче, тук инфертилитетът и нарушената сексуалност вследствие на обективни изменения са факт. А интерпретацията, че полът е спектър само поради наличието на интерсексуални кондиции, е по-скоро грешна. Повече за това ще разберем в следващата част.

При хомосексуалността без обусловени изменения в пола пък може да се спекулира, че функцията е отново увредена, тъй като не се осъществява ефективно. Причината е в грешното сексуално привличане. Но привличането е субективен фактор, а при неустановени обективни такива не можем да говорим за заболяване.

Психиатрична класификация

След като стана въпрос за субективност при заболявания, идва ред и на психиатрията. В най-новия DSM вече не съществува разстройство на половата идентичност. Вместо това се говори за джендър дисфория – чувството за дискомфорт от пол и полова роля, отредени при раждането на човек. В диагнозата реална разлика няма, само името ѝ, преди това съдържащо думата разстройство, е сменено.

До промяната се стига, отново за да не се стигматизират хората с дискомфорт от своя пол и полова роля, слагайки ги рамо до рамо с други психични казуси (напр. шизофрения – психично разстройство). Тази промяна за пореден път има етичен, а не научен характер, въпреки че се спекулира политически с този факт.

Тук идва въпросът: може ли например хомосексуален човек да не чувства дискомфорт? Да, разбира се. Хомосексуален не е равно на психично диагностициран. Хомосексуалността, както казахме, е просто сексуална ориентация.

Няколко финални термина, които често остават неясни

  • Полова идентичност – начинът, по който човек сам се определя
  • Полова роля – начинът, по който обществото го определя
  • Полова идентичност и полова роля влизат в понятието джендър.
  • Трансджендър – всички хора, които се различават по полова идентичност от биологичния си пол (определят се като транс жена, транс мъж или други)
  • Цисджендър – хората, които не се различават по полова идентичност от биологичния си пол
  • Транссексуални хора – само тези, които са преминали медицинска интервенция за смяна на пола (или имат желание да го направят). Например роден мъж, сменил пола си оперативно, с женствена полова идентичност, но сексуално привлечен към мъже, което се води хетеросексуалност, тъй като вече е със сменен пол. Или роден мъж, сменил пола си оперативно, но с мъжествена полова идентичност (т.е. различна от настоящия му пол) и в същото време сексуално привлечен към жени, което се води хомосексуалност. Признайте си, че това е твърде объркващо. Фактически, резултатите от смяна на пола обикновено не са много приятни, но това е друга тема.

Възможните комбинации, описващи функцията сексуалност, са много и това е една от причините да се възприема грешно от хора, които нямат нужните знания. Или просто да се използва с политически цели, особено предвид техните либерални или консервативни наклонности.

Разликата между пол, джендър и сексуална ориентация вече би трябвало да е ясна. Надявам се повече да няма смут, създаден от идеологични представи.

Защото в следващата част ще видим как цялата тази информация е обект на смесване и объркване дори и от автори на научни статии и хора с критично мислене. И за съжаление, отново причината е по-скоро политическа.

Преминете към част 2: когато чашата прелее.

*Редакция: на няколко места е добавено и значението на полова роля, тъй като в български източници досега то не съществуваше.

Мнение за "Пол и джендър: политика в науката (част 1)"

  1. Споменаване: Пол и джендър: когато чашата прелее (част 2)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.