Пол и джендър: когато чашата прелее (част 2)

За по-лесно разбиране на термините, препоръчвам да прочетете първа част на темата тук.

Проблемът за джендър и пол нашумява за пореден път след като от Health and Human Services (HHS) в САЩ излязоха с нови препоръки, които всъщност връщат старата класификация за пол в две категории – мъж и жена.

Редица новинарски сайтове, а в това число и цели три научни общества отхвърлят тези препоръки като ретроградни и дискриминативни. Всичко щеше да е добре, ако не беше със заблуждаващи прийоми. За съжаление, сега към този „колектив“ се присъединява и престижното научно списание Nature, което леко прелива чашата.

Един голям проблем виси над отхвърлянето на класификацията. А именно – че тя е коректна за пол, каквото е самото ѝ приложение, макар да дискриминира половата идентичност и роля (джендър).

Мнозинство от учени и медии изкривяват този факт, а причината е предполагаема. Има данни, че в научното общество преобладава либералното направление, а една огромна част от американските медии са с либерална насоченост.

Както видяхме в първа част обаче, пол и джендър са две съвсем различни неща.

Дискриминират ли новите препоръки трансджендър хората?

Наречете ме сляп, но аз не бих нарекъл биологичния пол дискриминативен. В този смисъл мъж, който се определя като транс жена, е от мъжки пол, но с женствена полова идентичност. Същият мъж произвежда мъжки полови гамети, следователно определянето му на пола като мъжки е научно издържано.

Не ме разбирайте погрешно. Научните автори, опониращи на новите препоръки, вероятно са хора с добри намерения. Тяхното желание е да предотвратят дискриминацията на тези с интерсексуална кондиция и на трансджендър хората като цяло.

Но това може да се осъществи и без създаването на хетерогенната каша между пол и джендър, която ще видим.

В действителност напълно допускам, че предложението на администрацията на Тръмп е мотивирано с цел дискриминация на трансджендър хора. Но все пак то е дефиниция за пол, а не за полова идентичност и роля (джендър). Цитирам New York Times, през който са изтекли новите препоръки на HHS:

“Пол означава положението на човек като мъж или жена, базирано на неизменни биологични черти, установени преди или след раждане“, казва HHS в документ, който е изготвен и циркулира от пролетта. „Полът в оригинален акт за раждане представлява окончателно доказателство, освен ако не се опровергае от генетично такова.“

Това ново определение на практика ще изкорени възможността на приблизително 1.4 млн. американци, които искат да се определят като различни от техния биологичен пол.

Не можем да подминем факта, че препоръките игнорират тотално съществуването на джендър.

Пол и джендър са различни неща и ако администрацията на Тръмп иска да ги уеднакви, игнорирайки едното, прави сериозна грешка и наранява хората. Въпреки това научните общества вършат същото и не си правят услуга с непрекъснатото им смесване по обратни идеологични причини, както ще разгледаме.

Но преди да преминем към критиката, ни трябват повече знания за пол и интерсекс.

Защо половете обикновено са два?

Полът е необходима концепция, чиято бинарна (двоична) природа служи добре от векове в биологията и продължава да го прави.

Да, полът не е абсолютизирана бинарна система. Виждаме това с интерсексуалните състояния, които макар и много редки, съществуват.

Но половата дихотомия е резултат от еволюцията, докато интерсексуалните кондиции се развиват поради генетични или малформационни аномалии.

Полът е почти абсолютно бинарен, но със сигурност силно бимодален – не повече от 1.7% от индивидите са между мъжки и женски пол.

Има причина за това: еволюцията селектира развитието на два ясно разграничени клона, служещи най-оптимално за целта на репродукция (възпроизвеждане). Хромозомната система, детерминираща половете, е еволюирала в полза на бинарността. Тя довежда до преобладаването на приблизително равно съотношение между два пола индивиди.

Тогава къде стоят интерсексуалните състояния?

Всяко отклонение в бинарната полова система при хора и редица други животни е маладаптивно. Така например при птица с мъжки полов орган, мъжки полови хромозоми и мъжко оцветяване, но която също продуцира яйцеклетки вместо сперматозоиди, или просто е инфертилна и не произвежда семенна течност, то еволюционната селекция действа срещу нея, понеже няма да остави поколение. По същия начин, ако хипотетично птицата произвежда сперматозоиди, но има женски полови органи и по тази причина не може да оплоди други женски, пътят на еволюционния отбор отново е ясен.

Така стигаме и до истинската същност на интерсексуалните състояния. А именно – че са заболявания на сексуалното развитие, свързани с инфертилитет и нарушение на функцията сексуалност.

Тук е редно да отбележим, че в тези 1.7% от „интерсекс“ хора, споменати по-горе, влизат и такива, чието състояние на интерсексуалност е резултат от генетичен синдром (например Клайнфелтер, Търнър и други). Тези генетични заболявания са свързани и с редица други дефекти в развитието на човек.

Следователно процентът обхваща твърде широка група от хора, за да дефинираме с него най-точно болестите на сексуалното развитие. Още нещо – той много често е грешно интерпретиран, обикновено с целта да се изтъкне, че полът е спектър. Всички еволюционни пътища обаче ни показват обратното. Твърдението,че полът е спектър, по-скоро клони към фалшив континуум – подвеждащо, ако въобще е технически коректно.

Научен труд в Journal of Sex Research дава по-прецизна дефиниция за „интерсекс“. Това са хора, несъответстващи на високочестотните биологични стойности мъж и жена:

“По-точно и въпреки това клинично полезно определение за интерсекс би включвало хора с кондициите на (а) фенотип, който не се класифицира като мъж или жена или (б) хромозомният пол не отговаря на фенотипния.“

Използвайки това определение, главният автор на проучването изчислява, че едва 0.018% или 18 на 100 000 човека са с дефинирана интерсексуална кондиция.

По неизвестни, но предполагаеми причини обаче редица активистки организации възприемат 1.7% като „златната среда“. По същите причини вероятно използването на термина „заболявания“ в случая е дискусионно. Парадоксалното е, че цитирайки този процент, те безспорно включват генетични синдроми, носителите на които със сигурност не можем да наречем надарени деца.

Въпреки това е факт, че много международни организации използват „интерсекс“ вместо „заболявания на сексуалното развитие“ и дори призовават за преглед на медицинската класификация. Дали това ще се случи, колко е правилно според дефиницията за болест и по какъв начин ще повлияе на стигматизацията на тези хора е твърде спорен въпрос. Простите наблюдения показват, че човек със заболяване по-скоро предизвиква емпатия, отколкото всичко останало.

А сега за авторите на научни статии

Преди това е важно да отбележим, че става дума за материали, изразяващи мнение, а не за изследвания. В сайта на Nature, където ще разглеждаме статия, имат най-различни раздели: за проучвания, прегледи, анализи и коментари.

Материалът, който анализираме, принадлежи към раздела „Еditorials“, т.е. писани от редакторите мнения.

Заглавието гласи: „Предложението на САЩ за определяне на джендър няма научни основи“.

На пръв поглед пол не фигурира, става въпрос за джендър. Тоест, още на този етап е видимо приравняването с джендър, тъй като критикуваният документ на HHS пък е само за пол. Но нека видим какво се случва и в самата статия.

В текста веднъж авторът на Nature казва (без да дава източник), че честотата на интерсекс хора може да е около 1%, в контекста на това, че силната бимодалност на пола, едва ли не, не е толкова силна:

„… биологията не е толкова праволинейна, колкото [HHS] твърди. По приблизителна оценка поне 1 на 100 човека имат различия или заболявания на сексуалното развитие …“

Съответно тук се всява съмнение в половата бинарност. Но има един по-голям проблем – проблемът, че в Nature се смесват джендър и пол, приравнявайки ги неведнъж.

„Предложението, което HHS отказаха да коментират, е ужасна идея, която трябва да бъде убита. Няма никакви основи в науката и ще върне назад десетилетия в прогреса на разбирането на пола – класификация, основана на външни и вътрешни телесни характеристики, и джендъра – социален конструкт основан на биологични различия, но също вплетен в културата, социалните норми и индивидуалното поведение.“

Полът е класификация, основана на външни и вътрешни характеристики. Но това твърдение само по себе си не противоречи на новите препоръки на HHS (които са именно за пол) и не ги опровергава. Липсва ми аргументираното доказателство, че тази „ужасна идея трябва да бъде убита“ и „няма никакви основи в науката“. Изглежда в този случай авторът се уповава на емоции и нищо повече.

Ето и още една част от смесите в статията:

„Политическите опити да се класифицират хора, нямат нищо общо с науката и всичко е за да се отнеме признаването и правата на човек, чиято идентичност не отговаря на остарели идеи за пол и джендър.“

Остарели идеи за пол? А кои са новите идеи за пол? Nature отхвърля ли бинарния характер на пола само заради наличието на аномални отклонения? Ако е така, отхвърлят ли по същите причини идеята за мъжки и женски пол при елените, плодовите мушици и повечето други животни? Или само хората са привилегировани с „нови“ идеи за пол? Дори още по-смело, авторът заявява:

„Изследванията и медицинското общество вижда пола като по-сложен от мъжки и женски…“

Пак не са цитирани данни, като че ли в днешно време е достатъчно да напишеш, че проучванията показват. Медицинското общество наистина вижда пола като по-сложен, но това означава ли, че той е спектър? По-скоро не, въпреки че скритото послание на този текст го намеква.

От друга страна, идеите за джендър са наистина остарели и вече знаем добре, че идентичността на човек може да не отговаря на биологичния му пол. Но за съжаление, тук заедно с една истина, тихомълком се поднася и неистина. Престижността на Nature рухва под тежките тухли на идеологията.

Накратко ще разгледаме и писмото на трите научни общества, които споменах още в самото начало, отправено към HHS. Ето какво гласи то:

„Ние, от съвета на Общества за изучаване на еволюцията, силно се противопоставяме на опитите на HHS, казващи, че има биологични основи в дефинирането на джендър като строго бинарна черта (мъж/жена), определена от половите органи при раждане. Вариацията в биологичния пол и джендъра е добре документирана при много видове, включително хора, чрез стотици научни трудове. Такава вариация е наблюдавана както на генетично, така и на индивидуално ниво (нива на хормони, вторични полови белези и морфология на гениталиите). Още нещо, моделите предсказват, че вариацията трябва да съществува в категориите, които HHS предлага, което означава, че полът е по-точно разглеждан като спектър. В действителност, експерименти при други организми потвърдиха, че вариацията в чертите, свързани с пола са по-обширни, отколкото от която и да е друга черта. Зад фалшивото твърдение, че науката подкрепя простата бинарна дефиниция за пол или джендър, личният опит от изживявания на хората ясно демонстрира, че гениталиите, с които някой е роден, не дефинират идентичността му. Разнообразието е ключов белег на биологичните видове, включително хората. Като общество приветстваме това разнообразие и се ангажираме да служим и да пазим неговите членове, независимо от техния пол, джендър или сексуална ориентация.“

Не, препоръките на HHS не дефинират джендър, а пол. И съжалявам, но повечето животински видове, включително и човек, са само с два пола – мъжки и женски. С много ниска честота са индивидите, които не влизат в тези две категории. Толкова ниска, че полът практически е бинарен (а непрактически – силно бимодален). Ако заключим, че заради 1.7% (максимално) той е спектър, това на практика означава, че за всичко можем да направим същото. Бихме могли, дори и за хомеопатията да намерим 1% клинични ползи, ако не искаме да заключим негативното твърдение, че всъщност не работи. Колкото до разнообразието – можем да си говорим за полезни вариации в най-различни аспекти от еволюцията. Но не и за пол, когато вариацията всъщност е маладаптивна.

Смесването на пол и джендър е до безкрайност в абсолютно всички първоизточници на информация и последвалите ги цитирания. Буквално нямаше сайт, в който да не заваря тоталната каша от сбъркани термини. Най-изненадващо бе, когато стигнах и до Nature. Така се роди идеята и за тези две подробни статии с надеждата да са фарове в гъстата мъгла.

Какъв трябва да е подходът?

Едно е сигурно – не е адекватно да разрушаваме концепцията на биологично установена полова бинарност, за да защитим правата на трансджендър хората. Убеден съм, че има други мерки, които могат да го направят. Но не и да изкривяваме науката.

Администрацията на Тръмп не признава съществуването на джендър, смесвайки го с пол. „Прогресивните“ учени и журналисти омаловажават съществуването на пол, смесвайки го с джендър. Дискриминацията все още е факт. Но с бонус: обществото е объркано.

А когато едно общество е объркано, то е склонно към грешни вярвания, поляризиране на убежденията и възникване на омразни такива. Логично, нали? Тъжно е, когато престижни научни източници допринасят за това.

Редакция: Теодора Илиева