Опасността от имунологични паспорти за COVID-19

С падането на рестрикциите и отварянето на икономиката все по-често се говори за имунологични паспорти. Това са документи, които потвърждават, че човекът е бил заразен с новия коронавирус, излекувал се е и има антитела срещу него. Според някои въвеждането на имунологични паспорти ще позволи на преболедувалите много по-бързо да се върнат към начина на живот отпреди пандемията.

Ще разгледаме 10 причини (от статия в списанието Nature) защо идеята може да бъде много опасна – 4 са свързани с чисто практически проблеми, а 6 – с етични възражения.

Преди всичко нека отбележим, че още през април Световната здравна организация се обяви против имунологичните паспорти. Въпреки това в много страни все по-често се предлага въвеждане на такъв тип „сертификати“ по чисто икономически причини. Ето мотивите срещу идеята:

1. COVID-19 все още е мистерия – По последни данни се приема, че повечето преболедували образуват антитела срещу вируса. Но не се знае дали всеки може да образува такива антитела, нито пък над какво ниво те гарантират защита от повторно заразяване. Не е ясно и колко траен е имунитетът срещу новия коронавирус.

2. Тестове не винаги са надеждни – имаме дълъг клип в YouTube канала за показателите сензитивност, специфичност и честота на заболяването, но засега запомнете, че всеки тест може да даде фалшиво положителни и фалшиво отрицателни резултати. На пазара съществува голямо разнообразие от тестове на различни производители – някои от тях значително по-често дават фалшиви резултати. Фалшиво отрицателните резултати ще дадат измамно спокойствие на хората, точно когато не трябва.

3. Необходимият брой тестове може да е невъзможен за постигане – ще са нужни стотици хиляди до милиони изследвания за обхващане на рисковите групи от населението. Към този момент производството на тестове не може да отговори на засилващото се търсене.

4. Твърде малко хора ще бъдат „сертифицирани“ като защитени за нуждите на икономиката – Процентът хора, които са прекарали COVID-19 и са образували антитела варира в различните градове и държави. Дори в Ню Йорк не повече от 15% от населението ще може да получи евентуален имунологичен паспорт. В други населени места процентът е значително по-нисък. Според СЗО само 2-3% от хората по света са се срещнали с вируса и са се възстановили след него.

5. Мониторирането може да застраши поверителността– основната идея на имунологичните паспорти е контролиране на пътуването и работата. Вероятно ще се правят опити за фалшифициране на книжните документи, както и на евентуалните електронни сертификати

6. Нечестен достъп – поради липсата на достатъчен брой тестове, не всеки ще има възможност за получаване на имунологичен паспорт. Опитът досега показва, че диспропорционално повече тестове се правят на богати и влиятелни хора – политици, спортисти, популярни личности и др. Хората, които се борят за прехраната си, вероятно ще имат много по-труден достъп до местата за изследване и съответните тестове.

7. Сегрегация на обществото – означаването на хората като „защитени“ и „незащитени“ ще създаде значително разделение, особено при липсата на ваксина. Без нея стратификацията ще зависи от късмета, парите и личните обстоятелства.

8. Нови форми на дискриминация – евентуалните имунологични паспорти може да бъдат разширени в бъдеще с наличие на други данни, като резултати от генетични изследвания. Това крие риск от дискриминация въз основа на определени характеристики от страна на работодатели и застрахователни компании.

9. Маргинализираните групи ще бъдат подложени на по-стриктен контрол от органите, които контролират използването на имунологичните паспорти.

10. Заплаха за общественото здраве – имунологичните паспорти може да създадат опасни стимули. Ако достъпът до социални места зависи от резултатите на кръвни тестове, то мнозина биха опитали съзнателно да се заразят като имат контакти с болни хора. Така разпространението на вируса рязко ще се усили и ще създаде заплаха за невинни жертви.

Усилията на държавите трябва да бъдат насочени в две основни посоки – от една страна откриване на заразените с цел изолиране и лечение, а от друга страна – разработване на ефективна и безопасна ваксина.

Всеки опит за разделяне на обществото на базата на биологични данни /антитела/ крие риск за свободата, честността и здравеопазването.

Източник:
Natalie Kofler, Françoise Baylis – Ten reasons why immunity passports are a bad idea, Nature
 
 
 
 
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *