Квантови безсмислици

Преди зората на интернет обвинявахме липсата на достъп до информация като причина за вярата в абсурдни небивалици, като астрология, магически лечения и конспиративни теории. Сега, когато всичко е на един клик разстояние, всеки има собствена кофа, която е внимателно напълнена с лесносмилаеми и удобни „факти“, за да може по-лесно всеки човек да преглътне това, в което иска да вярва. Човекът е, на първо място, емоционално същество, на второ – логично. Първо, ние избираме в какво ни харесва да вярваме и какво има смисъл за нас. На второ място, обграждаме го само с тези идеи, които го потвърждават, без да задълбочаваме в това дали те са верни.

Когато става дума за сложни и контраинтуитивни сфери, като квантова физика, е изключително лесно за различни шарлатани, търсещи бърза печалба, да захаросат абсурдните си твърдения с термини от квантовата механика. Това вече стана нова мода. Човешкото съзнание винаги е било предразположено да търси лесното решение и точно на това разчитат в света на продажбите – хапче за отслабване вместо хранителен режим, нов революционен колан за изгаряне на мазнини вместо тренировки, нова книга, обвиняваща минали животи и ретроградни траектории, вместо изграждане на здравословни навици. Нека да разгледаме как се смесва истината с лъжата, като се използват сложни понятия от квантовата механика.

Често използвана практика е да се употребява думата „квантов“ пред друг, бегло познат, термин от физиката – „квантова енергия“, „квантова синхронизация“, „квантов резонанс“ и т.н. Какво всъщност означава думата „квантов“? Думата идва от латинското quantum и означава „колко“, „количество“. Макс Планк използва думата първоначално, когато развива математическата идея за „квантуване“ на енергията. На микроскопично ниво думата „квант“ се използва за описание на най-малката неделима порция енергия. Точно за това няма никакъв смисъл, ако използваме тази дума извън контекста на квантовата механика.

„Квантовата физика днес разкрива огромна информация за процесите в нашия организъм на субатомно ниво“ – изречения, подобни на това, звучат логично, но дали законите на Вселената позволяват тази логика да е вярна? Ако нашите тела са изградени от клетки, които са изградени от атоми, а те взаимодействат помежду си на квантово ниво, това не се ли отразява и на нас здравословно? Нашите логика би отговорила положително на този въпрос, но нашето съзнание въобще не е пригодено да възприема разлики от един мащаб в друг.
Ако Слънцето беше с големината на футболна топка, то Юпитер щеше да се намира на другия край на футболното игрище. Ако разширим водородния атом до големината на видимата Вселена (93 милиарда светлинни години), тогава една струна (най-малкият квантов обект) ще бъде с големината на 4-метрово дърво. Квантовият микросвят, в който взаимодействат атомите, и нашия макросвят, където взаимодействат клетките в тялото ни, се подчиняват на различни закони. Спокойно можем да си представим два различни свята, между които има граница и няма взаимодействие между тях. Тази граница се изследва от години и със сигурност можем да кажем, че няма как квантовомеханичен феномен да се пренесе като осезаем ефект в нашия ежедневен свят. С уголемяването на даден обект от микроскопично ниво към макроскопично всякакви квантови ефекти се разрушават, достигайки до границата, и самият обект започва да се държи спрямо познатите ни закони на ежедневната механика.

Нека дадем няколко примера.

Според квантовата механика един електрон може да се намира на няколко места едновременно. Това не е просто някаква щуротия на уравненията, а реално измерим и доказан феномен. Въпреки че се случва постоянно на квантово ниво, това по никакъв начин не влияе на ежедневието ни. Друг интересен квантов феномен е тунелирането. Въпреки че благодарение на него се преодолява Кулоновата бариера и се поддържа термоядрения синтез у Слънцето, това явление е толкова рядко, че отново няма измерим ефект върху нашето тяло. Всяка една частица на квантово ниво се държи и като вълна едновременно. Някой да е виждал футболна топка да се държи като вълна?

Квантовата механика бе открита през 30-те години на 20. век. Тя е толкова добре изследвана и разбрана, че в момента учените разработват квантови компютри. За да не задълбаваме всеки път в проучвания дали информацията, която четем, е вярна, или не е, можем да използваме за бърза преценка Бръснача на Окам. Това е най-разпространеното наименование на принципа за простотата в науката. Съгласно този принцип, от множеството теории, които обясняват един и същ проблем еднакво добре, за предпочитане е най-простата, т.е. тази, която използва най-малко предположения.

Как е приложим той в този контекст?

Ако квантовата механика имаше реални ефекти върху нашето здраве, досега всички общопрактикуващи доктори щяха да са запознати с всички нейни влияния върху нас. Дори да ненавиждате „Биг Фарма“, ако квантовата механика имаше потенциала да засяга нашето здраве, то големите корпорации вече щяха да продават квантови лекарства и квантови устройства.

Колкото и да не ги харесвате, те трябва да се подчиняват на правителствените регламенти, които ги ограничават само до доказаните факти. Бръсначът на Окам в този случай задава прост въпрос. Кое е по-вероятно да е вярно? Всички милиони учени и лекари през последния почти век да грешат и да не знаят, но някой, написал статия в интернет, знае повече? Целият свят крие някаква истина (от която корпорациите биха печелили, продавайки нови лекарства), но определен гуру е разобличил всичко и сега продава квантови уреди? Най-простото и логично разсъждение е, че някой се опитва да ви вземе парите, надявайки се, че няма да проверите фактите.

На света има два типа хора – едните искат да вярват, а другите предпочитат да знаят. Нужен е баланс от двата начина на мислене у всеки от нас. Вие решавате как приемате нова информация и как я анализирате.

 
 
 
 
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *