free aloha interracial teen sucking black stepdads cock.

tubegalore

ЗА МЕДИЦИНАТА С ПРЕЗРЕНИЕ, ЗА МЕДИЦИНАТА С ЛЮБОВ

През изминалия век, както и в настоящия, медицината постигна поразителен напредък. Антибиотици, ваксини, анестезия, хормонално лечение, прецизни методи за диагностика, изумяващата генно-модифицираща терапия… Списъкът е едва ли не безкраен. Продължителността на живота се е повишила значително от началото на 20 век до сега. Това се дължи не само на подобряването на качеството на живот чрез регулярен достъп до повече, по-качествена и по-разнообразна храна, но и безспорно на развитието на медицината и улесняването на достъпа до медицински грижи. Парадоксално обаче, в последно време се наблюдава една тревожна тенденция – oтлив на доверие към съвременната медицина и носталгия към лечебните практики от миналото.

„Сегашните лекарства ни тровят, много хора умират от лекарски грешки, лъжат ни, за да ни вземат парите или да ни убият…“ Някои хора сериозно презират медиците и съвременната медицина. Те създават огромно поле за изява на всякакви „алтернативи“ или, разбирайте, всевъзможни недоказани практики, неизследвани препарати, вездесъщи „лечители“. Но нека хвърлим един бърз поглед към вековете назад и да преценим дали все пак не би трябвало да сме доволни от това, което ни се предлага сега от традиционната медицина и фармацевтиката. Шарлатаните не са помогнали на никого тогава, не помагат и сега. За сметка на това обаче медицинската наука и практика са се усъвършенствали значително. Освен пасторалните картиники, в които бабите лекуват децата с чай от билки до огъня, има още какво да добавим към представите си за медицината от миналото.

В миналото, знаем всички, също са се извършвали операции.
Най-цененото умение на хирурга тогава било не друго, а неговата бързина. Това е обяснимо, като се има предвид, че хирургическата анестезия се появява през четирийсетте години на 19 век. До тогава все пак имало известни методи за облекчаване болките на пациента. Например той да бъде обезкървен до състояние на безсъзнание. Имало и по-чудати, като вкарване на отвара от тютюн в ректума. Най-често се давали опиати, но при всички положения ползата не била кой знае каква. Ето защо лекарите се учили да извършват ампутации на крайници за по-малко от минута. Повечето операции се извършвали за 10 до 20 минути. При това си късметлия, ако си първият пациент за деня, защото тогава инструментите са относително по-чисти. Необходимостта от стерилност е открита доста по-късно отколкото предполагате.

През 1867 г. професорът по хирургия Джоузеф Листър решава да продължи работата на Луи Пастъор, който пръв говори за съществуването на микроорганизми. Той се опитва да предпазва пациентите от инфекции чрез използване на химични вещества, наречени „антисептични средства“. След публикуването на резултатите му, операциите стават доста по-безопасни. До тогава обаче повечето пациенти умирали от инфекции след преживения ужас от операцията. Това се наричало „отравяне на кръвта“.
За жените проблемите били още по-големи.
Бил Брайсън разказва в книгата си „У дома“, че през 19 век в Англия никой лекар нямал право да направи гинекологичен преглед на жена. Имало само опити за нещо подобно и то по изключение – „ в слабо осветена стая чрез напипване под одеяло“. Не било много възпитано жената да обясни какво и къде я боли в тази област. В Америка имало случай на уважаван гинеколог, който бил изключен от Американската медицинска асоциация след като скандално разрешил на студентите си да наблюдават раждане със съгласието на жената. Ето защо женската анатомия си останала пълна загадка още много десетилетия наред.

По същотото това време една болест е била доста разпространена – сифилисът. Леченията варирали от инжектиране на оловен разтвор през уретрата до приемане на живак. След тях може би смъртта не е изглеждала чак толкова лош вариант на пациентите.
Най-лошото от всичко било, че хората не можели дори да умрат спокойно.

Оказва се, че констатирането на смъртта не е лесна работа и доста хора са били погребвани живи. Според един доклад от Ню Йорк, от 1200 трупа, ексхумирани по различни причини между 1860 г. и 1880 г., при шест е имало признаци на блъскане по стените на ковчега или друго движение вътре.

През 1899 г. в Англия била създадена Асоциация за предотвратяване на преждевременно погребение. Тя изготвяла и следяла за спазването на различни мерки. Такава се сформира и в Америка през следващата година. Явно проблемът е бил доста широко разпространен. Хората ужасно много се страхували да не бъдат погребани живи.

А дори и да си погребан мъртъв, пак може да имаш неприятности.
Кражбите на трупове са били нещо доста често срещано в много страни. Това се дължало на огромната нужда от такива за медицински експерименти и дисекции. Мрачен бизнес, но и доста печеливш. Случаите били толкова много, че не било необичайно в Англия близките на починалия да задържат тялото у дома си, докато разлагането напредне и то вече не било примамливо за крадците. Никой още не знаел, че съжителството с труп може да те разболее. Гробищата се охранявали, но решението дошло от другаде. Всъщност тази порочна практика води до появата на кремацията като по-масово явление. Въпреки немалката съпротива, все пак тя става доста разпространена именно поради практични за времето си причини, а не духовни или религиозни такива.

Персила – жената-маймуна
Почти всеки от нас е чувал за така наречените „ циркови атракции и сензации“ от миналото. Брадати или супер дебели жени, хора с изключително нисък ръст, с вродени дефекти, с неправилни пропорции. За жалост, тогава те не са били нито диагностицирани, нито лекувани. Били обявявани за уроди, за „наказани свише“ и подобни. Много от тях вероятно са имали хормонални проблеми, но ендокринологията започва да се оформя и развива като наука едва през миналия век. Тя дава шанс за нормален живот на много хора.

През 1944 г. учените откриват хормон на растежа в мозъка на крави. По-късно започва работа по разработването на възможна терапия за ниските хора. През 1958 г. д-р Морис Рабен от университета „Тафтс“ обявява, че е предизвикал растеж при джудже, използвайки хормон на растежа, добит от човешки труп. В началото това е бил единственият възможен източник. Все още обаче нямало експерименти, които да сравняват приемащите хормона с група, която не го приема. Ползата не била категорично доказана, а и били необходими огромен брой хипофизни жлези (от които хормонът се извличал и пречиствал) дори за един единствен пациент.

Родителите на 7 годишния Джефри Балабан, който страдал от патологично нисък ръст, успяват сами, чрез молби и писма, разпратени из целите щати – до лекари, приятели, патолози, болници, морги и др., да съберат за един месец 100 жлези за своя син. По-късно те създават фондация „Човешки растеж“, а след това и „Национална хипофизна агенция“, защото това се оказва битка на много хора. Целта е събирането на максимален брой жлези за проучвания, както и за лечение на пациенти. На мнозина това лечение е помогнало значително. Джефри достига до ръст 1,60 м. след 9 години лечение, вместо прогнозния 1,22 м. През 1984 г. обаче е установена първата смърт заради заразен хормон на растежа, който е предизвикал развитие на болестта на Кройцфелд-Якоб. Това е рядка болест, която поразява смъртоносно мозъка. След като това става известно, се доказват още такива случаи. Скоро почти всички страни спират извличането на хормона от трупове. Започват сериозни проучвания и проследяване на всички лекувани по този начин. Надеждите са насочени към синтетичен вариант на хормона. През 2008 г. френски семейства съдят седем лекари и фармацевтична компания по обвинение за „непредумишлено убийство и измама“, но не печелят делото. Към днешна дата хормон на растежа или соматропин се произвежда в лабораториите на фармацевтичните компании. Истинско облекчение.

Мнозина се страхуват от страничните ефекти на антибиотиците. Животът на всеки човек преди тяхното откриване е можел да бъде прекъснат в рамките на дни, дори часове. Сега обаче има мода да се дават хомеопатични продукти на децата вместо предписания от лекар антибиотик. Действие безотговорно и опасно. Древните египтяни слагали върху раните плесенясал хляб. Днес от хлебната плесен се произвежда пеницилин. Това е първият открит антибиотик. След създаването му е трябвало той да бъде изпробван върху хора. Първите проби през Втората световна война са успешни и така започва ерата на антибиотиците. Според някои изчисления животът на милиони войници е бил спасен чрез предотвратяване вторично инфектиране на раните им.

И накрая, но не на последно място!
Сами проверете от колко болести сега ни спасяват изобретените до момента ваксини, какви епидемии са се разгаряли от тях в миналото и какъв е броят на известните жертви. Ако трябва аз да го направя сега, ще се наложи да изпиша десетки, дори стотици страници, олицетворение на човешкото страдание.

Така че, нека бъдем благодарни, нека бъдем доволни. Нито едно човешко поколение не е живяло така добре и така дълго на Земята като нас, а медицината и лекарите имат една от главните заслуги за това. Повече от глупава е една меланхолия към минало, непознаващо съвременната конвенционална медицина, която всеки ден ни прави способни да изпитаме радостта от живота. Радост, много по-трудно достижима във вековете назад.

автор: Весела Енчева
редактор: Теодора Илиева

Източници:
„У дома“, Бил Брайсън, изд. Еднорог, 2011
„Възбудени! История на хормоните и как те контролират почти всичко“, Ранди Хътър Епстайн, изд. Дилок, 2019
„История на медицината“ енциклопедия, Стив Паркър, 1993, Абагар Холдинг- София, Белайта Прес- Лондон

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Интернет бюлетин

Въведете Email
ОК
Специална оферта за теб!

Абонирай се 

за  Гадателката Бими
Да, искам да знам
Напълно безплатно!