Когато бездействието убива

Бездействието на Министерството на здравеопазването по отношение на ниското ниво на ваксинация много напомня на Задачата с тролея.

В този известен мисловен експеримент един тролей е на път да убие пет души. С дърпане на лост тролеят може да бъде отклонен и само един човек ще умре, илюстрирано на картинката. Бихте ли дръпнали лоста?

Забелязвайки, че едно обикновено дърпане на лост може да спаси повече животи, мнозинството хора казват, че биха го направили. Променяйки съвсем малко ситуацията обаче, това би довело до тотален обрат в действията им. Помислете за следното:

Както преди малко, тролей се спуска към петима души. Вие може да го спрете, като поставите нещо много тежко пред него. Случва се така, че до вас има много тежък човек – единственият начин да спрете тролея е да го избутате, убивайки го. Така ще спасите останалите петима. Ще го направите ли?

За разлика от първоначалния сценарий, много хора ще откажат избутването на тежкия човек. Истината обаче е, че нищо не се променя спрямо първия вариант на задачата, освен че избуталите тежкия човек хора ще почувстват значително по-голяма отговорност за смъртта му.

„Тежкият човек“ за служебното Министерство на здравеопазването и подлежащите му институции е загубата на популярност. Няма по-пагубен човек от политик в предизборна кампания по време на пандемия.

Вчера в предаване здравният министър изрече следното твърдение:

„[Ниският процент на ваксинация] не е задача на здравното министерство. Това е отговорност на всички нас.“

Бездействието, от което загиват най-много граждани в сравнение с цял свят, е тотална отговорност на държавата и подлежащите ѝ институции. Няма мерки, а и да има, не се спазват.

Кога последно сте чули за глобен, неспазващ мерки, за санкционирани, нарушаващи наредбите заведения, за освободен неваксиниран лекар? За какво ни е държава, ако тя не действа? За какво ни е министър Кацаров, ако отговорността не е негова, а „наша“?

Не, вината не е на „всички нас“, че мерки не съществуват или и да съществуват, не се спазват. Министър Кацаров просто се опитва да ни я прехвърли с липсата на регулации и бездействие.

Липсата на действие, в случая на ваксиниране и противоепидемични мерки по време на пандемия, води до тежки санкции в развитите държави. В България обаче явно води само до похвални слова. Преди няколко дни президентът Румен Радев заяви следното пред медии:

„Наистина поздравявам служебното правителство и министъра на здравеопазването и целия му екип за усилията, които полагат, за да се справят с тази тежка криза въпреки нерадостното наследство и разбитата система на здравеопазването.“

Ние усилия не виждаме, вместо това виждаме, че според министъра отговорността е „наша“, а не на държавата. Съответно, виждаме и най-висока смъртност. Политическото говорене по време на пандемия е най-големият враг на националната сигурност. Странно е, че президент и генерал тотално игнорира този факт.

Представете си, че ваксинацията е като поставянето на колан

Да позволиш на дете да се вози в кола без предпазен колан е абсолютна отговорност. Да, усещането е, че няма директно действие, което да причини лош резултат, но последиците могат да са страшни.

По същия начин неваксинирането днес е отговорност, тъй като прави всеки човек уязвим към вируса. Неваксинирането е отговорност, тъй като достъпът до навременна медицинска помощ е все по-ограничен за всички пациенти, независимо с Ковид или не. Претоварвайки системата с неваксинирани Ковид пациенти, вредим и на всички останали. Лекарите са на ръба на силите си, а от това страдат пациентите. Тези вреди не са само теоретични.

Трагично е, когато хора загиват или се нуждаят от механична вентилация след „свободно“ позволения им отказ от ваксинация, още по-трагично – когато невинни хора с други заболявания загиват заради липсата на места в интензивни отделения, заети от неваксинирани.

Ние сме на първите места по смъртност от Ковид-19 в света и бездействието на държавата не е нито свобода, нито демократично, а чиста слободия, характерна повече за джунглата, отколкото за каквато и да е демократично устроена държава.

Най-важната свобода на хората, а именно – просто да бъдат живи и здрави, е в голяма степен отговорност на държавата. Тя трябва да мисли за гражданите си на всяка цена.

Политици, на които реномето и популизмът им са по-важни, не трябва да имат място във властта. Които и да са следващите управляващи, те трябва да бутнат тежкия човек и да го бутат винаги, когато е необходимо.

Не се прехласвайте по красиви лъжи. Гласувайте разумно.


Фейсбук публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.