Една голяма драма се разигра миналата седмица в българските YouTube среди, която заслужава да бъде обсъдена. Титаните на българския YouTube Любомир Жечев и Киро Брейка решиха да се подложат на „детектор на лъжата“ по идея на първия, тъй като Жечев смята, че Брейка е получил големи пари да оплюе крупен бизнесмен.
В тази драма, продължаваща няколко дни, превърната в няколко часа видеоклипове, има един огромен проблем, за който въобще не става въпрос до нейния край и това е крайно притеснително. А именно – детекторът на лъжата всъщност е лъжа сам по себе си.
Това, което виждате по филмите, е постоянната употреба на т.нар. полиграф („детектор на лъжата“) – уредът, който с абсолютна точност отчита дали някой лъже, или не. Само че ние не живеем във филм, а както вече се досещате, реалността е нещо коренно различно.
Мнозинството психолози, както и цивилизованите съдебни системи отдавна не признават „детектора на лъжата“ като легитимно средство за разпознаване на истината по простата причина, че то не е такова.
Нещо повече, има данни, че полиграфът и антични негови подобия в миналото са използвани изцяло с користни цели – за оправдание на насилие, дискриминация и неправда срещу невинни хора.
Полиграфът е инструмент, който регистрира промени във физиологичното състояние – сърдечен ритъм, кръвно налягане, дишане и електрическо съпротивление (галванична реакция на кожата). Основната хипотеза на полиграфа е, че когато хората лъжат, те реагират емоционално на лъжата. Изходното ниво за физиологични характеристики се установява чрез задаване на въпроси на субекта, чиито отговори изследователят знае. Отклонението от изходното ниво за истинност се приема като знак за лъжа.
Има няколко начина за използване на полиграфа, като в случая на Жечев и Киро Брейка се вижда, че тестващият използва т.нар. Control Question Test (CQT). Този тест сравнява физиологичния отговор на въпроси, представляващи интереса на поръчителя спрямо „контролни“ въпроси за минали неудобни постъпки извън интереса на поръчителя.
Консенсусът на психолозите и по-специално на една от най-елитните колегии – Американската психологична асоциация е категоричен. Психолозите не смятат, че полиграфските методи, особено CQT, са достатъчно научно обосновани. Те не бива да се допускат като доказателства при липса на допълнителни изследвания с реални дела от реалния живот.
Има ли доказателства, че полиграфът е в състояние да открие лъжата? Когато човек лъже, се предполага, че тези физиологични промени се случват по такъв начин, че „експерт“ може да открие дали лицето лъже.
Научно установена връзка между такива физиологични промени и лъжата обаче няма. Няма и научно установени „експерти“, които да са по-добри от неекспертите с други методики в контролирани проучвания. Няма нито машини, нито „експерти“, които да открият с висока степен на точност кога хората, избрани на случаен принцип, лъжат и кога казват истината.
Полиграфът не може да бъде истински детектор на лъжата по простата причина, че физиологичните промени, които изследва, е възможно да бъдат следствие от редица фактори. Притеснението, гневът, тъгата, срамът и страхът са само няколко емоции, които могат да бъдат причина за промяна на сърдечната честота, кръвното налягане или дишането. Съществуват редица медицински състояния, които също могат да причинят физиологичните промени. Дори елементарната нужда от тоалетна може да бъде причинител на физиологичните промени.
И най-пламенният защитник на полиграфа, ако е честен, трябва да признае, че изкусните лъжци могат да преминат своите тестове без никакви проблеми.
За съжаление, неуспешните истории на „детектора на лъжата“ или т.нар. полиграф не оцеляват, защото не са интересни и не се разказват. Оцеляват и се разпространяват само успешните, защото са впечатляващи, което е класически пример за т.нар. survivorship bias – склонност на оцеляването.
Същата склонност на мислене се наблюдава и при шарлатанско лечение на нелечими заболявания. Неуспехите с шарлатанското лечение са ужасно много, но пациентите просто не са живи, за да разкажат историите си. Оцеляват и разказват само условно „успешните“, които на късмет са все още живи. Шарлатаните разчитат на тези истории, за да печелят пари, така както и полиграфистите, които са наясно с фактите за тяхното изследване.
Драмата между двамата герои завършва с напълно неочакваното от Любомир Жечев заключение – Брейка не е взимал пари, за да оплюе въпросния бизнесмен. А вместо това можеше да завърши много по-рано с елементарна проверка дали полиграфът всъщност е легитимен инструмент за извличане на истина, или не. Когато партньорката на Любо от подкаста Рози проверява фактите за полиграфа, вече е твърде късно.
Уви, инфлуенсърите ни са отражение на обществото, в което живеем.
Източници
1. Цялата история може да проследите в последното видео на Любо Жечев – https://www.youtube.com/watch?v=hYt9rSijDuI
2. Становището на Американската психологична асоциация: https://www.apa.org/research/action/polygraph
3. Още факти за полиграфа: http://skepdic.com/polygrap.html
4. Фейсбук публикация