Както всичко останало в България и фалшивите новини имат разклонение от нормата. Докато по света това са по-скоро спорадични публикации, често целящи конкретна дезинформация, която трудно би се проверила за факти в момента на разпространение, в България употребата им е съвсем различна.
За българския потребител на информация трябва да е ясно по какъв начин е дезинформиран и объркван, като за тази цел ще посочим ситуацията в българските медии и най-вече в пресата.
Защо точно в пресата?
Защото хартията с напечатан текст остава и може да се чете от много хора, докато електронната информация минава и заминава, може да бъде променяна и е трудна за проследяване (когато се налага). Все още много хора из малките населени места в България нямат достъп до електронна информация и разчитат на вестника за информираността си.
По закон печатните медии трябва да имат ясно посочен собственик и гарантирана свобода на словото. Разбира се, у нас това също не е така. Определени фигури притежават печатните медии, което им дава цялата власт да публикуват това, което искат да наложат за истина те самите или близките до тях и управлението политици.
Голяма част от медиите са притежание през различни фирми на Делян Пеевски (КОЙ е той проверете сами, ако не знаете). Особено водещите печатни медии (под водещи разбирайте най-разпространяваните) Телеграф, Монитор, Политика и др. Малкото свободни медии са един-два ежедневника и сайтове с малък екип и публично финансиране тип самоиздръжка. Такива сайтове са Биволь, Медияпул, Терминал 3, Електронен вестник и други. Те показват новините такива, каквито са и опитват да заглушат масовите дезинформации от цитираните по-горе издания.
Тъй като до голяма степен те успяват да разровят мътилката и да пишат нещата такива, каквито са и би следвало всички да ги пишат, медиите на Делян Пеевски решиха да се заловят за модната дума фалшиви новини и да я впрегнат в употреба чрез изданията си. На принципа на крадеца вика дръжте крадеца изданията на Пеевски откриха рубрика, която нарекоха „Фабрика за фалшиви новини“, в която рубрика нападат изданията, които поднасят истината (или поне фактите с всички гледни точки без интерпретация).
И така отново имаме разводняване на информацията. Дори да бъде публикувана истина, подплатена с документи и факти, изданията на Пеевски веднага я обявяват за „фалшива новина“, с което не постигат нищо друго (срещу истината няма какво да направят), освен да объркат хората, които не владеят критическо мислене и лесно биват дезинформирани.
На всяко твърдение или факт бива противопоставяна неистина и обвинение от другата страна. В спора и малкото хора, които следят истината, започват да се объркват и това носи дивиденти за Пеевски и неговите медии.
Към днешна дата България е на 109 позиция по свобода на словото според индекса на Репортери без граници. От 180 индексирани държави. И там се задържаме само и благодарение на медии, които отстояват своята независимост и служат на обществото като го информират с факти, а не с интерпретации и заблуди.
Какво трябва да съдържа една информация „по учебник“, ще публикуваме в допълнителна статия.
* Вижте кампанията за фалшиви новини на Медияпул, зад която заставаме и ние.
