free aloha interracial teen sucking black stepdads cock.

tubegalore

Живеем ли в компютърна симулация?

Автор на текста е Стефан Станев – читател от Фейсбук групата Обратно в реалността.

Пикселите на реалността:
Още от древногръцките философи има дебат дали пространството е дискретно (има най-малка мерна единиця) или непрекъснато (може да се дели до безкрай като парадоксите на Зенон). Ако е дискретно ще стигне в един момент до най-малкото неделимо, което може да възприемаме като „пиксел“ на нашата реалност. Ако няма най-малко неделимо а пространството е непрекъснато (вечно може да го делим на две по-малки части до безкрай) тогава е невъзможно какъвто и да било хипотетичен компютър да може да симулира нашата Вселена, защото ще има нужда от изчислителна мощ граничеща с безкрай. В текущите ни разбирания за физика имаме подобен краен размер, който можем да наречем пиксел на симулацията. Дължината на Планк е единица за дължина равна на 1,6 × 10−35 метра. Това е около 1020 пъти по-малко от размера на протона. Дължината на Планк се смята за естествена, защото се дефинира чрез три основни физични константи: скоростта на светлината, константата на Планк и гравитационната константа. Тя е съизмерима с размера на струните в Теория на струните. По дефиниця всичко по-малко от нея започва да губи физически смисъл.

Високоенергийни космически лъчи
На земята използваме колайдери (ускорители на елементарни частици), за да засилим елементарни частици с голяма енергия и продуктът от техния сблъсък ни позволява да видим структурата на пространството отвъд субатомното ниво. Колкото по-високо енергия има даден лъч от частици толкова дълбоко копаем. Космическите лъчи са с магнитути по-мощни от това, което можем да възпроизведен в нашите колайдери. Като пример, за да наблюдаваме кварките трябва да построим колайдер с колемината на галактиката. Дали живеем във Вселана с такива лимити можем да разберем изследвайки високоенергийни космически лъчи. Всяка една симулация има лимит на своите възможности. В този случай бихме горна граница на най-висока енергийна стойност, която може да притежава една частица поради ограничение в енергийната плътност. Това ограничение ще се дължи на това, че „пикселите“ на нашата реалност могат да поберат ограничено количество енергия – какво количество енергия може да бъде побрано (записано) в единица дължин на Планк.Подобно ограничение може да се окаже вече наблюдаваната граница за най-висока енергия на космически лъчи – Граница на Грейзен-Зацепин-Кузман.

Различно поведение на тъканта на пространството
При всяка една компютърна игра се симулират някои части в по-голяма детайлност а други, които в момента не са важни се генерират с по-малко детайли, за да се пести изчислителна мощ. Инженер от НАСА Томас Кампбел предлага заедно с колегите си да се проведе специфичен експеримент да бъдат открити такива пролуки в симулацията, които могат да бъдат наблюдавани на квантово ниво. Експериментът включва наблюдаването поведението на светлината през серия от разделители, процепи, огледала и детектори. Без да влизам в излишни сложни подробности те ще наблюдават несъответствие в поведението на светлината, когато се държи като частици и когато се държи като вълна.

Компютърен код в тъканта на материята
При изпращане на информация между два компютъра по интернет към единиците и нулите се добавят допълнителна информация, чиято цел е да проверява след получаването дали част от сигнала е бил загубен или повреден (дали някоя от единиците е станала случайно на нула и обратно). Един такъв пример е алгоритъм създаден от математика Клод Шанън през 40-те години на миналия век, който проверява операциите за събиране. Такъв тип код се открива дълбоко в уравненията на свръхструнната суперсиметрията от теоретичния физик Джейм Гейтс. Този труд е надграждане на струнната теория и се опитва да обедини Обща Теория на Относителността на Айнщайн с квантовата механика.

Скрити измерения
Всички знаем за трите пространствени измерения дължина, широчина, височина и четвъртото измерение – времето. Още Айнщайн постулира, че е възможно да има допълнителни пространствени навити измерения, които са скрити от нас, защото са изключително малки (пространства Калаби Яу). От години физиците се чудят защо гравитационната сила е в пъти по-слаба отколкото другите фундаментални взаимодействия. Едно потенциално обяснение е че хипотетичната частица преносите на гравитационното взаимодействие (гравитонът) изпусна енергия в скрити измерения. Ядрени физици в Големия Адронен Колайдер в ЦЕРН се опитват да открият чрез АТЛАС камерата тези измерения като изследват сблъсъци на определени високоенергийни частици. Поради липса на резултати възнамеряват да построят 4 пъти по-голям колайдер, за да ги открият. Ако такива скрити навити измерения съществуват тогава при определени частици и условия част от енергията им ще се „изсмуква“ в тези простраснства и ще наблюдаваме нарушение на закона за запазване на енергията. Друг начин по който възнамеряват да търсят скрити измерения е измервайки времето, за което се изпаряват изкуствено създадени микроскопични черни дупки. Ако времето им на изпарение им НЕ отговаря на „Стандартня модел“ (текушата ни теория за вселената) и се изпаряват твърде бързо от предсказанията им тогава част от енергията им се отделя в тези скрити измерения. Според доста теоретични физици наличието на тези скрити измерения могат да потвърдят преносно съществуването на суперсиметрични частици. Това от стой ред ще докаже правотата на Джеймс Гейтс и откритията му на „компютърен код“ в структурата на материята.

Нарушаване на фундаменталната симетрия
На фундаментално ниво законите на вселената изглеждат симетрични. Точно за тов можем по елегантен начин да ги опишем с прости и кратки формули. Проявлението на тези закони обаче не е симетрично в света, в който живеем. Ако проявлението им беше симетрично тогава след Големия Взрив цялата Вселена щеше да е една супа от фотони. В първите мигове се е случило нарушение на симетричния баланс между материя и анти-материя. Ако не се беше случило това нарушение на симетрията тогава нямаше да има материя, която в последствие да образува галактиките, планетите и нашата цивилизация. Нарушаването на симетричните закони може да е признак за проблеми в симулацията според доста космолози.

Интелигентен дизайн
Защо физичните константи имат стойностите, които имат? Ако гративационната константа или някои от многото други фундаментални константи за нашата вселена имат друга стойност тогава законите на физиката, химията и биологията нямаше да работят по познатия ни начин. Изглежда, че са настроени да имат точна определена стойнсот с цел да можем да съществуваме. Контрааргументът е че не знаем дали при други стойности на физични константи дали може да съществува друг род физика, друг род химия, друг род биология и т.н. Теоретичните астрофизици имат елегантно решение на този проблем -мултивселената. Накратко при Големия Взрив са се образували 10 на степен 500 алтернативни вселени всяка със свои случайни стойности на физичните константи. При такъв голям набор от вселени все в някоя от тях стойностите на константите ще са такива, че да позволяват да съществува живот. Логично можем да продължим разсъжденията, че при пускане на компютърни симулации за хипотетични вселени всяка с различни първоначални стойности е напълно логично резултатът да е същия като теорията за мултивселената.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Интернет бюлетин

Въведете Email
ОК
Специална оферта за теб!

Абонирай се 

за  Гадателката Бими
Да, искам да знам
Напълно безплатно!