В предишния материал „Какво всъщност са фалшивите новини“ отбелязахме накратко смисъла зад това устойчиво словосъчетание, обявено за дума/израз на 2017 година.
А именно: фалшивите новини са единици медийна информация (новина, репортаж, очерк и др.), които не отговарят на истината по някакъв начин (съдържат неверни факти, изцяло неверни са, не са се случили и др.).
Сега трябва да дадем малко разяснения за какво могат да се използват, за какво могат да служат тези видове съобщения в средствата за масова информация. Разбира се, употреба номер 1 е манипулация. Манипулация на всяко ниво.
Американският лингвист Ноам Чомски описва преди години най-известните манипулационни техники чрез медиите. Неговата статия: „10 начина за манипулация чрез медиите“ отдавна е преведена и на български език и често споделяна в социалните мрежи.
В терминологичния апарат на Чомски обаче не попада термина „фалшиви новини“, защото, както вече обяснихме в предишния материал, това е сравнително нов термин в употреба, но означава процеси и действия, извършвани от десетки, стотици години.
И така, фалшивите новини служат единствено и само за манипулация на масите от различен характер. Фалшивата новина може да е информация, която е изцяло измислена, целяща да дискредитира някого. Фалшивата новина може да е информация, която частично прикрива факти или ги интерпретира само донякъде, за да е удобна на властимащите.
С световен аспект фалшивите новини често идват от геополитически горещи райони например, където информации за войни и битки са трудни за проверка от обикновения зрител/читател. Такъв пример в световен мащаб бе информацията, че ЕК щяла да забрани християнството. Информация, достатъчна да доведе до масови протести, милиони дискусии, информация, която формира отрицателно мнение и така нататък, но напълно фалшива.
В България станахме свидетели на такива новини отвън от рода на забрани за розовия домат, забрани за шкембе чорбата… Но това са само външните примери. Вътрешните са повсеместни и навсякъде.
Има цели мрежи от сайтове, които бълват откровени лъжи и фалшиви новини, с атрактивни, но жълти заглавия. Вниманието на обикновения зрител/читател е притъпено или допълнително объркано, и той попива дори подсъзнателно излишната информация/дезинформация.
От друга страна, много често явление е разкриваща информация, която не е удобна на някого, да бъде публично отхвърлена от този някого като „фалшива новина“. Дори информацията да е скрепена с информация, доказателства и факти, съмнението, че е фалшива вече е посято.
По този начин работи и администрацията на президента на Съединените щати Доналд Тръмп. Всяка разкриваща или обвиняваща го информация бива наречена „фалшива новина“, а с това допълнително дискредитирана и подложена на съмнение, и то без да е нужно да бъде опровергавана.
В днешно време политици и публични лица няма нужда да пускат опровержение, да разкриват своята гледна точка. За да всеят смут или объркване в масовия зрител/читател, е достатъчно да кажат: Това са фалшиви новини. И информацията вече е подложена на съмнение.
В България медиите, окупирани от Пеевски (Телеграф, Монитор, Политика и много други), предприеха кампания „Крадецът вика дръжте крадеца“. За да неутрализират постоянните разкрития и далавери около лицето Пеевски и съмнителния кръг политици и бизнесмени, с които той се е обградил, основаха кампания „Фабрика за фалшиви новини“, в която всяка информация, насочена срещу Пеевски и неговия кръг от олигарси, бива дискредитирана и осмяна на страницата на тези издания.
За да разпознаваме фалшивите новини, е нужно да ги подлагаме на критическо мислене. Как това да става лесно и с какви инструменти, ще разгледаме в следващ материал.