Плацебото има странични ефекти в 50% от случаите

Плацебото вреди

За продукти без доказан терапевтичен ефект и неразличаващи се от плацебо сме свикнали да чуваме редовно фразата: „може да не помогне, но поне няма да навреди“. И точно това е мотото, което всеки шарлатанин обожава да чуе. Но има ли истина в него?

Нов преглед върху систематични обзори, публикуван този месец, разкрива негативните ефекти на плацебото (най-често захарна таблетка) в клинични изследвания. Половината от хората, приемали плацебо, са докладвали странични ефекти от симулираната медицинска интервенция. Тези ефекти били най-различни – от коремни болки до анорексия, парене, болка в гърдите, умора и дори смърт.

Автор на изследването е д-р Джереми Хауик. Според новото откритие 50% от участниците, които са приемали плацебо в клинични изследвания, докладват проява на страничен ефект. И нещо по-фрапиращо – един на всеки 20 човека, приемали плацебо, бива изключен от проучване заради по-сериозни нежелани реакции.

Но как е възможно захарно хапче да причини вреда?

На първо място – психологически. Всичко се състои в грешното вярване за причината на вредата и негативните очаквания от приема на вещество (независимо от същността му).

Още нещо – болка в стомаха може да има по всякакви причини, които не са свързани с приема на плацебо. Но тъй като въпросните хора са участници в проучвания, те смятат, че точно това действие е причинило болката. Следва докладване на страничен ефект, въпреки че инцидентът би могъл да се случи по всяко време и причина, без същите хора да са част от изследване.

Тук възниква въпросът: а може ли в някои ситуации самото прочитане на листовка, а не лекарството например да причини странични ефекти? Знаем, че листовката е документ, който протектира чисто законово фармацевтичните компании, но протектира ли тя пациентите и основана ли е на доказателства?

 Logic of science за страничните ефекти на ваксините
The Logic of Science за страничните ефекти на ваксините и тяхната стойност в листовките.

Понякога начинът, по който пациенти са предупреждавани за странични ефекти, ги прави по-убедени в това, че ще им се случи нещо (например болка в стомаха) и те наистина го преживяват. Ефектите от негативни очаквания се наричат ноцебо (негативни плацебо) ефекти.

Проучване от миналата година в The Lancet например ни разкрива, че пациентите са по-склонни да докладват конкретни нежелани реакции, когато знаят, че приемат статини (лекарства, повлияващи холестерола). А когато нямат идея, че това се случва, липсва повишението на тези конкретни оплаквания.

Друго по-старо проучване показва, че пациентите, приемащи аспирин за лечение на нестабилна ангина (сърдечносъдов проблем), които са получавали и предупреждение за гастроинтестинални странични ефекти, са 6 пъти по-склонни да се оттеглят от изследването поради докладвани гастроинтестинални симптоми.

Редуцирането на нежеланите реакции при плацебо групи в клинични проучвания е съществено важно за подобряване на качеството им и също за тяхната етичност на провеждане.

Но въпросът е как да ги редуцираме?

Всъщност грешната интерпретация на проблема е неизбежна, тъй като никой не знае дали даден симптом е причинен от конкретна медицинска интервенция (независимо симулирана или не) или е състояние, причинено от други фактори.

Въпреки това е възможно да намалим вредите от негативните очаквания. Например съобщаването на пациентите, че новото лечение е 90% безопасно, има същата стойност, като да им кажем, че причинява главоболие в 10% от случаите. Но истината е, че вторият начин на изразяване може да е много по-голям причинител на главоболие.

За съжаление методите за информирането на участници в клинични проучвания по начин, който да опита максималното избягване на ноцебо ефект, не са добре разработени. Освен всичко скорошен систематичен обзор предполага, че подадената към участниците информация обикновено се проваля да задоволи техните нужди и често е представена по труден за разбиране начин.

Заключителни въпроси

В кой момент разбираме дали определени странични ефекти са резултат от активно действащо вещество или са например резултат от прочитането на листовка? А в кой момент разбираме дали захарна таблетка (или каквато и да е с липсващи активни свойства по предназначение) има полезен или вреден ефект? За един и същи момент ли става въпрос? Да, разбира се. Тук ключовата дума е „разбираме“, тоест осъзнаваме и сами решаваме, че нещо ни е повлияло. Това е психологическият момент, нищо повече. Да не забравяме, че той няма общо с терапевтичния ефект. Но както виждаме, може да има сериозни странични ефекти.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Интернет бюлетин

Въведете Email
ОК