Картината на италианския художник от 17 век Джовани Станки „Дини, праскови, круши и други плодове в пейзаж“ е твърде интересна от научна гледна точка.
Нарязаната диня от времето на Ренесанса видимо не прилича на динята, с която всички днес сме свикнали. Червената сърцевина изглежда твърде малко, а семките – необичайно големи.
Колко от вас ще си купят такава диня в днешно време? Предполагам малцина.
Съвременната диня е добила характеристиките си в резултат на изкуствена селекция. Определението „изкуствена“ в случая показва съзнателна, целенасочена човешка дейност за селектиране на желани характеристики, напр. повече червена сърцевина и по-малко семки.
Положителните (от човешка гледна точка) изменения са били предпочитани и затвърждавани през годините и днес често ни е трудно да си представим времената, когато плодовете и зеленчуците са имали различни от сегашните характеристики.
Между другото, изкуствената селекция на дините продължава с пълна сила и в модерното ни общество – напр. вече има квадратни дини, както и дини с човешки лица.
И следващият път, когато се изплашите от термина ГМО /генетично модифициран организъм/ си задайте въпроса къде е разликата с процеса на изкуствена селекция на динята, при който човешката намеса е водеща и крайната цел е една и съща – избирателно получаване на растения с желани качества.
И за ужас на някои активисти, повече от 3000 проучвания формират научния консенсус, че генетично модифицираните организми нямат повече рискове в сравнение с организмите, получени чрез конвенционални техники.
А вие страхувате ли се от ГМО? Аз не.
