Признавам си – всеки ден пия големи количества от популярна безалкохолна напитка. Обикновено избирам варианта с нула калории, който съдържа подсладителя аспартам. И често получавам критики от хората около мен, че това е „вредно“.
Мнозина смятат, че трябва да намаля консумацията си на нискокалорични безалкохолни напитки.
Но какво сочат научните данни?
Аз съм д-р Стефан Митев от Българско рационално общество и ще отговоря на 2 основни въпроса:
- Безопасен ли е приемът на аспартам?
- Как се отразява приемът на аспартам върху телесното тегло?
Обзорна статия в престижното научно списание Food and chemical toxicity (IF: 3.977) анализира данните за безопасност на аспартам и регулациите за употребата му.
Ето по-важните моменти от публикацията. Аспартамът е 200 пъти по-сладък от захарта. Използва се в над 6000 различни вида продукти като безалкохолни напитки, десерти, мултивитамини и дори лекарства. Одобрен е за употреба преди повече от 30 години както от Американската администрация за храни и лекарства, така и от Съвместния експертен комитет на СЗО и ФАО по добавките в храните. Регулаторните агенции определят т.нар. допустим дневен прием съответно 40mg/kg/ден за Европейския съюз и 50mg/kg/ден за САЩ.
Според проучване от 2002 г., употребата на аспартам като подсладител в САЩ е само 10% от допустимия дневен прием.
За да се достигне допустимият дневен прием на аспартам, възрастен човек с тегло 60кг трябва всеки ден да пие около 4 литра безалкохолни напитки с максималното разрешено съдържание на аспартам. Това е твърде малко вероятно, но дори и тогава човек ще бъде изложен на доза, която е само 1% от дозата, която не води до никакви ефекти при дългосрочни проучвания с животни.
Цитираната обзорна статия разглежда риска от възникване на различни заболявания при прием на аспартам. Няма да се спирам върху данните поотделно, но заключението е:
Епидемиологичните данни за нискокалорични подсладители и особено аспартам не подкрепят съществуването на съвместима асоциация с хематопоетични неоплазми, рак на мозъка, храносмилателната система, простатата и няколко други неоплазми; също така нискокалоричните подсладители не са свързани със сърдечносъдови инциденти и преждевременно раждане.
Друга статия, този път от списанието Critical Reviews in Toxicology (IF 4,16), завършва с думите:
Проучванията не показват данни, подкрепящи връзка между аспартам и рак, в която и да е тъкан. Тежестта на наличните данни е, че аспартамът като ненутритивен подсладител е безопасен при настоящите нива на консумация.
2. Как се отразява приема на аспартам върху телесно тегло?
На пръв поглед отговорът е очевиден – аспартамът не съдържа никакви калории и консумацията му не би трябвало да се отрази върху телесното тегло.
Но отговорът е много по-сложен. Нищо в медицината не трябва да се приема за истина, защото „изглежда“ логично и очевидно. Човешкият организъм е изключително сложна система и всяко въздействие може да има неочаквани последици.
Например, напълно възможно е след консумация на нискокалорична безалкохолна напитка човек да се почувства доволен от себе си и да се „възнагради“ с допълнителни калории от друг източник. Този феномен се нарича компенсация и съществуването му е подкрепено със солидни научни данни. Не трябва да се пренебрегва и потенциалният ефект на нискокалоричния продукт върху общия апетит на човека. Всяко твърдение в медицината трябва да бъде подкрепено с данни от изследвания, публикувани в престижни научни списания.
Систематичен обзор в International Journal of Obesity от 2015 г. разглежда въпроса дали нискокалорични подсладители като аспартам, сукралоза и др. влияят на телесното тегло.
Най-точните данни се получават от т.нар. рандомизирани, двойно-слепи, плацебо-контролирани проучвания с участието на хора. Заключението, до което стигат авторите на статията е:
При всички случаи употребата на нискокалорични подсладители води до относителна редукция в енергийния прием и до по-голяма загуба (или по-малко наддаване) на телесно тегло. Трябва да се отбележи, че няма пример за дългосрочно проучване, при което употребата на нискокалорични подсладители води до релативно повишение на енергийния прием и телесното тегло.
Или казано по-лесно: Данните от най-добрите проучвания, с които разполагаме, са категорични – подсладителят аспартам не води до повишаване на телесното тегло.
Още по-нова статия от 2018 г. в научното списание Obesity стига до извода:
Нискокалоричните подсладители осигуряват начин за намаляване на енергийната плътност като до голяма степен се запазва наградата от храната и питието. В съответствие с това се установява че, консумацията на нискокалорични подсладители намалява енергийния прием и телесното тегло в сравнение с консумацията на захари.
Е, научните данни ме карат да се чувствам спокоен. Изглежда, че ще продължа да консумирам моята любима безалкохолна напитка с нула калории, въпреки недоволството на хората около мен.
А вие запомнете, че единственият начин да знаем дали дадено твърдение е истина е да приложим научния подход, независимо от нашите желания и предразсъдъци.
Аз съм д-р Стефан Митев от Българско рационално общество.
Консумирайте спокойно аспартам.
До нови срещи.
