Опасен ли е изкуственият подсладител аспартам?

Опасен ли е аспартамът

Признавам си – всеки ден пия големи количества от популярна безалкохолна напитка. Обикновено избирам варианта с нула калории, който съдържа подсладителя аспартам. И често получавам критики от хората около мен, че това е „вредно“.

Мнозина смятат, че трябва да намаля консумацията си на нискокалорични безалкохолни напитки.

Но какво сочат научните данни?

Аз съм д-р Стефан Митев от Българско рационално общество и ще отговоря на 2 основни въпроса:

  1. Безопасен ли е приемът на аспартам?
  2. Как се отразява приемът на аспартам върху телесното тегло?

Обзорна статия в престижното научно списание Food and chemical toxicity (IF: 3.977) анализира данните за безопасност на аспартам и регулациите за употребата му.

Ето по-важните моменти от публикацията. Аспартамът е 200 пъти по-сладък от захарта. Използва се в над 6000 различни вида продукти като безалкохолни напитки, десерти, мултивитамини и дори лекарства. Одобрен е за употреба преди повече от 30 години както от Американската администрация за храни и лекарства, така и от Съвместния експертен комитет на СЗО и ФАО по добавките в храните. Регулаторните агенции определят т.нар. допустим дневен прием съответно 40mg/kg/ден за Европейския съюз и 50mg/kg/ден за САЩ.

Според проучване от 2002 г., употребата на аспартам като подсладител в САЩ е само 10% от допустимия дневен прием.

За да се достигне допустимият дневен прием на аспартам, възрастен човек с тегло 60кг трябва всеки ден да пие около 4 литра безалкохолни напитки с максималното разрешено съдържание на аспартам. Това е твърде малко вероятно, но дори и тогава човек ще бъде изложен на доза, която е само 1% от дозата, която не води до никакви ефекти при дългосрочни проучвания с животни.

Цитираната обзорна статия разглежда риска от възникване на различни заболявания при прием на аспартам. Няма да се спирам върху данните поотделно, но заключението е:

Епидемиологичните данни за нискокалорични подсладители и особено аспартам не подкрепят съществуването на съвместима асоциация с хематопоетични неоплазми, рак на мозъка, храносмилателната система, простатата и няколко други неоплазми; също така нискокалоричните подсладители не са свързани със сърдечносъдови инциденти и преждевременно раждане.

Друга статия, този път от списанието Critical Reviews in Toxicology (IF 4,16), завършва с думите:

Проучванията не показват данни, подкрепящи връзка между аспартам и рак, в която и да е тъкан. Тежестта на наличните данни е, че аспартамът като ненутритивен подсладител е безопасен при настоящите нива на консумация.

2. Как се отразява приема на аспартам върху телесно тегло?

На пръв поглед отговорът е очевиден – аспартамът не съдържа никакви калории и консумацията му не би трябвало да се отрази върху телесното тегло.

Но отговорът е много по-сложен. Нищо в медицината не трябва да се приема за истина, защото „изглежда“ логично и очевидно. Човешкият организъм е изключително сложна система и всяко въздействие може да има неочаквани последици.

Например, напълно възможно е след консумация на нискокалорична безалкохолна напитка човек да се почувства доволен от себе си и да се „възнагради“ с допълнителни калории от друг източник. Този феномен се нарича компенсация и съществуването му е подкрепено със солидни научни данни. Не трябва да се пренебрегва и потенциалният ефект на нискокалоричния продукт върху общия апетит на човека. Всяко твърдение в медицината трябва да бъде подкрепено с данни от изследвания, публикувани в престижни научни списания.

Систематичен обзор в International Journal of Obesity от 2015 г. разглежда въпроса дали нискокалорични подсладители като аспартам, сукралоза и др. влияят на телесното тегло.

Най-точните данни се получават от т.нар. рандомизирани, двойно-слепи, плацебо-контролирани проучвания с участието на хора. Заключението, до което стигат авторите на статията е:

При всички случаи употребата на нискокалорични подсладители води до относителна редукция в енергийния прием и до по-голяма загуба (или по-малко наддаване) на телесно тегло. Трябва да се отбележи, че няма пример за дългосрочно проучване, при което употребата на нискокалорични подсладители води до релативно повишение на енергийния прием и телесното тегло.

Или казано по-лесно: Данните от най-добрите проучвания, с които разполагаме, са категорични – подсладителят аспартам не води до повишаване на телесното тегло.

Още по-нова статия от 2018 г. в научното списание Obesity стига до извода:

Нискокалоричните подсладители осигуряват начин за намаляване на енергийната плътност като до голяма степен се запазва наградата от храната и питието. В съответствие с това се установява че, консумацията на нискокалорични подсладители намалява енергийния прием и телесното тегло в сравнение с консумацията на захари.

Е, научните данни ме карат да се чувствам спокоен. Изглежда, че ще продължа да консумирам моята любима безалкохолна напитка с нула калории, въпреки недоволството на хората около мен.

А вие запомнете, че единственият начин да знаем дали дадено твърдение е истина е да приложим научния подход, независимо от нашите желания и предразсъдъци.

Аз съм д-р Стефан Митев от Българско рационално общество.
Консумирайте спокойно аспартам.
До нови срещи.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Интернет бюлетин

Въведете Email
ОК