Отказващ да се ваксинира пациент в Бостън е премахнат от списъка за трансплантации. И така е най-правилно. Но не защото сме жестоки и нечовешки, а по много по-разумни причини.
31-годишен баща на две деца с трето на път лежи близо до смъртта си в болница в Бостън от 2 седмици. Той чака сърдечна трансплантация, а сърдечната му недостатъчност в един момент го поставя на първо място в списъка за трансплантация. След това обаче болницата разбира, че е неваксиниран и го изважда от списъка. Колкото и трагично да е това за Фъргюсън и семейството му, смятаме, че болницата е взела най-правилното решение.
Причините са много
Органите са винаги в огромен дефицит, което принуждава болниците и екипите за трансплантация да решават кой да ги получи. Те винаги са длъжни да избират пациентите с по-голям шанс да живеят по-дълго и по-добре, предотвратявайки загубата на ценен ресурс и изграждайки доверие, че процесите на трансплантация са последователни, разумни и справедливи.
Вероятността за успех на трансплантацията се основава отчасти на податливостта на реципиентите към инфекции – значително важна причина за смърт след сърдечни трансплантации. Решението на Фъргюсън да не се ваксинира срещу Ковид-19 го вкарва в рискова група.
Професионалните дружества за трансплантация препоръчват всеки кандидат за трансплантация на органи да бъде ваксиниран срещу всички възможни инфекции, включително Ковид-19. Болниците са възприели тези препоръки и ги изпълняват.
Изискванията за ваксинация срещу Ковид-19 за кандидатите за трансплантация не са просто заради някаква предполагаема опасност. Изследователи, анализиращи резултатите от пациенти с трансплантация на органи, са открили, че повече пациенти с Ковид-19 инфекция са починали по време на трансплантацията (или след нея), изисквали са повече техники като механична вентилация и са заемали повече време в интензивните отделения, отколкото всички останали.
Това ощетява останалите пациенти, които са направили всичко възможно, за да бъдат по-здрави и да не пречат на другите.
Друго съображение включва семействата на донорите. В много случаи семействата се съгласяват с даряването на органи на своите близки, защото знаят, че могат да допринесат за удължаването на живота на други, които биха загинали поради липса на органи. Едно семейство по всяка вероятност би се почувствало огорчено, ако органът, който са се съгласили да дарят, отиде при кандидат с по-малък шанс за живот, какъвто е неваксинираният (особено заради лично решение).
Всичко това не е омраза към неваксинираните
Всяка болница и лекар се опитва да спаси възможно най-много животи с възможно най-малко органи, по простата причина, че те са оскъдни.
Даването на по-нисък приоритет на хора, нуждаещи се от трансплантация на органи, които не са ваксинирани поради лично решение, е напълно оправдано от етични и клинични съображения.
От това, което знаем за случая на Фъргюсън, той сам е направил решението си, без да има други съображения. Фъргюсън е млад и семеен. Този сценарий също има значение при изчислението на ползите и рисковете от трансплантация. Когато всички други условия са равни, младостта и семейното положение на Фъргюсън щяха да имат приоритет.
Но, като се има предвид колко ваксинирани хора се нуждаят от трансплантации и значението на това, че оцеляват много повече, ситуацията на Фъргюсън не е достатъчна, за да му даде приоритет. Особено като се знае, че той е направил личен избор да не се ваксинира.
Членовете на семейството съобщават две различни причини Фъргюсън да е неваксиниран. Баща му казва, че според сина му ваксинацията е против неговите основни принципи:
„Той наистина не вярва в това… Това е неговото тяло, това е негов избор.”
Майка му казва:
„Чел е за някои нежелани реакции, като се има предвид състоянието му и той е взел решението си“.
Нито една от тези причини не е убедителна и основателна. Нежеланите реакции на ваксината са последното притеснение на кандидатите за трансплантация. И да отстояваш на такъв принцип, ако това означава да намалиш шансовете си за живот, означава също и да лишиш човек от орган с по-големи шансове за живот.
Вече трябваше да е разбрал
Пандемията навлиза в третата си година и по-голямата част от обществеността имаше възможността да се образова напълно достатъчно за нея. Както казва още майка му: „Фъргюсън направи своя избор.“ Всеки избор си има последствия, понякога много трагични.
Фъргюсън все още е жив. Единственият му шанс за живот е да преосмисли избора си и да се ваксинира. Надяваме се това да се случи.
Ще говорим специално за трансплантациите в условията на пандемия с д-р Delian Evrev – кардиохирург, тази неделя (13.02) от 20:20 ч. Не пропускайте, със сигурност ще бъде интересно.
Легендарният подкаст се завръща. Гледайте предния епизод на „Седмична реалност“, за да разберете как стигнахме дотук с пандемията:
