Що е изкуство? Това е един на пръв поглед незатрудняващ въпрос, но при сериозен размисъл ще откриете, че никак не е лесно да се определи какво бихме могли да наречем изкуство и какво не.
Човечеството е нарекло изкуство например скулптурата на известния Огюст Роден „Целувката”. Тя и до ден днешен поразява със своето изящество и красота.
На панаира на изкуствата в Кьолн през 2014 г. екстравагантната художничка Мило Моаре демонстрира своето изкуство. Качена гола на една платформа, тя „снася” предварително поставени във вагината ѝ яйца, пълни с боя. Като падат, те се разбиват на поставено долу платно. Така младата артистка буквално „ражда” своите творби. Някои нарекоха това „атестат за културна безсъдържателност”, но за мнозина това е изкуство. Също както изкуство наричат и творбата на Роден.
Макар че разполагаме с един много широк диапазон от споменати в различни дефиниции характеристики на изкуството, една много важна негова същност и функция, съзнателно или не, често се премълчава, остава в сянка. Изкуството е изключително мощен инструмент за влияние върху човешката психика. Ако приемем това за вярно, би следвало доста да се притесним.
Традиционно изкуството се причислява към онези човешки области на дейност, които се използват за удоволствие и развлечение. Tрябва ли да се запитаме изкуството освен облагородяващо, може ли да бъде и опасно? Знаем ли от какво и как да се предпазим в тази област?
Използва ли се изкуството за манипулиране на хора – от кого и как?
Нека се спрем на предложеното в сайта Уикипедия: „Използване на впечатления, знания и умения за творческа изява на субективните представи на твореца за себе си и за света”, като „работна“ дефиция, за да можем да продължим напред.
Изкуството е феномен с древен произход. Въпреки че не знаем много за изкуството на първобитните хора, е ясно, че в миналото силното влияние, „странните” ефекти на изкуството върху хората, също са били забелязани. Те са били определяни от тях като мистични, магични, божествени, необясними в същността си.
С развитието на математиката и другите науки това магично разбиране постепенно се преодолява и се търсят научни обяснения за неговото влияние. Така от опитите за разбирането му са произлезли различни науки, свързани с видовете изкуство.
Образът на изкуството днес би следвало да бъде вече далеч от всякаква мистика в съзнанието на човека. Едно научно обяснение на неговото влияние би трябвало да ни предпази от погрешни схващания и изводи с оглед ефектите, които то произвежда върху нас. За съжаление обаче, в повечето случаи не наблюдаваме това.
Днес хората на изкуството често са почитани като идоли, едва ли не като божества – артисти, музиканти, певци, художници. Изкуството успешно се използва масово в рекламата, за да ни повлияе да похарчим парите си за определени продукти и услуги. Силата на литературата се използва за внушаване на определени идеи като истина, без да са доказани като такива, и т.н.
Тези проблеми все още намират почва у хората поради същата причина, както в древността – липсата на знания, с които да си обяснят логично и научно явленията, свързани с изкуството.
Знанието предпазва. Трудно е за излъжеш знаещия, трудно е да го подчиниш. Докато незнанието е добра почва за манипулации и измами. Добре е да имаш едно силно психоемоционално средство като изкуството, с което да опиташ да приспиш критичното мислене и скептицизма спрямо дадена идея или явление. Но как става това? За какво говорим всъщност?
Ние сме емоционални същества. Колкото и да се стремим към рационалност, победата на емоциите над разума е много трудна. Дори понякога самата битка е неосъзната.
В нашия мозък често се случва силно зареденото емоционално послание да изгради някаква вяра в истинността му. След което мозъкът започва да намира „доказателства“ за вече приетата теза. Първо възникват вярванията, после разумът ги осмисля и „рационализира“.
Много лесно разностранни послания и вярвания се оформят с помощта на изкуството. Макар фокусът да не е върху неговото въздействие, механизмът е много добре описан и подкрепен с множество изследвания и проучвания в книгата на Майкъл Шърмър „Вярващият мозък“. И не само там.
Като друга причина за все още мистичното възприемане на изкуството може да се изтъкне и категоричният отказ да се признае фактът, че науката може да изследва и да обясни същността и влиянието му върху човека. Отказ да се признае правото на всеки да анализира и критикува дадено произведение на изкуството и от гледна точка на логиката, на истинността на изявените в него идеи, на механизмите му за влияние. Подобни подходи се възприемат като липса на всякакъв естетически усет, дори и като обидни за доста хората.
В същото време сме свидетели как се използват съвсем добре опознати техники и методи да се влияе с музика, образи, слово върху човека на подсъзнателно и съзнателно ниво. По същество опасностите в изкуството са свързани именно с неговото психоемоционално въздействие, доколкото тези предизвикани чувства и емоции биват погрешно тълкувани, приспиват разума, дори биват използвани целенасочено за манипулации. Различни секти или съмнителни общества и групи използват тези „канали за въздействие“, за да внушават всякакви опасни идеи, често носещи впоследствие материални или дори физически вреди.
Изкуството е силен коз на пропагандата. Давам пример още по-интересен в същността си. В своята книга „Религиозната психика” Иван Слаников, признавайки незадоволителния успех при пропагандирането на атеизма сред хората чрез излагане на научни факти и теории, пише, че добре би било да се търси и емоционално въздействие върху религиозната психика предимно чрез силата на изкуството:
Пропагандата сред вярващите трябва да се съобразява и с изискването за максимум нагледност, образност и емоционалност… Използването на художествената реч, нагледните пособия, кинофилмите, телевизията и другите изкуства в най-голяма степен удовлетворяват посоченото изискване.
Впрочем същите са били използвани и за пропагандирането както на марксистко-ленинската философия, така и на самaта БКП. Звучи ли познато? За колко още подобни примери се сещате веднага?
Често идеите, лансирани с дадено произведение на изкуството, изглеждат или се представят като истина, а всъщност са просто впечатления и частни разбирания на автора, които не са доказани като истинни.
Можем да излезем от сферата на тези влияния чрез науката. Тя чрез своите изследвания обяснява и приземява изкуството. Тя ни дава начини, с които да изследваме истинността на дадени твърдения. Тя ни посочва как бихме могли да се пазим от заблуждения. Ако подхождаме критично, а не просто да се отдаваме на чувствата, които предизвиква дадена творба у нас, то ние успешно бихме имали възможност да разграничим „впечатлението“ на твореца от неговите „знания“, неговото мнение от внушението за правилност. Така дори ще можем най-съвършено да се насладим на дадена творба именно защото я познаваме и сме я осмислили в дълбочина.
От казаното не следва, че авторите трябва да бъдат подложени на жестока цензура, нито, че изкуството е зло. Просто, когато общуваме с него, ние трябва да сме наясно с каква цел го правим и какво точно получаваме в този диалог.
Ето един прекрасен цитат, който отразява лично моя вкус за изкуство. Леонардо да Винчи се обръща със съвет към художниците на Възраждането:
Колкото по-добри познания добиеш, толкова твоето творчество ще бъде по-превъзходно и особено ако си следвал, а не отхвърлил образа на природата.
Да, изкуството може да бъде и такова. Пак казвам, това е моят вкус. Ето още един пример, който ще ми помогне и да обобщя:
Истинската цел на научния метод е да гарантира, че природата не те е подвела да мислиш, че знаеш нещо, което всъщност не знаеш. Робърт Пърсиг, „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“
Научният метод ни помага да разграничаваме емоционалните послания от истинските знания. Противно на интуицията, той е достъпно усвоим, не бива да ни плаши сложността му. Колкото “ по-вграден“ е в нашето мислене, толкова по-ясно ще виждаме света и ще бъдем по-защитени от опасностите, а те ни дебнат навсякъде. Понякога дори облечени в изкуството.
Aвтор: Весела Енчева
