Ефектът Дюли върху обикновения заблуден последовател

ефектът Дюли Тонкин

За Юли Тонкин сме говорили и писали многократно. Подлагали сме го на критики, показвали сме доколко е некомпетентен в почти всичко, с което се заема. Показвали сме как се държи, как говори, на какво учи, а какво всъщност прави.

Показвали сме и безкрайните му НЕсеминари (що за дума, съдържаща в себе си семантичното отрицание на уж това, което прави?!?), които са 110% копия по концепции на чужди.

Рядко чуваме за хората, които напускат недоволни неговите НЕсемирани и всякакви облъчвания, но доколкото ни е известно: първо, има немалко такива хора. Второ, искат си парите за билети и им ги връщат. Може би за да не правят панаири.

Е, този път ние, от ФИБРО, искаме да насочим светлината на прожектора към един интересен феномен.

Това, на което учи и на което насърчава своите клиенти Тонкин. Независимо дали са били на семинари, или в някакви негови групи за развитие, инструментите, с които борави Тонкин, са едни и същи.

Поради една или друга причина Тонкин възлага задачи на тези хора да започнат да правят всекидневни влогове и видеокоментари по различни теми и събития.

Ако предположим, че това са обикновени млади хора, които не знаят какво да правят с живота си, хора без особена вяра в себе си, а някои от тях и с различни поведенчески дефицити, то Тонкин ги насърчава като част от ученията си да излагат идеите си публично, които идеи плъзват навсякъде из интернет.

Поради това ние наблюдаваме и отчитаме няколко закономерности:

Първо, почти винаги човек, клиент на Тонкин, получава от него за задача да прави влогове или видеодневници, лайфове още, възможно най-често и най-много.

Второ, почти всеки човек, клиент на Тонкин, решава да последва съвета му и да бълва през личния си профил или други групи тези тъй наречени лайфове, с които да показва себе и да увлича аудитория.

Трето, почти всеки човек, клиент на Тонкин, който е последвал предходните стъпки, бълва невероятни глупости, показвайки най-често ведно Дънинг – Крюгер, когнитивен дисонанс, поведенчески дефицити и много други състояния и поведения на едно място.

Съответно стигаме до следните изводи:

Тонкин не само взима парите на бедните хора, той ги насърчава да се превръщат в глупаци и да излагат сами себе си, правейки всекидневни видеа или дневници, влогове, със своите елементарни разсъждения, които допълнително разкриват техните дефицити.

Докато гледаме и слушаме даденото лице, което се изявява, не може да не отчетем почти винаги невероятния фон, на който то се изявява. Например говори ни това лице как да печелим пари, да бъдем богати и да стартираме бизнес, докато зад него на фон личат вехти стени, скъсани тапети, а модерният му анцуг ще накара дори продавач от Илиянци да го ожали.

Може би това нямаше да ни дразни и да ни пречи, ако беше по-скоро локален феномен. Но нарастващите лайфове тип видеа от знайни и незнайни персони започват малко да плашат и още повече да стряскат, пълнейки непрестанно нашия фийд.

Прилагам най-обикновен пример. Пример, който ми попадна из мрежите, но със сигурност може да се добавят още много като него, които изскачат всеки ден пред очите ни. Да, ние не ги гледаме, освен ако понякога не ни е скучно или не познаваме човека, та поотворим, ей така, от любопитство.

Но винаги ефектът е един и същ: Чудим се колко нелепо изглежда даденият човек, защо се излага така, защо му е да говори тези глупости и да ни кара и нас да се чувстваме неудобно.

Конкретният пример в този материал е за анонимния пред широката публика младеж Райчо Рачев от Бургас. Профилът му е публичен, затова разглеждаме именно него.

След задължителните думи, от които вече ни се повръща: „Здравейте, приятели“, следват серия въпроси и самоотговори на тях, от глупави по-глупави. Но изречени със самочувствие и прозрение на неща от живота, които не заслужават вниманието и на двегодишно дете.

Та, след като ни поговорят общи приказки и глупости, тези хора ни приканват да се свържем с тях, за да ни бъдат полезни с различни неща. Едни ни канят към своя бизнес, други ни плашат (Здрасти, Кейти) със своите консултации.

Факт обаче е, че този модел –  видео абсурдизми и натрапването на нечия личност и нейните въжделения, започват вече да не работят, а напротив, да отблъскват и малкото потенциални клиенти (ако стратегията е вярна и редовна публика, потенциални клиенти на предлаганата услуга).

Тук говорим за обикновения масовик, не за блогъри, които професионално заблуждават аудиотирята си (Здрасти, Слави).

Предполагаме, че и вие попадате на много такива лайфове, дневници, видеа. Ще ни е интересно да прочетем вашите мисли и мнения, да разгледаме вашите примери и да обсъдим този феномен, който кръстихме за целта Ефектът Дюли.

 

Автор: Васил Койнарев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *