Едно от най-широкоразпространените твърдения на антиваксърски организации гласи, че ваксините са неефективни, а като доказателство се представят графики, които показват, че смъртността от ваксинопредотвратими заболявания е намаляла много време преди въвеждането им. С други думи, те се въвеждат по време, когато не са оказали никакъв ефект.
На следващата снимка е показано драстичното намаление на смъртността от някои от най-разпространените ваксинопредотвратими заболявания (дифтерия, коклюш, морбили и детски паралич) още преди въвеждането на ваксини срещу тези вируси [1].

Но защо ни е нужно да се ваксинираме тогава? Очевидно, че смъртността намалява така или иначе, защо трябва да се ваксинираме срещу нещо, което изчезва? Ефективни ли са ваксините въобще?
Това са само част от въпросите, които много хора биха си задали, гледайки тези графики. Нека да им отговорим.
Защо са ни ваксините, ако смъртността намалява драстично?
Всъщност графиките, показани по-горе, са силно подвеждащи, защото смъртността е некоректна метрика, когато се прави анализ на ефективността от ваксините. Коректната мерна единица в случая е само и единствено „честота на заболяванията“ (decease incidence).
Ваксините са създадени, за да предотвратяват честота на заболяваемостта и точно това е коректната мерна единица, когато стане въпрос за определеня на ефективността им.
Нивата на смъртност, показани в графиките горе, не отразяват действителната тежест на заболяването. Тези, които са оцелели от ваксинопредотвратими болести, но са останали парализирани или осакатени, не попадат в тази класация (защото са оживели).
Например в периода 1912-1916 в САЩ са докладвани около 5300 смъртни случая на инфектирани от морбили (26 смъртни случая на 1000 инфектирани). В периода 1956 – 1960 г смъртните случаи драстично намаляват на средно около 450 случая на година (1 смъртен случай на 1000 инфектирани). Въпреки 26-кратното намаление на смъртните случаи обаче, при някои от инфектираните са настъпвали сериозни усложнения. Имено в този период (преди въвеждането на ваксината против морбили в САЩ в началото на 60-те) средно около 150 000 пациенти са имали сериозни респираторни усложнения, 4 000 пациенти са получавали енцефалит (мозъчно възпаление), а 48 000 пациента са били хоспитализирани – всяка година [2].

Всичко това е представлявало огромен финансов и емоционален товар върху хората. Всичко това е довело и до мотивацията да се създаде ваксина срещу морбили, а резултатът от нейния ефект е показан на снимката долу, на която е използвана коректната мерна единица и на която се вижда, че след въвеждането на ваксините случаите на инфектирани драстично намаляват [2,3].

Същото се случва и с редица други ваксинопредотвратими заболявания. Полиомиелитът или детският паралич е изтрит от почти всяка страна в света след навлизането на ваксините. Според Световната здравна организация през 2001 година са докадвани едва 1500 случая за целия свят. СЗО оценява, че съществуват около 20 000 000 души по цял свят, които страдат от някаква степен на инвалидност, причинена от полиомиелита.

Ако искаш да видиш снимки, изобразяващи последствията на ваксинопредотвратимите вируси върху оцелели хора, кликни тук.
Изследване на Националния център за здравна статистика на САЩ от 1996 г, докладва за 1 000 000 оцелели от полио вируса в САЩ. Около 450 000 от тях обаче съобщават за наличие на парализа, водеща до една или друга форма на трайно увреждане. Други симптоми, с които живеят оцелелите от полио вируса, могат да вклюват [4]:
- Бърза мускулна умора или усещане за пълно изтощение на тялото
- Слабост и болка в мускули и стави
- Проблеми със съня
- Затруденения в дишането
- Проблеми с преглъщането
- Намалена способност за понасяне на ниски температури
- Намалена способност за извършване на обичайни ежедневни дейности като ходене, къпанане и др.
А защо смъртността намалява, преди въвеждането на ваксините?
Всъщност не е изненадващо, че нивата на смъртността са значително редуцирани още преди въвеждането на ваксините. Причината се крие в развитието на медицината. И още по-точно в подобрението на медицинските грижи. Например преди въвеждането на железните камери (т.нар. iron lung са механични респиратори, които помагат на пациентите да дишат, когато мускулният контрол е загубен), ако пациент, инфектиран с полио, получи парализа на респираторните мускули, почти сигурно ще умре. Тези механични респиратори (на снимката долу) позволяват на пациентите да живеят.

След въвеждането на ваксините срещу полиомиелит, разпространението на този вирус се „унищожава“ напълно [6]:

Други причините, поради които не можем да използваме нивото на смъртността като мерна единица за проследяване на ефективността от ваксините, е че то е изключително силно повлияно от редица фактори като социоекономически статус, достъп до здравеопазване, качество на лекуване, достъп до все по-качествена храна [6]. И тъй като всичко това се е подобрявало през последните 100 години, е напълно нормално и нивата на смъртност да намаляват (по-добро лечение = по-малко смъртност и повече спасени и т.н.).
Освен това смъртните актове се основават на предишни диагнози и когато не е било възможно откриване на причината за смъртност, често вместо нея се е отразявало диагностицирано преди смъртта заболяване. Това всъщност прави истинската бройка на умрели от ваксинопредотвратими заболявания хора, дори още по-голяма [7].
Ако сравним все пак смъртните случаи от епидемиите от полиомиелит в САЩ през 1916 и 1952, ще заблежеим, че фаталните случаи намаляват. Това не е учудващо, имайки предвид, че за близо 40 години медицинските грижи са се подобрили значително. Въпреки намалението на фаталните случаи обаче, на графиката се виждат как случаите на смърт от полиомиелит от 1943 до 1955 (преди втората епидемия) плавно се увеличават.

След въвеждането на ваксините срещу полиомиелит обаче, смъртните случаи рязко намаляват, а след 1962 година отново няма нито един. Същото се случва и в Англия и Уелс [7].

Подобна е картината и при други вируси като дифтерия:

Коклюш:

Грип:

Хепатит Б:

Варицела:

На следващата снимка може да се види как честотата на заболяваемостта от морбили и в Канада намалява със същите темпове, както и в САЩ, след въвеждането на ваксините.

И това се е случило във всяка една друга страна, която е въвела мобили ваксините [8]:

Тук можеш да видиш още такива статистики за различни държави.
Общото между всички е, че след въвеждането на ваксините настъпва значително намаление на случаите на ваксинопредотвратими болести.
На следващата инфографика е показан броя предотвратени смъртни случаи в световен мащаб заради на ваксините. Само от морбили в периода 2000 – 2013 са предотвратени около 15 600 000 смъртни случая в световен мащаб.

Всъщност това се случва не само с морбили, а с почти всички вируси, срещу които са въведени ваксини. Долу можеш да видиш намалението в смъртността и честотата на заболяванията при всеки от тях [9]:

Изводи
- Смъртността намалява преди въвеждането на ваксините заради развитието на медицината и най-вече на медицинските грижи
- Смъртността не е коректната метрика за определяне ефективността на ваксините, а взирането само в нивата на смъртност изпуска истинската тежест на последствията от ваксинопредотвратимите вируси
- Ваксините са напълно безопасни, а въвеждането им води до драстично намаление на чесотата на заболяванията (и смъртността) във всички страни, в които това се е случило