Вече съм сигурен, че хората, вярващи в конспиративни теории, просто ги е страх. Плашат се от неизвестното, от неконтролируемия случаен ход на реалността.
Замислете се, нямаше ли да се чувствате по-спокойно, ако наистина имаше някакъв скрит кукловод, който управлява събитията? Ако всичко е грандиозен скрит план на могъща корпорация? Така поне нещата изглеждат преднамерени и контролирани, макар и от малцина избрани, независимо кой от обичайните заподозрени са си избрали – илюминати, масони, Сорос, Ротшилд, рептили, Нов Световен Ред и др.
Далеч по-плашещо е да осъзнаеш, че никой не управлява света. Случайността по дефиниция е неконтролируема. А това е много трудно за приемане от някои хора.
Да, в живота ни се случват ужасни неща, при това напълно случайно. Няма как да ги предвидим или да се предпазим от тях. Чувстваме се безпомощни. Но докато едни приемат суровата реалност, други търсят утешение в конспиративни теории. Така поне има (макар и илюзорно) обяснение на трагедиите, които изживяваме. А това създава комфорт, дори и да е абсолютно фалшив и мимолетен.
Вярването в конспиративни теории всъщност е бягство от реалността – страхливо поведение на хора, които не искат да поемат отговорност. Отговорността за неуспехите вече не е лична, а зависи от тъмна сила, срещу която никой не може да се противопостави. Илюзията създава комфорт.
Е, кое избирате – червеното или синьото хапче?
Суровата реалност или красивата илюзия?