Хомеопатията проповядва тезата, че колкото по-разредена е една смес, толкова по-силна става лечителната й способност, а най-разпространените хомеопатични лекарства са разредени до степен 30С.
Какво означава това?
Така нареченият разтвор 1С е 1 част на 100. Когато този разтвор се разтвори в други 99 части се получава разтвор с разреждане 2С. При 2С лекарството е една част от 10 000, но хомеопатите продължават да го разреждат и тук започва конфликта с науката. При 6С лекарството е разредено милиони пъти, което е еквивалентно на 1 капка в 20 плувни басейна.

Хомеопатично лекарство с концентрация 6С е еквивалентно на разреждането на 1 капка в 20 плувни басейна
Още 6 разреждания и се получава 12С, което е еквивалентно на разреждането на 1 капка в целия Атлантически океан. Но дори и това не е достатъчно за повечето хомеопатични лекарства. Типичното разреждане е 30С, което е астрономическо ниво на разреждане. Всъщност една капка във всичките океани и морета на Земята ще бъде много по концентриран от разтор с 30С разреждане. Разтвор от 30С означава, че ще имаме 1 молекула от лекарството на всеки (поемете дълбоко въздух):
1,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000, 000,000,000,
000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,
000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,
000,000,000,000,000,000,000 молекули вода, захар или каквото и да е друго вещество, в което се разрежда.
Това са 1060 молекули. Водата във всичките океани и морета на планетата например съдържа само 4.4 х 1046 молекули, което означава, че ще трябва да изпиете цялата вода от тези океани и морета не веднъж, не два пъти, не дори 100 пъти, а зебележителните 22 000 000 000 000 (милиона милиона) пъти, за да откриете една молекула от активното вещество. Или с други думи, за да доставите една молекула от едно лекарство на само един пациент, вие трябва да давате 2 милиарда дози на всяка секунда на 6 милиарда хора в рамките на 4 милиарда години.
Може би най-екстремният пример на разреждане пък е добре познаният ни осцилококцинум, или черен дроб на патица, който се използва за облекчаване на симптоми на грип. Разтворът там е 200С, което има 400 нули след себе си. Това означава, че за да си набавите само една молекула от активното вещество ще трябва да изпиете цялата видима вселена милиони пъти.

1 молекула от активно вещество при осцилококцинума е еквивалентна на разтварянето 1 капка в цялата видима вселена
Според хомеопатията колкото по-разтворено е едно вещество, толкова по-силно става то. Следвайки тази логика, веднъж когато сме разредели веществото до точката на пълното изчезване, то ще бъде почти безкрайно силно!
Това всъщност повдига друг интересен въпрос. Хомеопатията не прави никакви усилия в премахването на предишни разтвори във водата, която използва. И тъй като разреждането е толкова малко, дори и една капка вода, съдържаща вещество, би била повече от достатъчна, за да направи цялата вода на планетата хомеопатично лекарство. Тъй като е разумно да предположим, че всичко вече е разтворено във водата по време на формирането на планетата, то това означава, че водите на Земята вече съдържат следи от всяко едно хомеопатично лекарство в концентрации, много по-големи от 30С (т.е. по-мощни).
А тъй като водата на планета постоянно се смесва изглежда разумно, че след всичките тези милиони години изпаряване, падане под формата на дъжд, разнасяне по всички точки на света и т.н., че е доста размесена. Т.е. логично е да предположим, че цялата вода на планета вече е хомеопатично лекарство сама по-себе си. Затова правилният въпрос тук, който трябва да си зададем е, ако водата помни какво е разтворено в нея, как знае кое точно да запомни за пациента и как забравя всичко друго?
Какви са възможните механизми на действие при тези разтвори тогава?
Според трациционната наука елемент, несъществуващ в използвания разтвор, не би могъл да причини реакция – просто защото не съществува. Вярващите в хомеопатичните лекарства лекари считат, че подобна реакция е възможна, базирайки се на хипотезата, че водата притежава памет и макар в нея да не се съдържа активно вещество, споменът за него може да влияе на пациентите.
Тази концепция обаче е несъвместима с настоящето разбиране за материята, като никога досега не е демонстрирано, че „паметта на водата“ може да носи какъвто и да е биологичен или друг ефект. Основно твърдение на подръжниците на тезата „водата има памет“ е, че науката все още не разбира добре водата. Всъщност структурата и свойствата на водата са много добре изучени, както в теоретични, така и в експериментални проучвания, основно заради нейната огромна важност в биохимията, относителната й простотата и механичната природа на водородните връзки.
Извън алтернативната медицина, учените отдавна считат хомеопатията за измама или псевдонаука, а основната медицинска общност я смята за шарлатанство. Отсъства каквото и да е силно статистическо доказателство за терапевтичния ефект на хомеопатията, което пък е в синхрон с липсата на биологично реален и логичен механизъм на действие.
Инфографика, обобщаваща статията

Цитирана литература
- [1] Homeopathic Dilutions. Retrieved from bocktherobber.com
- [2] Homeopathy: The Test. Retrieved from imdb.com
- [3] Homeopathic dilutions. Retrieved from en.wikipedia.org
- [4] Homeopathy. Retrieved from en.wikipedia.org
Bravo tova e hybavo lekarstvo
Хомеопатията не е лекарство и категорично не помага при лечение.