Tова е втора част на клипа „Какъв е шансът да имам това заболяване“.
Ако случайно не сте гледали първа част, то го направете сега, защото тук ще дам отговор на зададения въпрос.
Бях ви попитал какъв е шансът да имате дадено заболяване, ако си направите тест, за който знаем, че е положителен в 99% от случаите, ако имате заболяването и отрицателен в 99% от случаите, ако нямате заболяването. Честотата на заболяването в популацията е 1% и вашият резултат е положителен.
Ето и възможните отговори:
А) Под 70%
B) 70 до 90%
С) 90 до 99%
D) 100%
Да започнем с това, че този тест е изцяло теоретичен. Неговите показатели са прекалено добри. В реалността не толкова точен тест.
Какво имам предвид?
Лекарите биха казали, че щом даден тест е положителен в 99% от случаите, ако пациентът има заболяването, то неговата сензитивност е 99%. Съответно, щом е отрицателен в 99% от случаите, ако пациентът няма заболяването, то неговата специфичност е 99%.
Не е нужно да помните медицинските показатели, но е важно да разберете, че в реалността, техните стойности почти винаги са по-ниски от 99%. И освен това това, ако единият показател е висок, другият неминуемо ще е нисък и обратното. В примера аз използвам стойности на сензитивност и специфичност по 99% само за да илюстрирам важен извод.
А сега да се върнем към въпроса и отговорите на моите студенти.
Малка част от запитаните дават отговор D 100%. И това наистина е грешен отговор, защото нито един тест не е точен в 100% от случаите. Винаги са възможни т.нар. фалшиво положителни и фалшиво отрицателни резултати.
Фалшиво положителен резултат е когато тестът е положителен, но човекът няма заболяването, а фалшиво отрицателен резултат – когато тестът е отрицателен, но човекът има заболяването.
Така че първият важен извод е:
Всеки тест понякога дава фалшиво положителни и фалшиво отрицателни резултати.
Въпросът е колко чести са те и по какъв начин се влияят от показателите сензитивност, специфичност и честота на заболяването в популацията.
Най-често даваният отговор от моите студенти е С – 90-99%. Това също е грешно и много хора не могат да разберат защо. Истината е, че представянето на информацията в началото под формата на проценти е заблуждаващо и може да обърка дори математици. Далеч по-лесно ще разберете решението, ако информацията е представена като абсолютни стойности.
След малко ще направим точно това и всичко ще стане ясно.
Отговор В 70-90% е поставен само за заблуда и не е особено популярен сред моите студенти.
И накрая верният отговор е А – под 70%. И не просто под 70%, а точно 50%!
Не ми ли вярвате?
Характеристики на теста са специално подбрани от мен, така че крайният резултат да е 50%.
Вече споменах, че толкова добър тест в реалността не съществува. И оттук следва парадоксалният извод, че много често в реалността вероятността да имате дадено заболяване е под 50% дори при положителен резултат на тест за откриване на същото заболяване.
Звучи ли ви шокиращо? Това е самата истина и сега ще ви обясня защо се получава така.
Нека разгледаме същата информация в условието на задачата, но представена по друг, по-лесен за разбиране начин.
Нека приложим данните за популация от 10 000 човека. Тъй като заболяването има честота 1%, то 100 човека от тази група ще имат заболяването и това е факт още преди да сме приложили теста. Останалите 9 900 човека очевидно нямат заболяването.
След това ние прилагаме теста.
От хората, които имат заболяването – 99 ще са с положителен резултат (99% сензитивност), а 1 човек ще е с т.нар. фалшиво отрицателен резултат. Дотук всичко е ясно, но внимавайте какво се случва с огромната група от хора, които нямат заболяването – 9801 ще имат отрицателен резултат (99% специфичност) и 99 ще имат т.нар. фалшиво положителен резултат.
Следователно имаме 99 човека със заболяване и положителен резултат, но и 99 човека без заболяване и фалшиво положителен резултат. Шансът да имате заболяване при положителен резултат е точно 50%. Изненадващо нали?
В реалността показателите сензитивност и специфичност често са много по-ниски от 99%, което означава, че ще има много повече фалшиво положителни и фалшиво отрицателни резултати. А това често не се осъзнава и не се обяснява на пациентите.
Дори мои приятели са ми казвали, че са шокирани от този резултат и твърдят, че назначаването на изследвания е безсмислено след като дори при положителен резултат е по-вероятно да нямаш заболяването. Но смисъл от изследванията има, защото диагнозата не се основава само на 1 изследване.
Почти винаги диагнозата се базира на съвкупност от данни и резултати.
Запомнете, че интерпретацията на резултати от изследвания е трудна и изисква сериозни познания. Консултирайте се с вашия лекар и го питайте колко точен е назначеният тест и как трябва да се тълкуват резултатите от него.
Аз съм д-р Стефан Митев от Българско рационално общество.
Последвайте ни в социалните мрежи – Facebook, Instagram и YouTube.
До нови срещи.
