Какъв е шансът да имате това заболяване? Част 2

Featured Video Play Icon

Tова е втора част на клипа „Какъв е шансът да имам това заболяване“.

Ако случайно не сте гледали първа част, то го направете сега, защото тук ще дам отговор на зададения въпрос.

Бях ви попитал какъв е шансът да имате дадено заболяване, ако си направите тест, за който знаем, че е положителен в 99% от случаите, ако имате заболяването и отрицателен  в 99% от случаите, ако нямате заболяването. Честотата на заболяването в популацията е 1% и вашият резултат е положителен.

Ето и възможните отговори:

А) Под 70%
B) 70 до 90%
С) 90 до 99%
D) 100%

Да започнем с това, че този тест е изцяло теоретичен. Неговите показатели са прекалено добри. В реалността не толкова точен тест.

Какво имам предвид?

Лекарите биха казали, че щом даден тест е положителен в 99% от случаите, ако пациентът има заболяването, то неговата сензитивност е 99%. Съответно, щом е отрицателен в 99% от случаите, ако пациентът няма заболяването, то неговата специфичност е 99%.

Не е нужно да помните медицинските показатели, но е важно да разберете, че в реалността, техните стойности почти винаги са по-ниски от 99%. И освен това това, ако единият показател е висок, другият неминуемо ще е нисък и обратното. В примера аз използвам стойности на сензитивност и специфичност по 99% само за да илюстрирам важен извод.

А сега да се върнем към въпроса и отговорите на моите студенти.

Малка част от запитаните дават отговор D 100%. И това наистина е грешен отговор, защото нито един тест не е точен в 100% от случаите. Винаги са възможни т.нар. фалшиво положителни и фалшиво отрицателни резултати.

Фалшиво положителен резултат е когато тестът е положителен, но човекът няма заболяването, а фалшиво отрицателен резултат – когато тестът е отрицателен, но човекът има заболяването.

Така че първият важен извод е:

Всеки тест понякога дава фалшиво положителни и фалшиво отрицателни резултати.

Въпросът е колко чести са те и по какъв начин се влияят от показателите сензитивност, специфичност и честота на заболяването в популацията.

Най-често даваният отговор от моите студенти е С – 90-99%. Това също е грешно и много хора не могат да разберат защо. Истината е, че представянето на информацията в началото под формата на проценти е заблуждаващо и може да обърка дори математици. Далеч по-лесно ще разберете решението, ако информацията е представена като абсолютни стойности.

След малко ще направим точно това и всичко ще стане ясно.

Отговор В 70-90% е поставен само за заблуда и не е особено популярен сред моите студенти.

И накрая верният отговор е А – под 70%. И не просто под 70%, а точно 50%!

Не ми ли вярвате?

Характеристики на теста са специално подбрани от мен, така че крайният резултат да е 50%.

Вече споменах, че толкова добър тест в реалността не съществува. И оттук следва парадоксалният извод, че много често в реалността вероятността да имате дадено заболяване е под 50% дори при положителен резултат на тест за откриване на същото заболяване.

Звучи ли ви шокиращо? Това е самата истина и сега ще ви обясня защо се получава така.

Нека разгледаме същата информация в условието на задачата, но представена по друг, по-лесен за разбиране начин.

Нека приложим данните за популация от 10 000 човека. Тъй като заболяването има честота 1%, то 100 човека от тази група ще имат заболяването и това е факт още преди да сме приложили теста. Останалите 9 900 човека очевидно нямат заболяването.

След това ние прилагаме теста.

От хората, които имат заболяването – 99 ще са с положителен резултат (99% сензитивност), а 1 човек ще е с т.нар. фалшиво отрицателен резултат. Дотук всичко е ясно, но внимавайте какво се случва с огромната група от хора, които нямат заболяването – 9801 ще имат отрицателен резултат (99% специфичност) и 99 ще имат т.нар. фалшиво положителен резултат.

Следователно имаме 99 човека със заболяване и положителен резултат, но и 99 човека без заболяване и фалшиво положителен резултат. Шансът да имате заболяване при положителен резултат е точно 50%. Изненадващо нали?

В реалността показателите сензитивност и специфичност често са много по-ниски от 99%, което означава, че ще има много повече фалшиво положителни и фалшиво отрицателни резултати. А това често не се осъзнава и не се обяснява на пациентите.

Дори мои приятели са ми казвали, че са шокирани от този резултат и твърдят, че назначаването на изследвания е безсмислено след като дори при положителен резултат е по-вероятно да нямаш заболяването. Но смисъл от изследванията има, защото диагнозата не се основава само на 1 изследване.

Почти винаги диагнозата се базира на съвкупност от данни и резултати.

Запомнете, че интерпретацията на резултати от изследвания е трудна и изисква сериозни познания. Консултирайте се с вашия лекар и го питайте колко точен е назначеният тест и как трябва да се тълкуват резултатите от него.

Аз съм д-р Стефан Митев от Българско рационално общество.

Последвайте ни в социалните мрежи – Facebook, Instagram и YouTube.

До нови срещи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Интернет бюлетин

Въведете Email
ОК