free aloha interracial teen sucking black stepdads cock.

tubegalore

Фармацевтите хора ли са?

Тук ще си позволя да публикувам мнението на магистър фармацевт и управител на аптека Станислав Йорданов, който от дни е на първа линия в борбата срещу коронавируса, истерията, заръките на Гала, паниката на хората…

Нека се замислим над думите, защото не сме обърнали достатъчно внимание на тези хора, подложени на всекидневна усилена работа. Те също са на първа линия. 

Може би най-накрая успях да погледна цялостно върху ситуацията на случващото се в момента в страната. След като гледах запис на пресконференцията на генерал-майор Мутафчийски, в съзнанието ми изникна въпрос, който споделям, за да може сами да потърсите отговор.

Фармацевтите хора ли са?

Нима има някой човек влязъл в аптеката ми, който някога да е бил лишен от внимание и грижа, или е бил обиден…

Ние, фармацевтите, сме тук, за да се грижим за вашето здраве, обичаме професията си, макар и част от нас често или по-рядко да я чувстват като хомот, влачейки я през еднообразието. Най-труден, като във всяка хуманна професия, е балансът между професионалната отговорност и това да сме хора.

Пазим обществена тайна кога и как се е случило да дадем случайно блистер, разбирайки, че заплатата ви е далече; или да направим компромис да не подпечатаме рецепта с квадратния печат на аптеката, при поредно изпълнение просто защото сте я забравили вкъщи, следващия път задължително ще я носите…

Но не забравяйте, че преди всичко наша отговорност е да следим колко дълго вземате, какво вземате и дали това е вашето лекарство, този контрол върху здравето е практически невъзможен при липсата на рецепта.

Изискването на рецепта е само част от Закона за здравето, за да пази вас, да улесни работата ни и да гарантира здравето ви. Нима не се възмущавате, ако някой мине на червено или профучи край вас, докато пресичате на пешеходна пътека? Нали законът е един, а здравето, вярно, е едно! Тук сме, за да го опазим. За да предотвратим най-лошото, да съкратим по-лошото или за да подобрим стандарта на живот. 

Е, отговорихте ли си? 

Преди всичко хора ли сме фармацевтите?

Затова ви моля, бъдете хора и вие, позволете ни да направим най-доброто за вас, без да приемате въпроса за рецепта – лично.

Всички фармацевти в България сме поставени между чука и наковалнята, изпълнявайки своя законов дълг сме поставени в неравностойна ситуация, която грози както името на аптеките, в които се работи, така и собствения ни статус на професионалисти, на приятели на обществото; как ситуацията, в която сме поставени, топи трудно спечеленото доверие на нашите пациенти. 

Споделям как разбирам думите на Мутафчийски, желанието, което има този човек, е всички ние да сме здрави. Лидер, подложен на какви ли не упреци, опитва да ни каже две съвсем простички неща, които ще опитам да дефинирам:

Първо – не се бутайте сред другите хора за едно просто витамин С, то няма да ви спаси. Ще ви спаси това да не се бутате сред хора. Просто. Забелязах обаче, че ген. Мутафчийски не успя да го изкаже разбираемо, затова символично споменавайки институциите, контролиращи дейността на аптеките, задължи нас, фармацевтите, да разясним на всеки това, и още нещо:

Второ – аптеките все пак трябва да поддържат някакъв общ резерв от лекарства и добавки, защото те са важни, когато знаеш как да ги използваш. В никакъв случай не е лошо да си имаш запас вкъщи, но лекарствата не са храна, когато не знаеш как да ги ползваш, са излишни. Да се запасиш по този начин, е все едно да си сложиш раница с парашут, да облечеш надуваема жилетка и да се качиш да караш състезателен автомобил…

В паниката си обществото ме оставя без изход, а като здравен специалист се намирам в средата на бойно поле, и то на първа линия!

Не съдя, не упреквам, но в устрема си всеки да защити себе си никой не помисли за ефективността на мерките, които взема – косвената вреда е сериозна, защото, представи си, че някой друг се е запасил и е изкупил твоето лекарството… но още и двамата не знаете.
Ресурсите в аптеките не са безкрайни, а всички вие притежавате арсенала ми, но на части, разглобен, складиран, прибран, а скоро ще бъде и забравен, а аз вече се подготвям за загуба…

Колко хора ще изгубя? А вие колко близки ще изгубите? Не сме безсилни, остана ни само едно, най-баналното, до болка повтаряно, най-важното, ключово нещо за оцеляване, валидно за следващите 15 дни: стойте си вкъщи и наистина не излизайте!!! Само някои от нас ще платят цената, но с живота си.

Сам определяш бъдещето си. Какво ще ти се случи – сега зависи от теб!

 

Може би най-накрая успях да погледна цялостно върху ситуацията на случващото се в момента в страната. След като гледах…

Gepostet von Stanislav Jordanov am Dienstag, 17. März 2020
Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Интернет бюлетин

Въведете Email
ОК
Специална оферта за теб!

Абонирай се 

за  Гадателката Бими
Да, искам да знам
Напълно безплатно!