Защо се страхувам от антибиотици?

Защо се страхувам от антибиотици

Две думи: антимикробна резистентност. Една от най-сериозните заплахи за глобалното здраве, влизаща в списъка на 10-те големи от СЗО – заедно с антиваксърството, HIV, Ебола и други ужаси.

Разработката на антибиотици е революционна стъпка в медицината и един от най-големите ѝ успехи. Безброй са животите, спасени с антибиотици, но изглежда времето на тези медикаменти изтича.

Антимикробната резистентност – възможността на микроорганизмите да оцеляват при антимикробно лечение, заплашва да върне човечеството във времена, в които не е било лесно да се лекуват инфекции.

Сред антимикробната резистентност в статията ще засегнем антибиотичната, която е с най-голямо клинично значение. Важно е да уточним разликата между двете:

Антибиотичната резистентност е свързана с изграждане на механизми в микроорганизмите, с които те преодоляват въздействието на антибиотиците, докато антимикробна резистентност е по-широко понятие, което се отнася до резистентност не само към антибиотици, но и към противовирусни, противогъбични, антипаразитни и антибактериални* препарати.

Невъзможността да се спре инфекциозния процес е способна сериозно да попречи на хирургични операции, процедури като химиотерапията и още редица медицински интервенции. А това би могло не само да спре прогреса в медицината, но и да я върне няколко века назад. Ако въобще останат човеци…

Наречете ме луд заради апокалиптичните притеснения по-горе, но не е никак случайно мястото на тази заплаха в големите 10 на СЗО. Нека разгледаме защо.

Що е то антибиотична резистентност?

Антибиотичната резистентност се предизвиква от прекалената употреба на антибиотици при хора, но също и при животни – особено използваните в хранителната промишленост, както и тези в околната среда. Тя представлява възможността на бактериите да устоят на ефектите от приеманото лечение.

Тази лекарствена резистентност е по-специфична, защото има пряка връзка с еволюционните процеси – микроорганизмите я придобиват адаптивно чрез естествен отбор и мутации. Създава се и по механизма на еволюционен стрес върху популацията.

Ако звучи сложно, то нека опростим още повече.

Не използвайте антибиотици произволно. Никога.

Нека приемем хипотетично, че от милиони таргетирани бактерии при инфекция – поне една няма да умре, независимо от излагането ѝ на антибиотик – било то заради адаптивни процеси, или просто заради случайна мутация.

Замислете се, че необходимата вероятност да се случи последното е под 1 на 1 000 000 (0.0001%). Но предвид наличието на милиони бактерии, то такова събитие възниква със 100% сигурност.

Друг е въпросът, че в човешкия организъм има трилиони бактерии, тоест дори вероятността да е 1 на 1 000 000 000 000 (0.0000000001%) за случайна мутация, устойчив микроорганизъм към приложения широкоспектърен антибиотик пак ще има.

Оцелелите няколко бактерии вече разполагат с нужната информация за устойчивост срещу медикамента. И могат да я разпространят.

Нещата, разбира се, не са толкова прости, но ги сваляме на нивото разбираемост.

Еволюция и естествен отбор на резистентните бактерии

Независимо от начина на придобиване на подобен тип гени, еволюцията на тези бактерии е факт.

След като бактерията разполага с необходимата за резистентност генетична информация, тя може да я предаде на следващи поколения. Това става с напълно разделен от бактериалната хромозома генетичен елемент, наречен плазмид. Плазмидът може да се размножава самостоятелно.

И тук нещата загрубяват.

Приемайки антибиотик, вие убивате бактериите, които не разполагат с информацията за резистентност и не издържат на лечението. Но не и устойчивите. Така те оцеляват и се размножават в организма, а по-натам защо не и в околната среда?

Последно беше публикувана информация за открити на Арктика гени на мултирезистентни бактерии (т.нар. супербъгове*). Вероятно са били пренесени с миграцията на птици или посещенията на хора, но да – ето колко далеч може да стигне антибиотичната резистентност.

Устойчивите на антибиотици бактерии често предават тази черта на поколението си, което най-вероятно ще бъде напълно резистентно към конкретния медикамент.

Редица проучвания доказват, че употребата на антибиотици влияе съществено на броя резистентни микроорганизми.

Например прекомерната употреба на широкоспектърни антибиотици като цефалоспорините, значително ускорява развитието на метицилин-резистентни* бактерии.

Още един пример – резистентността към противотуберкулозните средства е страшно препятствие в борбата със заболяването туберкулоза, от което страдат 10 млн. човека ежегодно и умират 1.6 млн. от тях. През 2017г. около 600 000 случая на туберкулоза са резистентни към рифампицин – първа линия медикамент, и 82% от тези хора са мултирезистентни (т.е. не само към рифампицин).

Фактори, допринасящи за устойчивостта на бактериите са:

  • Грешна диагноза
  • Ненужно предписание
  • Самоволна употреба на антибиотици
  • Употреба на антибиотици в промишлеността

Кое ни притеснява?

Наскоро прочетох изследване, което ме разтревожи: острият бронхит е често заболяване, което рядко изисква антибиотици, но над 70% от пациентите в това състояние получават рецепта за антибиотик. Нещо по-тревожно: тази статистика не се е променила в последните 20 години. Ще си имаме проблеми. Ето до какво води прекалената употреба на антибиотици:

  • Увеличена заболеваемост и смъртност за пациентите, заразени с резистентни бактерии
  • Ненужни и прекомерни разходи за здравеопазването
  • Риск от култивиране на мултирезистентни бактерии с опасност от пандемични мащаби

Истината е, че приемаме антибиотиците като даденост, но тяхното действие се изчерпва. Не само се изчерпва, но и се превръща в заплаха – всеки път, когато резистентна бактерия се появи и размножи, се налага да сменим антибиотика – най-често с друг, на който ще се случи същото. Може да ви прозвучи апокалиптично, но има риск да се озовем в ситуация, от която няма връщане назад.

Лекарите и антибиотичната резистентност

Систематичен преглед показва, че мнозинството от лекари са чували за антибиотичната резистентност, вярват че е сериозен проблем, вярват че причината е използването на твърде много антибиотици и знаят практики, базирани на доказателства за редуциране на употребата им.

Звучи прекрасно, нали? Не и ако знаем, че същите отричат да поемат необходимата отговорност.

Повечето лекари смятат резистентността за глобален проблем заради фактори, идващи от пациента или здравната система, от други държави. Но не съобщават, че е проблем включително и в тяхната практика. Още повече – те смятат, че резистентността е с „нисък приоритет и далечни последствия“.

Към този момент медицинските лица все още предписват твърде много антибиотици.

Пациентите и антибиотичната резистентност

Друг систематичен преглед, този път върху мнението на пациенти, включва проучвания от Европа, Азия и Северна Америка. Докато повечето пациенти са чували за антибиотичната резистентност (някои дори знаят стратегии за намаляване), те „в голяма част считат за виновни други за развитието на резистентността“ и смятат, че лекарското поведение е основно в борбата с нея.

Неприятните факти

Очевидно страдаме от разстройството „това не е мой проблем“. Но с подобни разсъждения антибиотичната резистентност бързо ще се превърне в проблем на всеки.

Хората не са естествени алтруисти, поне не в значителна степен (с изключение към техните роднини – Ричард Докинс е развил дълбоко тази теза в „Себичният ген“). Следователно е нереалистично да очакваме от пациент да прекара заболяването си без лечение – с героичната цел за предотвратяване на глобалната резистентност към антибиотици.

По-добре би сработило образоването на пациента относно риска от дългогодишно носителство на устойчиви бактерии и съответно по-тежки инфекции, свързани с тях.

Сам съм си доктор

Има и нещо друго – вкъщи пациентите са си собствени лекари и възможността от добрата медицинска намеса е почти изгубена. Точно на това ниво възникват сериозни обстоятелства за антибиотична резистентност:

  • Пациентите променят антибиотичната си терапия след подобрение на симптомите (противопоказано е без лекарска намеса)
  • Пациентите страдат от най-обикновена простуда и въпреки това си самопредписват антибиотици. Фармацевтите им съдействат
  • Пациентите приемат антибиотици в недостатъчни дози или такива с изтекъл срок на годност

Каква ни е общата култура за антибиотиците?

СЗО са публикували проучване за разбирането на антибиотичната резистентност по света. 12 държави са участвали, а участниците са сортирани по доход, популации и предварителни знания за антибиотичната резистентност (Нигерия, ЮАР, Барбадос, Мексико, Индия, Индонезия, Египет, Судан, Русия, Сърбия, Китай и Виетнам). Наблюденията са осъществявани онлайн или лице в лице и почти 10 000 (n=9772) мнения са били записани. Това са резултатите:

  1. 65% от анкетираните са приемали антибиотик през последните 6 месеца
  2. Употребата на антибиотици е по-висока в по-бедни държави
  3. 72% осъзнават, че много инфекции стават резистентни към антибиотици
  4. 25% си мислят, че е нормално да използват антибиотик от приятел или роднина
  5. 43% смятат, че е добре да използват антибиотик, който са използвали и им е помогнал в миналото
  6. 32% си мислят, че трябва да спрат приема на антибиотици, когато се почувстват добре, вместо да завършат предписания лечебен курс
  7. 64% докладват, че простудата и грипа са лечими с антибиотици
  8. 57% смятат, че хора като тях не могат да направят нищо, което да помогне в предотвратяването на резистентността
  9. 76% вярват, че резистентността означава, че техният организъм става резистентен към лекарството (бел. ред. тоест не самите бактерии)

Заключение

След като от СЗО поставят антимикробната резистентност сред най-големите заплахи, въпросът е какво следва? Как ще се развие проблемът в следващите десетилетия? Може би трябва да търсим нови механизми за справяне с бактериите, а не просто антибиотици – както вече се случва с третирането срещу някои насекоми. В противен случай опасността от апокалипсис остава. Съвсем сериозно. И ние продължаваме да нанасяме вреди със своите действия – независимо дали сме лекари или пациенти.

Знаем, че има нужда от промяна, знаем и стъпките (особено лекарите). Какво чакаме? „Това не е наш проблем.“


* Антибактериални средства обикновено в българския се използва за дезинфектанти, антисептици, в препарати за почистване и подобни по незнайна от мен причина. Който знае, е добре дошъл да ме редактира.

* Супербъг – бактерия, която носи няколко гена на резистентност (не само един), се нарича мултирезистентна или просто „супербъг“.

* Метицилин-резистентен може да се нарече всеки стафилококов щам, който се е развил в процеса на естествения отбор и е резистентен към антибиотици, включващи пеницилини като метицилин, дислоксацилин, оксацилин, нафтицилин и цефалоспорини

Мнение за "Защо се страхувам от антибиотици?"

  1. Споменаване: Чарлз Дарвин е роден на тази дата! Честваме Ден на еволюцията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *