Защо научните изследвания са по-ценни от личното мнение?

СЪДЪРЖАНИЕ
1.      Научните изследвания са базирани на наблюдения върху големи групи от хора

2.      При научните изследвания се изчислява силата на изследването, за да се открие ефект, ако такъв съществува

3.      При научните изследвания се изчислява вероятността наблюдаваният ефект да е плод на случайността

4.      Използва се плацебо контролна група, където е възможно

5.      Научните изследвания боравят с обективно измерими показатели

6.      Научните изследвания свеждат на явленията до най-простата им и контролирана форма, а  ролята на смущаващите променливи се редуцира

7.      При научните изследвания предубежденията биват ограничавани

8.      Високи прагове пред публикуването на данни

9.      Знание за профила, за който могат да бъдат генерализирани данните

10.  Изводи

11.  Инфографика, обобщаваща статията

 

Правото на лично мнение и неговото изразяване е свобода, която произтича от ценността на самата личност, от важността на нейните предпочитания, вкусове и възгледи. Има въпроси обаче, по които свободното изразяване на някакво собствено мнение или предпочитание, а често и тяхното „страстно“ налагане на околните, може да има негативни последствия и ефекти не само върху частния, но и върху съвместния живот, защото им липсва експертността като гаранция за обективност и истинност. По такива въпроси не мненията, а аргументите са тези, които правят споровете смислени, проблемите – решими, последствията – желани.

Съвсем не е тайна, че обикновено хората не само оценяват своето мнение като доста по-ценно от мнението на другите, но често и като единствено вярното. В своята емоция и вродено желание да бъдат винаги прави те изказват неподлежащи на съмнение твърдения с пълната убеденост, че това, разбира се, са факти. А всъщност тези хара напълно забравят, че има голяма разлика между мнение и факти.

Това, което отличава фактите от мнението е, че фактите подлежат на проверка. „Факт“ е термин, използван като синоним за истинност, която може да бъде доказана научно или логично. За факт се счита резултат, събитие или твърдение, което действително се е случило, съществува или може да бъде подкрепено с доказателства. Ето защо в науката под „факт“ се има предвид обективно проверено/ потвърдено експериментално наблюдение [1].

Обратно на това личното мнение е просто една гледна точка, която е основана на различни по сила и влияние субективни фактори. То е преценка или твърдение, което не се счита за окончателно.

Когато едно мнение се базира на факти обаче, то се превръща в аргумент. Различни хора могат да отстояват различни мнения и да стигнат до различни заключения дори и да се основават на едни и същи факти. В такива случаи едно мнение може да е по-добре аргументирано от друго, когато при анализа на подкрепящите факти се открият предимства – например по отношение на качеството на проведените изследвания или при логиката и интерпретацията на резултатите [2].

За да можем да направим разлика между аргументирано и неаргументирано или силно- и слабоаргументираното мнение, имаме нужда именно от знание за фактите. Те се установяват по емпиричен път чрез научен метод.  Научният метод представлява набор от техники за изследване на феномени, придобиване на нови и коригиране на предишни знания. За да може даден метод да се нарече научен, той трябва да се основава на емпирични или измерими доказателства, подчинени на специфични принципи на разсъждения [3]. Базирайки се на това определение, науката има за цел да „генерира“ измерими резултати чрез тестване и анализ. Науката се основава на факти, а не на мнение или предпочитания. Научният метод е създаден именно заради нуждата мненията и идеите да бъдат поставяни под съмнение. Научният метод е единственият начин, чрез който се тества истинността на дадено твърдение [4].

От горното е видно, че резултатите от научните изследвания са значително по-ценни от твърденията и личното мнение и се намират значително по-високо в пирамидата на доказателствата в сравнение с мнението, дори и на най-признати експерти [5].

В статията си, озаглавена Данните ни са много по-добри от мнението ти!, Кирил Русев обобщава основните разлики между научните изследвания и личното мнение. Разликите са представени в следващата таблица.

 

Нека разгледаме основните разлики по реда, в който са представени:

1.     Научните изследвания са базирани на наблюдения върху големи групи от хора

Изследванията често се правят върху десетки, стотици и дори милиони хора. Броят участници в дадено изследване определя големината на извадката, от която зависи количеството информация, с което учените разполагат, а оттук и прецизността на едно изследване. Колкото по-голяма е големината на извадката (повече изследвани хора), толкова по-малка е стандартната грешка и по-прецизни са резултатите от проучването [6,7].

От друга страна, личното мнение най-често е базирано на индивидуален личен опит или наблюденията върху единични случаи, което прави доста несигурни изводите, които се правят. Това е и основна причина информацията, придобита чрез личен опит, да бъде негодна за генерализации – обобщаване на изводите от преживяното като общовалидни за всички.

2.     При научните изследвания се изчислява силата на изследването, за да се открие ефект, ако такъв съществува

Статистическата сила на изследването зависи от чувствителността на използвания тест. Колкото по-голяма е силата на изследването, т.е. по-чувствителен е използваният тест, толкова по-вероятно е да се открие съществуващ ефект. Основните три фактора, от които зависи силата на изследването, са големината на извадката, силата на ефекта и статистическата значимост (алфа) [8].

От друга страна, наблюденията върху самия себе си (т.е. трупането на личен опит), както и страничните наблюдения върху малка група от хора често са недостатъчни за откриване на ефект, дори той наистина да съществува. В такива случаи може да се каже, че статистическата сила на нашия предполагаем „тест“ (т.е. на субективното ни наблюдение) е малка, за да открием съществуващ ефект.

3.     При научните изследвания се изчислява вероятността наблюдаваният ефект да е плод на случайността

Около нас постоянно се случват „случайни“ неща. Ето защо, за да сме сигурни, че едно събитие не е плод на случайността, а е резултат от определено наше действие, трябва да се измери „вероятността за случайно събитие“. Тази вероятност в научните изследвания се определя като статистическа значимост. Вероятността за случайно събитие е число между 0 и 1 – при 0 събитието никога не се случава, при 1 се случва със сигурност всеки път. В този числов интервал се показва каква е възможността определено събитие да се случи [10]. Например, ако хвърляме монети, вероятността да се падне ези е толкова голяма, колкото и вероятността да се падне тура [9]. В случая тази вероятност трябва да се означи като 0.5, а обърната в проценти – 50%, защото при половината от хвърлянията монетата ще пада на едната страна, а другата половина – на другата. Колкото по-голяма е вероятността за случайно събитие, толкова по-малък ще бъде шансът наблюдаваният ефект да бъде плод на определена променлива и обратно. Друг пример е ниво на статистическа значимост от 0.05. Тук вероятността нашите резултати да са плод на случайността ще бъде 5%. Базирайки се на това, ние ще знаем, че ще бъде много малко вероятно (под 5%) резултатите ни да се дължат единствено на случайни фактори и много по-вероятно (повече от 95%) резултатите ни да идват от нашето действие (манипулираната от учените променлива) [28].

От друга страна, при личния опит вероятността наблюдаваният ефект да бъде плод на случайността, а не на наше действие или друга намеса, обикновено не се взима под внимание. Това може да доведе до значително заблуждение по отношение на ефективността на наблюдавания ефект.

4.     Използва се плацебо контролна група, където е възможно

Плацебо е субстанция или лечение без терапевтичен ефект [11]. Понякога пациенти, получаващи плацебо лечение (инертно вещество, напр. захарно хапче), за което обаче вярват, че представлява ефективна интервенция, могат да получат въображаемо или действително подобрение на медицинското си състояние – ефект, наричан плацебо ефект.

В клиничните изпитания често се използва плацебо, което се дава на определена част от изследваните пациенти, означавани като „контролна група“. На останалите – т.нар. „тестова група“ се дава изпитваното лекарство или интервенция. Чрез сравнение на резултатите между двете групи се определя терапевтичният ефект на лекарството или интервенцията. Често при тези тестове плацебото „постига“ позитивен или негативен терапевтичен ефект, което се дължи на психологически причини, които са статистически прогнозируеми и измерими за целите на изследването [12]. Ефектът, постигнат над плацебото, се счита за реалния ефект, получен в резултат на изпитваното лекарство или интервенция.

Плацебо хапчета, използвани при клинични тестове

От друга страна, при личния опит е невъзможно отчитането на приноса на плацебо ефекта, което може значително да повлияе субективната интерпретация на получените от терапията резултати и да доведе до заблуждение по отношение на ефективността ѝ. Пример: от научна гледна точка хомеопатията е пример за плацебо ефект [12,13,14,15,16,17]. Ако вземем определено хомеопатично лекарство и след него усетим подобрение в състоянието си, може да се подведем, че тази промяна се дължи на действието на „лекарството”, докато всъщност това ще бъде по-скоро плацебо ефект.

5.     Научните изследвания боравят с обективно измерими показатели

Обективното, количественото, реалното измерване на дадена променлива е абсолютно необходимо, за да се определи с точност какъв е ефектът при дадена промяна или интервенция. Невъзможно е точното определяне на дадена величина, когато липсва стандартизиран подход или начин за нейното измерване.

От друга страна, личното мнение на хората често е базирано на неизмерими показатели (напр. плацебо ефекта) и/или субективно измерими (личната ни преценка). Например, ако искаме да знаем с точност височината на дадена сграда, трябва да я измерим физически, за да бъде тя обективно определена. Ако разчитаме на личната си преценка обаче, предположената височина може силно да се разминава с действителната, защото определянето ѝ е субективно и неизбежно повлияно от много други фактори като мястото, от което наблюдаваме, личната ни представа за дължина, опита ни с визуално измерване на височина, че даже и състоянието на зрението ни.

6.     Научните изследвания свеждат явленията до най-простата им и контролирана форма, а ролята на смущаващите/ замърсяващите променливи се редуцира

Нещата, които се променят в един научен експеримент, се наричат променливи. Един експеримент обикновено съдържа три типа променливи: независими променливи (променлива, която се променя от учените), зависими променливи (наблюдаваната и измервана променлива) и контролирани променливи (тези променливи, които остават константа – непроменени по време на експеримента) [18].  В идеалния експеримент никакви фактори (променливи) освен тези, които се изучават, не се позволява да влияят върху резултата.

Например, при изследване, което търси ефективност на хомеопатичен продукт, независимата (променяната) променлива ще бъде взимането на хапче, зависимата (измерваната) променлива ще бъде показател от кръвната картина, индикиращ подобрение (например утайка или С-реактивен протеин). Контролираните променливи (тези, които се държат непроменени) би трябвало да бъдат количеството и типа храна, сън, движение, физическа активност, прием на други медикаменти. В реалния живот хората, които са болни и вярват в „силата“ на хомеопатията, освен хомеопатичните лекарства обикновено предприемат множество допълнителни мерки, за да подобрят състоянието си – започват да приемат хранителни добавки, посещават различни специалисти, подобряват храненето си, намаляват

физическото и/или психическото си натоварване, почиват повече, ограничават вредните си навици (алкохол, тютюнопушене), увеличават времето за сън и други подобни. Когато останат неконтролирани, както е в реалния живот, всички тези променливи могат да окажат смущаващ/ замърсяващ ефект, повлияващ крайния резултат при изследване на ефективността на даден медикамент или интервенция. А в реалния живот – неотчитането и пренебрегването на приноса на подобни мерки за подобряване състоянието на болния стават причината за заблудата, че не те, а хомеопатичното лекарство е помогнало за промяната в здравословното състояние.

7.     При научните изследвания предубежденията биват ограничавани

Дори и най-добрите учени могат да станат жертва на предубежденията си,  на личните си, културни и други вярвания. Всъщност всеки човек филтрира информацията, базирайки я на своя опит и предубеждения, а ако става дума за учен, провеждащ експеримент, може да се стигне до погрешно и необективно интерпретиране на данните, заради предпочитането на един резултат пред друг. Ето защо в научните изследвания е от изключително значение предубежденията да са сведени до минимум, за да се осигури безпристрастност и истинност на резултатите. Точно това е една от целите на научния метод. Той предоставя обективен, стандартизиран подход за извършване на експерименти, чрез който учените да се чувстват уверени, че ще успеят да се придържат към фактите и ще ограничат въздействието на личните си предубеждения [20].

Един от методите на експериментален контрол, чрез които предубежденията се свеждат до минимум, е рандомизацията. Това е техника при определяне на извадката за експеримента, т.е. при определянето на онази част от популацията, която отразява нейните характеристики. При рандомизирания подбор всеки член на популацията трябва да има равен шанс да попадне в извадката (т.е. да получи някое от проучваните лечения), нужна за експеримента . Така се намалява склонността за селективно пристрастие при избиране на индивиди, групи и информация за анализ [21]. Рандомизацията също така предпазва и от създаване на инцидентна заблуда (accidental bias), когато една или повече неконтролирани променливи повлияват на резултатите от експеримента. Други начини за ограничаване на предубежденията на експериментатора са провеждане на двойно слепи експерименти (нито експериментаторът, нито изследваните лица знаят кои от тях са в експерименталното и кои в контролното условие, като така се гарантира, че експериментаторът няма да повлияе случайно върху резултата, неумишлено осигурявайки на участниците леки насоки за очакванията от изследването), рецензиране на изследвания (проверка и анализ на метода на изследването от други учени), систематични обзори и мета-анализи (слабите изследвания биват филтрирани и/или критично анализирани чрез набор от критерии) [19,22,23].

От друга страна, личното мнение често е повлияно от редица предубеждения и когнитивни заблуди, които значително „изкривяват“ достоверността на направените изводи. Заради тази твърде голяма вероятност, личното мнение се приема като източник на информация със значително по-малка ценност в сравнение с научните изследвания и е поставено най-ниско в пирамидата на доказателствата [5].

8.     Високи прагове пред публикуването на данни

Научните изследвания се публикуват в научни издания. Научните издания съдържат периодични публикации на научна литература, предназначени да спомогнат за напредъка на науката. След като научният труд бъде подаден за публикуване в дадено научно списание или друг вид издание, определен състав от редактори/редактор разглеждат изследването, определят степента му на уместност, потенциално научно въздействие и иновативност. Ако редакторът прецени, че изследването е подходящо за списанието, то се изпраща за научна рецензия от други учени. В зависимост от областта, в която е направено проучването, външните рецензенти могат да бъдат 1 до 3-ма. Рецензентите са учени от същата област, в която е проведено изследваенто и не са част от екипа на списанието. Тяхното задължение е да проверят достоверността на научните аргументи, използвани в изследването и дали изводите от него отговарят на получените резултати. При положителна оценка на рецензентите изследването се одобрява за публикуване [24].

Стандартите, използвани от дадено списание за публикуване на научни трудове и изследвания, значително варират. Някои списания имат репутацията, че публикуват само такива изследвания, които правят фундаментални открития в съответната област. Ето защо в много области съществува формална и неформална йерархия на научните списания. Най-престижните обикновено са тези, които имат най-тежките критерии за публикуване, което води до значително по-малък брой одобрени научни трудове. Тези списания обикновено имат и най-високия импакт фактор (мярка, отразяваща средногодишния брой цитирания на научни трудове, публикувани в дадено списание).

NATURE е един от най-престижните научни списания в света

От друга страна, при личното мнение има свобода на изказа като всеки може да прави всякакви заключения по каквито и да било теми, без това да бъде подлагано на каквато и да е проверка за достоверност.

9.     Знание за профила, за който могат да бъдат генерализирани данните

При научни изследвания се определя представителността на извадката, която зависи от нейната големина. Когато количеството и обхватът на извадката са големи (например, много голям брой хора от различни географски области и възрастови групи), представителността на извадката е висока. Тогава изводите от резултатите могат да бъдат генерализирани за много голяма част от съответната популация [26].

Например, изследване проучва хипотезата за тежестта на дефицит на витамин Д в България и разпространението му сред населението. Най-точните данни могат да се получат, ако бъде изследван всеки един човек в България. Но тъй като това би струвало много пари, време и усилия, се избира група (извадка) от населението, чиито характеристики максимално точно да отразяват характеристиките на цялото население на страната. При по-голям бюджет на изследването могат да бъдат изследвани хора от различни региони на България в различни възрастови групи. При по-ограничен бюджет могат да бъдат изследвани хора само от една възрастова група и от един град. При първия случай, разбира се, изследването ще бъде далеч по-представително, тъй като извадката доста по-точно ще наподобява населението, за което учените ще опитат да генерализират резултатите си. При втория случай генерализирането на резултатите за цялото население би било невъзможно – може да се окаже, например, че извадката има по-малко от средните нива на витамин Д само заради това, че живее в регион с по-малко слънчево време.

Впрочем такова изследване е провеждано, като изследваните лица са 2032 човека от 12 различни региона на България, разделени в три възрастови групи. Тази извадка позволява, резултатите (могат да се видят тук) да бъдат отнесени до цялото българско население [25,27].

От друга страна, при личното мнение често се наблюдава склонността то да се налага като общовалидно: „Щом работи при мен, значи ще проработи при всички!“ Това е заблуда, чрез която погрешно може да се валидизира ефекта от лечение, практика или друга интервенция.

Изводи

Наблюденията върху голям брой хора (1), статистическата сила на наблюденията (2), изчисляването на вероятността наблюдаваните явления да не са плод на случайността (3), използването на плацебо контролна група (4), обективното измерване на резултатите (5), контролирането на променливите (6), които могат да повлияят на изследването, ограничаването на предубежденията (7), същестуването на бариери пред публикуване на резултатите (8) и възможността за генерализиране на резултатите за голяма част от населението (9) са част от основните причини, поради които научните изследвания са много по-ценни от личното мнение.

В противовес на това личното мнение е просто една гледна точка. Гледна точка, основана на субективни и неизмерими фактори. То е преценка или твърдение, което не може да се счита за окончателно. Научният метод е създаден именно заради нуждата мненията и идеите да бъдат поставяни под съмнение. Научният метод е единственият начин, чрез който се тества истинността на дадено твърдение [4].
Затова вярвайте на науката и поставяйте под съмнение всяко неаргументирано мнение, било то и на експерти. Аргументираното мнение е мнението, което е основано на факти, а фактите се установяват само и единствено по емпиричен път чрез научния метод.

Личният опит не може да служи за откриване на факти и генерализиране на заключения

Инфографика, обобщаваща статията

Използвана и цитирана литература

  1. Факт. Bg.wikipedia.org. Retrieved from bg.wikipedia.org, <https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%BA%D1%82a>
  2. Opinion. Wikipedia. Retrieved from en.wikipedia.org, < https://en.wikipedia.org/wiki/Opinion https://en.wikipedia.org/wiki/Opinion>
  3. Scientific method. Wikipedia.org. Retrieved from en.wikipedia.org, <https://en.wikipedia.org/wiki/Scientific_method>
  4. What is Science? LiveScience, Retrieved from livescience.com, <https://www.livescience.com/20896-science-scientific-method.html<
  5. Evidence-Based Practice Research: Levels of Evidence Pyramid. Walden University. Retrieved from academicguides.waldenu.edu, <http://academicguides.waldenu.edu/healthevidence/evidencepyramid>
  6. Определяне на извадка при изследване. Bg.wikipedia.org. Retrieved from bg.wikipedia.org, < http://basaga.org/wiki/index.php?title=%D0%9E%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5>
  7. Marley, S. The Importance and Effect of Sample Size. Retrieved from select-statistics.co.uk, < https://select-statistics.co.uk/blog/importance-effect-sample-size/>
  8. Powerful Stats, Retrieved from bretcontreras.com, < https://bretcontreras.com/powerful-stats/>
  9. Calculating the Probability of Chance. Retrieved from Study.com, < http://study.com/academy/lesson/calculating-the-probability-of-chance.html>
  10. Probability. Wikipedia. Retrieved from en.wikipedia.org, < https://en.wikipedia.org/wiki/Probability>
  11. Placebo, Wikipedia. Retrieved from en.wikipedia.org, < https://en.wikipedia.org/wiki/Placebo>
  12. Плацебо. Bg.wikipedia.org. Retrieved from bg.wikipedia.org, < https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B5%D0%B1%D0%BE>
  13. Ernst, E. The final verdict on homeopathy: it’s a placebo. Retrieved from edzarnst.com, < http://edzardernst.com/2015/03/the-final-verdict-on-homeopathy-its-a-placebo/>
  14. Ernst, E. There is no scientific case for homeopathy: the debate is over. Retrieved from theguardian.com, < https://www.theguardian.com/commentisfree/2015/mar/12/no-scientific-case-homeopathy-remedies-pharmacists-placebos>
  15. Homeopathy. Science-Based Medicine. Retrieved from sciencebasedmedicine.com, < https://sciencebasedmedicine.org/reference/homeopathy/>
  16. 1,800 Studies Later, Scientists Conclude Homeopathy Doesn’t Work. Retrieved from smithsonianmag.com, <http://www.smithsonianmag.com/smart-news/1800-studies-later-scientists-conclude-homeopathy-doesnt-work-180954534/#ZpcZZwbLbIuTzssM.99>
  17. NHMRC releases statement and advice on homeopathy. Australian Government, National Health and Medical Research Council, 2011, < https://www.nhmrc.gov.au/_files_nhmrc/media_releases/nhmrc_releases_statement_and_advice_on_homeopathy140311.pdf>
  18. Variables in Your Science Fair Project, Retrieved from sciencebuddies.org, < https://www.sciencebuddies.org/science-fair-projects/science-fair/variables>
  19. Scientific control. Wikipedia. Retrieved from en.wikipedia.org< https://en.wikipedia.org/wiki/Scientific_control>
  20. Harris, W. How the Scientific Method Works, Retrieved from science.howstuffwokrs.com, < <https://science.howstuffworks.com/innovation/scientific-experiments/scientific-method9.htm>
  21. Suresh, K. P. An overview of randomization techniques: An unbiased assessment of outcome in clinical research. J Hum Reprod, Sci, 2011, < https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3136079/>
  22. Balachandran, A. & Schoenfeld, B. Evidence-based practice in Exercise and Nutrition: Common Misconceptions and Criticisms. Retrieved from lookgreatnaked.com, <http://www.lookgreatnaked.com/blog/evidence-based-practice-in-exercise-and-nutrition-common-misconceptions-and-criticisms/>
  23. Meier, A. How to Review a Technical Paper. Retrieved from homes.cs.washington.edu, < https://homes.cs.washington.edu/~mernst/advice/meier-paper.review.html>
  24. Scientific journal. Wikipedia. Retrieved from en.wikipedia.org, < https://en.wikipedia.org/wiki/Scientific_journal>
  25. Бориова, А-М. и колектив. Честота на дефицит, недостатъчност и достатъчност на витамин Д в българска популация ≥ 20-80 години. Ендокринология, 2012, < http://endo-bg.com/wp-content/uploads/2016/04/Endo-3-2012.pdf>
  26. Shuttleworth, M., & Wilson, T., L. What is Generalization? Retrieved from explorable.com, < https://explorable.com/what-is-generalization>
  27. Има ли дефицит на витамин Д в България? Strongby.science, < https://www.facebook.com/StrongbyscienceBulgaria/photos/a.1275096445860412.1073741828.1271292696240787/1340730232630366/?type=3&theater>
  28. Стърнбърг, Р. Когнитивна психология. Пето издание. Издателство „Изток-Запад“, 2012.

 

За автора:

Костадин е сертифициран персонален треньор National Academy of Sport Medicine, USA. Има десетгодишен стаж и проведени повече от 13 000 тренировки с хора, стремящи се към подобряване на физическата форма и общото си здраве. Костадин е и докторант по ядрена енергетика в Технически универсистет – София. Този близък контакт с науката му показва колко вреди могат да бъдат нанесени, когато истината и фактите се сбъркат или заместят от мненията, интуицията и „личния“ опит. Искрено вярва, че човек може толкова, колкото знае. Затова и инициира създаването на фейсбук страницата Strong by Science, която в интернет морето от митове и легенди за здравословния начин на живот, има за основна цел да предоставя само научно обоснована информация за здравето и спорта, така че незнанието, илюзията за знание и невежеството да престанат да бъдат аргументи, когато трябва да правите избор.

 

Костадин Зашев - фитнес инструктор

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Интернет бюлетин

Въведете Email
ОК