Все по-често се повдига темата за „имунологичен паспорт“. Поне на този етап мярката не се подкрепя от Световната здравна организация /СЗО/. Ето защо.
Изказват се мнения, че документирането на антитела от клас IgG срещу новия коронавирус може да служи като „имунологичен паспорт“ за хора, които вече са прекарали инфекция. Някои дори говорят, че наличието на тези антитела може да е „сертификат за липса на риск“ и съответно да се позволи по-ранното връщане на работа.
За съжаление, към този момент няма убедителни данни, че хората, които са се възстановили от COVID-19 и имат антитела в кръвта са защитени от повторно заразяване.
Някои от излекуваните пациенти имат много ниски нива на неутрализиращи антитела. Не бива да се забравя и възможността за възможни фалшиво положителни и фалшиво отрицателни резултати.
В целия свят се провеждат многобройни проучвания, които оценяват точността и надеждността на бързи тестове от различни производители. Трябват ни още данни преди да може да направим научно базирани решения.
Затова позицията на СЗО към този момент е, че няма достатъчно доказателства за ефективността на имунитета, базиран на антитела, което да гарантира точността на „имунологичните паспорти“. Използването на подобни документи все още не гарантира защита и може да повиши риска от разпространяване на пандемията.
За съжаление, изводът отново е, че все още не знаем много неща за SARS-CoV-2. Затова с нетърпение чакаме резултатите от провежданите проучвания.
На този етап „имунологичните паспорти“ са в най-добрия случай спорна идея.