Вредят ли компютърните игри и геймингът?

Играете ли видео игри?

А чували ли сте, че те са вредни и се затъпява от тях? Едно от поредните изказвания, зад които стои недоказана и необоснована информация.

Видео игрите заемат голяма част от ежедневието не само на малките деца, но на тинейджъри и вече и на възрастни хора. Според проведени проучвания 90% от децата играят видео игри, но шокиращият резултат е този за възрастните. 70% от геймърите са средно на възраст от 33 години. Ако се замислим за момент за бъдещето, то голяма част от бабите и дядовците ще играят видео игри и ще са по-добри от внуците им. Нещо немислимо за днешните деца, но за бъдещите ще бъде обикновена част от ежедневието.

Искаме или не игрите имат огромно влияние върху нашето ежедневие. От приятно и увлекателно преживяване за няколкото минути, стават часове наред, през които седим пред компютрите и сме обзети от съвсем друг свят. Мнението на родителите е ясно и категорично – игрите са вредни и децата не трябва да отделят време за тях.

Дали наистина е така, или това е поредното изказване на изплашени родители, които искат децата им да учат повече и да не се разсейват.
По въпроса има стотици проучвания, всяко от които доказва различна информация. Това, което ги обединява без съмнение е, че игрите влияят на мозъка.

Едно от последните изследвания за влиянието на видео игрите върху мозъка стига до краен резултат, който е обнадеждаващ за някои и разочароващ за други. Действието на игрите е относително.

Изследването е проведено върху сивото вещество на мозъка. Това е частта, която образува неврони и се изпълняват функциите, благодарение на които можем да се наречем разумни хора. Според проучването First Person Shooter видео игрите могат да подобрят познавателната функция на мозъка, а именно визуалното внимание, визуалната краткосрочна памет и способността за системно учене.

Резултатите от проучването не са изненадващи, защото мозъкът проявява така наречената пластичност.

Това е свойството да се създават нови връзки, въз основа на нашите действия. За да го илюстрираме по-добре, представете си следните ситуации:

Когато четете книги обогатявате речника си, развивате въображението и с всяка изчетена книга започвате да четете по-бързо и по-бързо. Колкото повече се упражнявате в дадена сфера, толкова повече задобрявате и привиквате. Мозъкът се адаптира и извършвате действията с лекота.
Този факт е научно доказан, с проведени изследвания, чиито резултати са категорични.

Цигулар, който използва непрекъснато пръстите си и е свикнал да прави различни комбинации, е подложен на тест. Част от мозъка, която отговоря за движението на ръцете при тези хора е много по-развита от обикновения човек, чиито движения с ръка са много по-малки.
Същото се отнася и за видео игрите. Развива се тази част от мозъка, която е необходима за изпълнението на компютърна игра. Повечето провеждани проучвания се съсредоточават върху изследване на хипокампуса – частта от мозъка, която отговоря за паметта и по-точно за пространствената памет и ориентация.

Хипокампусът е отговорен за създаването на логически стратегии, които се използват по време на игрите. Отделна структура на мозъка наречена нуклеус каудатус е отговорна за ученето и за пространствената памет.

Спрямо друго проучване двете части са свързани. Следователно, ако се увеличи размерът на хипокампуса, се намалява размерът на нуклеус каудатус и обратно. Причината за връзката между тези части не е изяснена, но според различни проучвания оптималното състояние е балансът между двата.

Проучването разглежда и действието на различни игри. Спрямо това какъв тип е компърната игра – дали е First Person Shooter(като Counter Strike – игра от първо лице) или е 3D игра (като Супер Марио), се развива и използва различна част от мозъка. След тестване на играчи прекарали 90 часа в играене на стратегически игри се показало увеличение в размера на хипокампуса. Определено това са красноречиви доказателства за влиянието на игрите.

Нека не ви отегчавам с повече фактология и обобщим.

Резултатите потвърждават данните от предишни проучвания. Първо, че това е пример за зависима от използваемостта пластичност(или гъвкавост) на мозъка. И второ подкрепя директната връзка между различните активности, с които хората се ангажират и активността на съответните части от мозъка.

Спрямо други изследвания намаляването на хипокампуса е свързано с увеличаването на риска от развитие на психически заболявания като депресия, Алцхаймер и други.

Следователно какво можем да кажем за игрите? Полезни или вредни са те?

Видео игрите развиват определени части от мозъка спрямо вида на играта. Например някои стратегически игри разриват различни умения, които могат да послужат за практически ситуации в живота.

Въпреки това по-голяма е вероятността да имат негативно влияние върху нашето ежедневие, тъй като след прекомерно играене на игри има вероятност за развиване на разстройство, в следствие от пристрастяване. Игрите са полезни до толкова, че развиват части от мозъка, не защото са по-специални и имат нещо особено, а просто защото ни предизвикват да мислим и да създаваме теории за действие.

Те могат да бъдат спокойно заменени с всяка друга дейност, която оказва влияние върху същите области от мозъка, без да има страничния ефект на пристрастяване, който се изразява в стоенето пред компютъра с часове, изтощаване на очите, асоциализацията, а понякога водят и до агресивно състояние.

Най-добрият съвет, който мога да ви дам, е да разнообразявате дейностите си и да използвате правилото за количество. Всяко нещо е полезно, стига да бъде в умерени количества и да се използва умно.

Ангажирайте мозъка си с различни дейности, за да го развивате еднакво във всяка сфера. И не забравяйте, че мозъкът се адаптира към новите неща. Дори да започнете интересна игра и да мислите, че има много ползи от нея, най-вероятно сте в заблуда. В началото ще имате ползи, ще развиете определени умения и специфични сетива, но това бързо ще отмине, ако играете непрестанно, мозъкът се адаптира.

Пробвайте различни дейности, които предизвикват съзнанието ви и ви изправят пред предизвикателства. Само по този начин ще развиете пълния потенциал на мозъка. А оставите ли го на произвола и разчитате само и единствено на една и съща дейност като гейминга, резултатът е ясен. Спрямо принципите на естествения отбор орган, който не се използва, закърнява. Така че помислете си добре.

Аз съм Катрин Майсторска, до нови срещи.

Подавайте ни сигнали за фалшиви новини, скам и псевдонаука в нашия сайт, тук, както и във Фейсбук страницата ни.

Абонирайте се за канала, ако ни харесвате. Благодарим за подкрепата.

Източници:

https://www.nature.com/articles/mp2017155?foxtrotcallback=true
https://sciencebasedmedicine.org/video-games-and-the-brain/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17309970