free aloha interracial teen sucking black stepdads cock.

tubegalore

Вярващите в псевдонаука знаят най-малко, но си мислят обратното

Дънинг-Крюгер при псевдонаука и конспиративни теории

Когато говорим за ГМО, съпротивата сред обществото по този научен въпрос е може би най-голяма, което го прави перфектен кандидат за такъв тип наблюдения.

През януари (2019г.) учени публикуваха изследвания, в които са запитвани над 2000 американски и европейски граждани за мнението им относно генномодифицираните храни.

По-същественият въпрос обаче е бил друг: колко от тях всъщност смятат, че разбират от ГМО? След отговор, ги подлагали на серия от 15 задачи на основно ниво по генетика и наука като цяло – в тестът се е отговаряло само с две възможности: грешно или вярно.

Изследователите са заинтригувани от наблюдението на следния коварен човешки феномен: хората са слаби в преценката на техните знания.

Повече за проучването и резултатите

4 проучвания се провеждат в три държави – САЩ, Франция и Германия. Изследователите откриват, че крайните опоненти на генномодифицираните храни „показват липса на проницателност за знанията им“. Те знаят най-малко, но си мислят, че знаят най-много.

Заключението на авторите е:

„Колкото по-малко знаят хората, толкова повече се противопоставят на научния консенсус.“

Посредниците и комуникатори на науката полагат големи усилия да образоват обществото. Но хората с изкуственото чувство за знание (и в най-голяма нужда от образование) са също тези, които са най-малко склонни да приемат информация, заместваща антифактите, споделят авторите на проучването.

Целият проблем всъщност представлява поредното потвърждение на Дънинг-Крюгер ефекта: колкото по-малко компетентен е човек, толкова по-умен си мисли, че е.

„Това предполага, че необходимо за смяната на възгледите условие чрез образование е първо да осъзнаят дупките в знанията си.“

Ясно е, че в социалните мрежи и особено Фейсбук (мястото, в което хората прекарват немалка част от живота си) това най-ефективно става с мемове. Понякога те набират огромна популярност и са склонни да достигнат максимален брой хора – в това число и най-дълбоки конспиратици.

Дънинг-Крюгер ефект – илюзията за знание

Още в труда на Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, написан през 1999г., се казва, че тези хора не само стигат до грешни заключения и правят несполучлив избор, но тяхната некомпетентност ги лишава и от метакогнитивната* способност да го осъзнаят.

Логично е. За да прозре незнанието си човек, то той трябва да е относително интелигентен. Но за жалост парадоксалното е, че интелигентността, отговаряща на незнанието, най-често е на незадоволително ниво.

Какво се крие зад увереността на некомпетентните? Дънинг-Крюгер не е заболяване, вижте повече тук.

Крайните са с най-тежка участ

В едно от изследванията на учените, 91% от 1000 анкетирани американци съобщават за някакъв вид съпротива срещу ГМО.

И колкото по-голяма е съпротивата, екипът открива, че толкова по-малко хората знаят за наука и генетика, но и освен това тяхната самооценка за знания се увеличава.

Крайните възгледи освен всичко са свързани с подценяване на сложността на обсъждания предмет – неосъзнавайки колко всъщност трябва да се знае,“ казва Филип Фернбах – главен автор на новото проучване и професор по маркетинг в Колорадския университет Боулдър. „Хората, които не знаят много, си мислят обратното и това е основната причина за техните крайни възгледи.“

Като откритията на екипа му са валидни за хора с различни степени на образование, както и за такива от всички политически лагери. Генномодифицираните храни по принцип са по-голям проблем за екоактивисти и хора с леви икономически разбирания.

Най-крайните вярващи в конспиративни теории и псевдонаука обаче са най-склонните да си мислят, че знаят много.

„Залитащите към крайности хора имат характеристиката да са много по-зле от останалите при преценка на техните знания,“

казва Фернбах.

Какво са ГМО и генно инженерство?

Генното инженерство е една от най-важните технологии, която променя света по революционен начин и има огромни ползи за човечеството. Вижте най-първото ми видео за ФИБРО, в което се опитвам да разясня ГМО проблемите и ползите около технологията.

Някои ясни, но често забравящи се неща за знанията

Добре е да си припомним каква всъщност трябва да е нормалната ни представа за знания: такава, която да корелира високо с обективните ни знания. Ако знаем колко малко знаем, то най-добре е да бъдем честни със себе си. Хората от проведените изследвания на професора се провалят точно тук.

За да не бъдем жертва на Дънинг-Крюгер ефекта, то трябва да осъзнаваме недостатъчните си знания по конкретен проблем.

Подкрепяйки убежденията си с мисинформативни материали, не само навреждаме на себе си, но има вероятност да навредим и на безброй други. Този съвет се отнася включително и за хора, които са относително съгласни с доказателствата и експертите, но не успяват да го направят по даден конкретен въпрос, в който са вложили твърде много емоции, идеология или друга причина.

Авторите също засягат и проблеми като генната терапия и климатичните промени, предизвикани от човека. Те откриват същата връзка между ниски обективни знания и висока увереност за генната терапия, но не и за глобалното затопляне. Според Фернбах причината е, че има по-голяма връзка на този проблем с идеологията и политическото поляризиране, отколкото със самата мисъл за знания.

В края на краищата

В днешно време хората често страдат от илюзията за знание, тъй като разполагаме със страхотните възможности на интернет. Но да не забравяме, че именно той е и богат източник на мисинформация. Интернет е една от главните причини да си мислим, че знаем всичко – както по ежедневни битови проблеми, така и за комплексни социални/научни въпроси.

Едно е ясно: със сигурност ни трябва повече образование и повече популярност на фактите по важни проблеми в науката и обществото. Колкото повече, толкова повече. И разбира се, по-малко излишни свади и дикометри между нас самите – посредниците на науката. Имаме обща кауза, постигаме я с различни методи и средства.


Източник: National Post, Edmonton Journal, Nature Human Behaviour

* Метакогниция – мислене относно мисленето/познание за познанието.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Интернет бюлетин

Въведете Email
ОК
Специална оферта за теб!

Абонирай се 

за  Гадателката Бими
Да, искам да знам
Напълно безплатно!