Страхливците, които не говорят за локдаун

Гласът ви е по-важен от живота ви. През 21 век управляващите решиха да борят коронавируса с примитивно суеверие, вместо с действащи мерки, за да не губят гласове. През 21 век манталитетът, който притежаваме, и жертвите, които даваме, биха изненадали дори и средновековниците. Сега остава само да чукнем на дърво и да изиграем едно хоро. Поздравления за нашите политици (до един), които през цялата пандемия мълчаха за твърди решения или откровено ги отричаха. Гласът ни им беше по-важен от живота ни.

Локдаун сега или четвърта национална криза

 
Това е неваксинираната реалност, независимо за каква си мечтаехте.
 
Реалност, постигната с любезното съдействие на безкрайната предизборна кампания.
 
Кампания, в която нашите политици се превърнаха в плъхове на потъващия кораб – за да стигнат до най-високата позиция и да не потънат, отклоняват дори елементарен разговор за неудобни решения или откровено ги отричат.
 
В стремежа си да са мишки нависоко се появиха и псевдоексперти, които бързо смениха плебейския костюм с политически, за да се спасят – с любезното съдействие на медиите.
 
Междувременно, плебеите на кораба отдолу се давят, но ръкопляскат. Те в най-добрия случай не знаят, че гласът им е по-важен от живота им, а в най-лошия дори вярват точно в обратното. Жалка картинка.
 
Нито един политик не говореше без розови очила през цялата пандемия. Нито един политик не им каза истината.
 

Гласът ви е по-важен от живота ви

 
Трябва да признаем на нашите политици, че постигнаха брутален античовешки популизъм, невиждан от диктаторските режими през Втората световна война насам. В цялата предизборна кампания те се скатаваха или откровено отричаха пандемията, за да омаят наивните си избиратели, вярващи в „собственото си“ фейсбук проучване.
 
Но вирусът никой не може да го омае.
 
Вече не ни чакат добри дни без локдаун. Не си затваряйте очите за истината: при над 5000 заразени и цял самолет починали българи всеки ден, увеличаващи се, с тотално сбъркано от политици и медии неваксинирано население, има само един изход от ситуацията – тотален локдаун. Твърде късно е за всичко останало. И пак, никой не ви го казва. Гласът ви е по-важен от живота ви.
 
В момента всяка секунда с липса на локдаун означава смърт и дискриминация. Но не тази, облечена в политически приказки и лозунги, а истинска и жестока: дискриминация за медицинските лица, които работят безкрайно – много от тях в скафандри, в кански мъки и в брутални условия. Дискриминация за спешни и хронични болни, чиито легла сега са напълно заети от неваксинирани – линейки обикалят от болница на болница, семейства реват, че няма места за адекватно лечение. Дискриминация за ваксинираните, които плащат безотговорността, неинформираността или дезинформираността на неваксинираните в стотици милиони левове – за лечението и хоспитализацията им, за тестването им, за удължаването и потенцирането на последиците от пандемията за бизнеса. А скоро и дискриминация за чужди граждани, чиито легла ще бъдат заети от неваксинирани българи.
 
Няма нито един български политик сега, който да защити тези хора от брутална дискриминация. Нито един политик, който да защити правата на тези хора, осъзнавате ли го? Нито един, който да излезе и да каже истината, директно и откровено, без розови очила: локдаун трябва поне за 2 седмици, независимо дали ви се иска, или не. Само локдаунът спасява животи по време на епидемичен хаос.
 
Няма такъв, защото сега гласът ви е по-важен от живота ви. А после може да ви няма и вас.
 
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.