Скритата истина за медицинските изследвания

Featured Video Play Icon

Коя е скритата истина за медицинските изследвания?

Кой факт често остава неразбран от лекари и пациенти? Краткият отговор според мен – всеки тест може да даде грешни резултати.

А колко чести са те и как да се предпазим от тях ще обясня точно сега.

Аз съм д-р Стефан Митев от Българско рационално общество и това е поредният клип за интерпретация на резултати от медицински изследвания. Гледайте и останалите клипове от поредецита на сайта fibro.bg

Най-важните характеристики на всеки медицински тест се наричат сензитивност и специфичност и се измерват в проценти.

Сензитивност на теста е процентът хора със заболяване, които ще имат положителен резултат на теста.

Но чакайте… Няма ли всеки болен да има положителен резултат на теста? За съжаление не. И причината е, че т.нар. фалшиво отрицателни резултати са напълно възможни. Това означава, че човекът има заболяване, но резултатът му е отрицателен.

Специфичност на теста е процентът хора без заболяване, които имат отрицателен резултат. И отново, специфичността почти никога не е 100%, защото са възможни т.нар. фалшиво положителни резултати, т.е. човекът няма заболяване, но резултатът му е положителен.

За съжаление, няма как да избегнем напълно фалшиво положителните и фалшиво отрицателните резултати резултати.

Най-доброто, което можем да направим е да знаем кога и с каква цел правим съответния тест и какво би означавал евентуалният резултат от него.

Запомнете: Тестовете с висока сензитивност се използват за отхвърляне на заболяване (дават малко фалшиво отрицателни резултати). Тестовете с висока специфичност се използват за доказване на заболяване (дават малко фалшиво положителни резултати).

Ето запомнящ се пример.

Представете си, че имате стадо кози, които трябва да предпазите от лошите вълци. За целта разполагате с 2 кучета.

Куче 1 започва да лае при най-малката причина за това. Почти сигурно това куче ще сигнализира, когато има вълк в стадото и стопанинът ще дойде да спаси животните. Проблемът с куче 1 е, че в някои случаи то ще лае дори когато няма вълк. Тогава стопанинът ще се хаби излишни сили да спасява стадото от несъществуваща заплаха. Това е добър пример за т.нар. фалшиво положителен резултат. Кучето лае, но няма вълк. Куче 1 има висока сензитивност – то лае често и едва ли ще изпусне вълка, когато наистина е там, но ще даде и фалшиво положителни резултати. Важен извод е, че когато куче 1 не лае, то е почти сигурно че вълк няма. Или казано по друг начин – отрицателният резултат при тест с висока сензитивност е ценен за нас. Малко вероятно е отрицателният резултат да е фалшиво отрицателен. Но положителният резултат може да е фалшиво положителен и той трябва да се потвърди с друг тест, който е по-подходящ за това.

Куче 2 е различно. То лае само, когато е сигурно, че в стадото има вълк. Кучето рядко дава фалшиво положителни резултати и не разкарва излишно стопанина в ситуации, когато няма заплаха. Но куче 2 може да изпусне наличието на вълк, което е равностойно на фалшиво отрицателен резултат. Вълкът е в стадото, но кучето не сигнализира. Куче 2 има висока специфичност – почти сигурно е, че когато лае има опасност. Или казано по друг начин – положителният резултат при тест с висока специфичност е ценен за нас. Малко вероятно е положителният резултат да е фалшиво положителен. Отрицателният резултат в случая може и да е фалшиво отрицателен и трябва да се потвърди с друг тест, който е по-подходящ за това.

Ето по-реалистичен пример от действителността.

Инфекцията с вируса HIV се доказва с 2 теста. Първият има висока сензитивност – голяма част от изследваните хора ще имат отрицателен резултат и те могат да бъдат спокойни. При положителен резултат, се прилага втори тест с висока специфичност. Той ще отсее фалшиво положителните резултати, получени от първия тест от истински положителните резултати.

Запомнете: Няма универсално добър тест.

Ние правим един тест за доказване на диагнозата, защото знаем, че рядко дава фалшиво положителни резултати, но правим друг тест за отхвърляне на диагнозата, защото знаем, че рядко дава фалшиво отрицателни резултати.

Назначаването на прекалено много или прекалено малко тестове, както и грешното им използване крие риск от фалшиво положителни и фалшиво отрицателни резултати.

Питайте вашия лекар защо назначава съответното изследване и какво би означавал съответно положителен или отрицателен резултат от него. Питайте какъв е рискът от фалшиви резултати – фалшиво положителни или отрицателни. Не се отказвайте докато не получите пълна информация.

Аз съм д-р Стефан Митев от Българско рационално общество.

Харесайте Facebook страницата ни.

Абонирайте се за нашия YouTube канал.

Последвайте ни в Instagram.

До нови срещи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Интернет бюлетин

Въведете Email
ОК