Пол vs Джендър

Featured Video Play Icon

Истанбулската конвенция предизвика много противоречия и популяризира джендър темата. Но това, разбира се, не е случайно. 

На коя страна си ти? Мисли, преди да избереш.

Наука срещу политика

Структура и развитие на пола

Интересни факти за сексуалния отбор

Ролята на показността

Не ви ли писна да слушате за джендъри по телевизията?

За жалост това е една много комплексна и популярна напоследък тема.Сигурно сте чули многократно политическото определение за пол през последния месец, свързано с истанбулската конвенция. 
Пол означава:

социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете

Да не забравяме, че това е просто едно политически коректно, а не научно определение. Някои западни журналисти го оправдават с това, че се използват две различни думи на английски – gender и sex, докато ние използваме само една дума – пол с едно определение.

„Джендър“ става широко разпространен термин едва през 70-те на 20-ти век, когато феминистката теория възприема идеята за различие между биологичен пол и социална структура на пола. И докато биологията е наука, феминизмът е просто една идеология.

Първо искам да отбележа, че това е един обективен преглед на темата, въпреки консервативните виждания на представящия го в мое лице.

Колко биологични пола има? А може би трябва да питаме вече колко джендъра?

Търсене в Гугъл ни показва резултати от 60 до 80 джендъра! През 2014г. Фейсбук въвежда 71-а възможности за джендър. Дори и активистите не знаят колко са с точност. Май ще е по-добре да се върнем на пол и да започнем с науката.

Мъжът развива своето сексуално предпочитание към жени по точно определен механизъм. Тестостеронът, продуциран чрез неговите генетично определени мъжки полови органи променят мозъка, още докато е в утроба. По такъв начин, че по-късно през пубертета, организмът да реагира на тестостерон отново.

Пропуск или грешка в една от трите степени – в гените, тестостероновият тласък в утроба или този през пубертета и нещата за типичния мъж се объркват. Тоест, мъж, който развива сексуални предпочитания към други мъже е мъж с генетична промяна, която засяга развитието на половите органи или такава, която засяга как неговият мозък реагира на половите хормони в утроба или през пубертета.

През 60-те на 20-ти век става модерно да се смята, че хомосексуализмът се дължи изцяло на възпитание. Но жестоката терапия с електрошок, в комбинация с еротични снимки на Фройд се оказва, че не помага.

След това учените започват да се аргументират с хормонални промени. Добавянето на мъжки хормони в кръвта на обратните мъже обаче не ги прави по-хетеросексуални, а просто ги прави по-сексуални.

Сексуалната ориентация изглежда се определя преди да е узрял организмът. Гънтър Дорнър – лекар от ГДР, започва серия от експерименти върху мишки, които показват, че в утроба мъжкият хомосексуален мозък освобождава хормон, наречен лутеинизиращ хормон, който по-скоро е типичен за женския мозък.

Дорнър е кастрирал мишките в различни периоди от развитието и ги е инжектирал с женски хормони:
Колкото по-рано е правена кастрацията, толкова по-вероятно било мъжките мишки да предпочитат мъжки.
Проучвания в Англия, Америка и Германия потвърждават, че ранната липса на тестостерон увеличава вероятността за хомосексуалност при мъжа. Мъжки пол, подложен на по-високи нива женски хормони в утробата на майката е с по-голяма вероятност за женственост или хомосексуализъм.

Интересна статистика показва, че мъже, родени в периоди на голям стрес(като Втората световна война например), развиват по-често хомосексуализъм от мъже, родени в друго време. Стресовият хормон, както наричаме кортизол, идва от същата предшестваща молекула, от която и тестостерона. Използвайки повече от този материал, то може би остава по-малко за създаването на тестостерон.

Същото се наблюдава и при мишки.

Ясно става, че причината за хомосексуалността лежи в нарушено хормонално повлияване още в утроба, но все още не по-късно. Това, разбира се, е съвместимо с нарастващите доказателства, че хомосексуалността е генетично определена. Въпреки това все още много неща остават необяснени. На този етап се приема, че причината е както от естество, така и от възпитание.Ако естеството е дължината в един правоъгълник, то възпитанието е ширината. Няма да има правоъгълник без едно от двете.

В началото на 90-те има голям интерес по откриването на „гей ген“ в X хромозомата. Вълненията обаче затихват като се оказва трудно да бъде повторен оригиналният резултат на съответното проучване. Но все пак двойни проучвания показват, че хомосексуалността е наследствена и може би някой ден тези гени, които я причиняват, ще бъдат намерени.

Първото приложение на гей гените би могло да бъде политическо. Въпреки че ражда възможността за селективен аборт от майки, които не желаят да имат обратни синове, теорията за гей ген е добре дошла от хомосексуалните активисти. Твърде егоистично, нали?

Причината е, че в тази теория намират сигурност за техните убеждения, както и самият факт, че ще промени настроенията на обществото към тезата, че хомосексуалността е болест, а не избор. Второто приложение е от морална гледна точка. Гей гените имат потенциал да разбият мита, че има нещо по-добро в теориите, които се опитват да обяснят определено състояние само с възпитание. Заради теорията на Фройд, „различните“ са били подлагани на жестока терапия, както споменах, без ефект.

Поглеждайки проблема от естество обаче, то как такива гени биха оцелели, като тези мъже нямат деца, нямат наследственост?

Има два възможни отговора:
Единият е, че гените са добри за женската фертилност, когато са в жени, в същото време обаче са лоши за мъжката фертилност, когато попаднат в мъже.
Другият е една интересна, но недоказана теория. Може би гей гените са като тези „мейл килър“ гени, открити при доста насекоми. Ефективно стерилизиращи мъжки индивиди, причиняващи отклонение от наследственото богатство на женските. Това би увеличило успешното размножаване на потомците на тези женски роднини, което би причинило гей гените да се разпространяват.

И ако сексуалното предпочитание на хомосексуалните мъже е силно повлияно от гени, то вероятно е същото и при хетеросексуални. Ако нашите сексуални инстинкти са силно детерминирани от генетичния материал като цяло, то те са еволюирали от естествения и сексуалния отбор. 

Има причина, например, защо красивите хора са атрактивни – това е така, тъй като други са имали гени, които причиняват това привличане към съответните хора. Красивите хора имат такива гени, защото тези, които са наложили критерия за красота, са оставили повече потомства от тези, които не са. Красотата не е случайна.

Тук може да си говорим и за друга тема табу – тази за проституцията.

Повече проститутки са жени, поради простата причина, че има много по-голямо търсене. Това само потвърждава мъжкия сексуален апетит.

Това ли е също причината за проявената мъжка хомосексуалност?

Силното желание за секс у мъжете включва полигамност, но не изключва желанието за моногамна интимност в същото време – тези инстинкти не са взаимно несъвместими. Те са характерна черта на хетеросексуалния мъж, както се доказва от съществуването на проституцията. Но също и от съществуването на хомосексуалността. И хомосексуалните мъже са мъже, само че по-сексуални, водейки ги до привличане дори и към същия пол.

Няколко неща могат да накарат мъж да стане по-сексуален и конкретно по-сексуално ориентиран към мъже.

1. Генетични промени;

2. Пропуск на хормоналния тласък в утроба или пропуск на хормоналния тласък през пубертета;

3. Дори чисто психически/психологически причини, като например липса на секс с противоположния пол.

Полът може да е доста по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Според общовъзприетата проста представа, само наличието или липсата на Y хромозома има значение. Но докторите от дълго време виждат гранични случаи – половите хромозоми казват едно, а сексуалната анатомия казва друго.

В такава кондиция, позната като интерсексуална, или като заболяване на сексуалното развитие са най-често деца. Родителите на тези деца се сблъскват с доста трудности в определянето им като момче или момиче и трябва да взимат сложното решение за или против хирургична намеса.

Но тук става дума и за характерни анатомични изменения.

Това, че двата пола са физически коренно различни е ясно, но в началото на живота – не много. Първите 5 седмици от развитието, човешкият ембрион има потенциал да формира както мъжка, така и женска анатомия. На 6-тата седмица, гонадите вече определят своя път към яйчници или тестиси. Ако се формира тестис, той произвежда тестостерон, което усилва развитието на мъжките органи. В същото време и редуцира тези хормони, образуващи женски органи.

Ако се формират яйчници обаче, се произвежда естроген, който прави обратното.
Сексуалните хормони също диктуват и развитието на въшните полови органи през пубертета, започвайки и формирането на вторични полови белези, като гърди или брада, например. Промяна във всеки от тези процеси би имала драматичен ефект върху пола на човек. Много години учените са вярвали, че женското развитие е стандартният план на развитие и само един ген в Y хромозомата, наречен SRY, променя развитието към мъжко. До днешно време обаче са открити и доста други гени, както и такива, които активно промотират обратното – женското развитие.

Тоест тази теза вече е отхвърлена и съществува период на неопределеност, в който тези гени се конкурират помежду си. Това, разбира се, има значение, защото невинаги едните надделяват над другите. И точно така се раждат заболяванията на сексуалното развитие.

Някои проучвания в мишки дори предполагат, че половите органи са податливи на генетични изменения не само в ембрионалното развитие, а през целия живот. Това е шокиращо научно откритие, тъй като разклаща представите за ранно определяне на половите характеристики.

Гонадата е половата жлеза на организма, но тя не е единственият източник на оформяне на пола. Редица сексуални заболявания са причинени от „бъгове“ в механиката на отговарянето на хормони. Нещата стават още по-сложни, когато се погледнат и на клетъчно ниво.

Представата, че всяка клетка в тялото съдържа едни и същи гени, може би не е напълно вярна. Някои хора например имат мозаицизъм – състояние на клетките, при което има различен генетичен материал в един и същ организъм… Което означава, че всяка клетка може да е с различен пол.

А чували ли сте за състоянието химеризъм? Състояние, при което човек се развива от две оплодени яйцеклетки, обикновено поради сливане на ембрионни близнаци в утробата. Звучи извънземно, но е факт. И ако смеем да включим всички тези увреждания, било то в ранен период или на по-късен етап, стигаме до извода, че половете НЕ са само два.

Паузирайте, за да погледнете следната интересна таблица на списание нейчър.

Докато биологията ни казва това от съвсем скоро, то активизмът съществува повече от половин век. Много общества вече не намират за проблемно прекрачването на някои социални граници при избора им на външен вид, кариера и разни други особености. Но когато става дума за избор на пол, все още има прекалено голям социален натиск към приспособяването на общоприетата система – мъж и жена.

Въпросът е дали парадите подобряват или влошават отношението на обществото? Парадите обикновено се провеждат по празничен повод. Добре познатите ни Прайд паради са изпълнени с празнична показност и крещяща популярност. Но аз лично не виждам нищо празнично във факта да имаш проблеми. Било то биологични или психологични, или от всякакво естество.

Нищо повече от провокация са и известни „уж“ обратни личности, печелещи популярност на гърба на тема табу.
Не трябва да се подценява и възпитанието, втората характеристика от „правоъгълника“. Какво в крайна сметка научаваме от медийните изяви на горните, както и от парадите? По-скоро модерната тенденция да си различен, отколкото обръщане на внимание върху съществуващ проблем.

Истанбулската конвенция също поражда провокация. Ако още от самото начало самият въпрос е поставен правилно, тоест трябва ли да сме против насилието над жените, на което всички нормални хора ще отговарят с „да“, всичко щеше да приключва. Но когато въпросът е зададен по индиректен и подвеждащ начин, който всъщност гласи: трябва ли и мъжете, които се чувстват като жени и те да бъдат закриляни от закона, всичко едва сега започва и конфликтът е налице.

Хората против истанбулската конвенция в по-голямата си част в никакъв случай НЕ са ЗА насилието срещу жените. Но изглежда така излиза, казано от устата на политици. Все едно няма други мерки, които да защитават жените и приемането на конвенцията е абсолютно спешно. Което далеч не е така.

Основното нещо, което дразни повечето нормални хора, не е съществуването на полово различни хора, а непрекъснатото създаване на провокации и интриги от „различни“. Както в личния ни живот, така и в шоубизнеса.

Защото е модерно…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Интернет бюлетин

Въведете Email
ОК