Омразна реч. Омайна. Сладка. Анализ (част 2)

Featured Video Play Icon

Знаете ли, че България се нарежда на 111-то място по свобода на словото в медиите?

Според съвсем скорошното обновление на World Press Freedom Index от цяла Европа по-назад са единствено Русия(148) и Беларус(155).

Но днес ще си говорим за свободата на словото глобално.

За свободата на словото не на медиите, а на всеки човек.

Политически коректен клип (част 1)

/интро/

Доста хора не осъзнават как изведнъж се оказва, че за тях свободата на словото означава пълната протекция на идеите, които подкрепят и „законното“ потискане на онези, които не подкрепят.

Ето как се пишат и прилагат закони за това съвсем просто и накратко.

Законите срещу „омразната реч“ се разделят на два типа:

  1. Тези, предназначени за запазване на обществения ред.
    Разбираемо е да има такива закони, които да предпазват хората от нарушаване на реда, например с призоваване към насилие. Нарушаването на обществения ред може да причини смърт, за която смърт понякога е достатъчно провикването на няколко думи, колкото и пресилено да звучи.Тези закони имат много по-висок праг на нарушаване и съответно не влизат в действие често. Например до 1992г. в Северна Ирландия има само един случай на човек, осъден за нарушаване на закона за рамките от 21 години.Законите, които са по-особени обаче и започват да ограничават все по-широк спектър от езика са:
  2. Законите за защита на човешкото достойнство.
    Проблемът е, че при човешкото достойнство прагът за нарушаване не само е по-нисък, но продължава да намалява.

Жертва ли се оказва и науката на този праг? Хмм. (Психиатрия? Психология? Джендър/Пол?)

Играта на думи не е ново явление и винаги е имало хора, които да определят кои думи са „по-добри“ и приемливи спрямо други.

И след като изглежда излиза, че думите са по-важни от всичко, нека да разгледаме някои особености на интернет напоследък.

Интернет е пространство, което се различаваше от всички останали медии със своята абсолютна независимост и свобода на всеки един човек да търси, каквото си иска, да чете каквото си иска, да гледа каквото си иска и да говори, каквото си иска.

Това, разбира се, направи много хора самозвани експерти.

Но дали всъщност свободният поток на информация е в ущърб на някого?

Ако приемем, че съществува много предполагаемо фалшива информация и много предполагаемо легитимна информация в интернет, то как всеки човек може да е експерт по всичко и да избира само легитимната? Не е ли по-лесно да има „някой“, който да му отсява предполагаемо легитимната информация?

Разбира се, че е по-лесно и при всички случаи по-удобно за някои… за сметка на свободата на словото.

Но нужно ли е?

Хората трябва да са достатъчно интелигентни, за да избират между всички съществуващи противоположни идеи. Проблем е, когато съществува само една идея в пространството… И този проблем се нарича цензура. Хората могат най-добре да различат истината от лъжата за себе си, само ако имат възможността да научат многообразието от различни идеи.

Интернет беше това място, в което имаше сблъсък на независими противоположни идеи, от които всеки сам за себе си може да извлече истината.

Но защо беше и защо вече не е?

Просто вече има някои „деликатни“ и „чувствителни“ теми и в интернет. Просто има „някой“, който да ги определя като такива.

На 1-ви март тази година в нова атака към свободата на словото Европейският Съюз се обърна към социалните мрежи Facebook, Twitter, Google и други интернет фирми автоматично и моментално да се цензурират онлайн материали.

Европейската комисия заявява на компаниите да подсигурят цитирам:

„разпознаването и премахването на НЕЛЕГАЛНО съдържание чрез реактивни и проактивни мерки.“

Според комисията, нейните препоръки трябва да се приложат за всички форми на „съдържание, включващо тероризъм, подбуждане на омраза и насилие, сексуално насилие върху деца, фалшиви продукти и нарушение на авторските права.“

Мерките, които се обсъждат от ЕС, допълнително подлагат на натиск интернет компаниите да създават алгоритми, неотговарящи на никого и унищожаващи директно потребителското съдържание.

Те затвърждават вече зададените цензуриращи мерки от ЕС миналата година на Европейския Интернет Форум, където се обърна внимание върху нуждата от изграждането на автоматично премахващи съдържание алгоритми.

„Докато доста интернет платформи премахват все повече нелегално съдържание … все още има нужда да се реагира по-бързо срещу терористичната пропаганда и друго нелегално съдържание, което е сериозна заплаха за нашата сигурност, безопасност и фундаментални права – казва дигиталният комисарАндрус Анзип.

Медии като Guardian, отбелязаха нуждата на ЕС да се бори срещу „екстремисткото съдържание в уеб пространството“, което „вдъхновява и радикализира вълци-единаци терористи, които убиха хора в редица европейски градове“.

Този аргумент е добра политическа заблуда като цяло, тъй като големите терористични атаки в Европа не са предизвикани от отделни незнайни индивиди, а именно уж от членове на ислямистки мрежи, активно наблюдавани от NATO и Европейското разузнаване през годините.

Организаторите на терористичните атаки във Франция през 2015г. и в Белгия през 2016г. са добре познати на разузнавателните служби.

Братята Коуачи, които поведоха атаката на Шарли Ебдо. Абделхамид Абауд, лидерът на атаките от 13 ноември 2015г. в Париж и братята Ел Бакрауи, които поведоха атаките в Брюксел на 22 март 2016.

Защо им бе позволено да комуникират, да пътуват и да организират свободно тези атаки?

По същия начин връзката между Анис Амри от атаките в Берлин и Салман Абеди от Манчестър е добре позната на Немското и Британското разузнаване, още преди да се случат атаките.

Защо в края на краищата свободата на словото се оказва жертвата?

Престъпници винаги ще съществуват и винаги ще намират начин да навредят на обществото. Законите не са за престъпниците, те така или иначе не ги спазват. Това, което цензурата със сигурност поощрява обаче, е злоупотребата.

Дълго време интернет компаниите и по-специално социалните мрежи твърдяха, че притежават тази свободна неутрална платформа, която позволява на всеки да се информира и да информира. Но това вече не е така и съдържанието от потребителите в тези социални мрежи се оказва отговорност и за създателите им.

Поетата отговорност директно оказва резултат върху съдържанието в интернет по данни на европейско проучване:

„До края на май 2017, социалните мрежи са премахнали средно 59% от „заподозряната“ омразна реч в Европа, в сравнение само с 28% през декември 2016-та.“

Но това е все едно да кажем, че пожарните са погасили успешно „заподозрени“ пожари. Или има пожар, или няма.

#Кой заподозрява пожарът, наречен „омразна“ реч?

При процеса на цензуриране социалните мрежи и търсачки използват ботове, т.нар. изкуствен интелект, който на първо място далеч не е израснал до такава степен да разпознава прецизен контекст. Но най-вече ролята му е да изпълнява тази необходима работа на „автоматично и моментално премахване“ за спазването на приложените регулаторни мерки.

Колкото по-стриктно го прави, толкова по-малко глоби и наказания от комисиите.

Целта на тези ботове е да търсят и цензурират „неприятно“ съдържание особено по „деликатни“ теми като джендър, раса, порнография, идеология, тероризъм, включително нерядко и противопоставящи се консервативни възгледи, които не отговарят на изповядваната политическа коректност.

Съществуват много примери за „некоректно“ изтрито съдържание.

(В момента наистина се надявам това информативно видео да не се окаже „твърде обидно“ за изкуствения интелект.)

В този пример 24-годишната инфлуенсърка Софи Пасман публикува сатирично съобщение в Туитър по нова година, подигравайки се със страха на крайно десните за навлизането на стотици хиляди имигранти и заличаването на немската култура. Вместо да разсмее нейните 14,000 последователи тогава, туийтът на Пасман е блокиран за 9 часа от Туитър, съобщавайки на потребителите в Германия, че съобщението нарушава местните закони.

Приетият закон през 2017 за „омразна реч“ в Германия, познат като… „Netzwerkdurchsetzungsgesetz“… ще му викам NetzDG, изисква социалните мрежи да премахват заподозряно омразно съдържание в рамките на 24 часа от известяването, или в противен случай ги чакат глоби до 50 млн. евро!

Най-голямата икономика на Европа вече има доста по-сериозни забрани по отношение на свободата на словото от повечето западни държави.

Този закон е създаден да осигури спазването си в интернет, доколкото е възможно, така както се прави извън интернет.

Интегрирането на такъв тип закони обаче поражда дебат за тяхната практическа стойност в днешно време, когато всяка публикация или видео може да се разпространи бързо и лесно по света в рамките на минути.

Съдът също отбелязва проблемите, които законодателите срещат сега, при опита им да има интернет полиция, която се опитва да запази правото на свобода на слово и в същото време да спази желанието за протекция на определени идеи срещу „омразен“ материал.

Титаник, отново немско сатирично списание, са блокирани по същия начин след подигравка на анти-мюсюлмански коментари в техния Туитър акаунт.

В другата крайност на политическия спектър, Беатрикс фон Щорх, водеща фигура на крайно-дясната „Алтернатива за Германия“, е блокирана в Туитър и Фейсбук след публикуване на анти-имигрантски аргументи.

Туитър не коментира нито един от случаите, но съобщава, че при определени обстоятелства „потенциално“ обидни туитове вървят срещу вече същестуващите правила на използване на платформата и не са свързани с новите немски правила за омразната реч.

Стъпката към задължаването на интернет компаниите да избират кое може да е публикувано онлайн в техните платформи е притеснителна, прави ги фактор в интернет свободата.

Най-големите социални мрежи са финансово подтикнати сега да блокират повече съдържание, отколкото е необходимо. Поради простата причина, че в случай на нарушение ги очакват огромни глоби.

Както обсъдихме, същите не бездействат и вече са предприели мерки с инвестирането на милиони евро в изкуствен интелект да засича „потенциално“ или „заподозряна“ нелегална информация, за да се „бори“ с омразната реч и екстремистката пропаганда.

Фейсбук и Туитър според немския NetzDG закон обаче, трябва да постигнат целта да изтриват поне 70% от онлайн заподозряната омразна реч в рамките на 24 часа от известяването им. Според правителствено проучване, публикувано през миналата година, това не се е случило с тях.

Единствено Alphabet Inc. с техния Google са спазили закона в същия период от време.

Но дъщерната им компания YouTube имаха доста проблеми през март миналата година.

Редица големи рекламодатели и видни компании започнаха да изтеглят рекламните си кампании от YouTube, поради притеснения за показването им върху „нежелателно“ съдържание. За оправдание на бойкота отново се използва наличието на реклама върху „екстремистки“ материал, описанo от големи медии като Wall Street Journal и Guardian.

Спорно е доколко това бе вярно, тъй като YouTube има твърде стриктни правила за ограничаване на рекламите и монетизацията на клиповете, съдържащи насилие, псувни, порнография и:

 „дискусионни и чувствителни теми и събития, включително такива, свързани с война, политически конфликти, природни катастрофи и трагедии, дори ако графическите изображения са цензурирани“.

И това е далеч преди да се случи изтеглянето на тези рекламодатели.

Но при всички случаи този бойкот засегна както най-малките, така и най-големите канали, водейки до допълнителни мерки от YouTube, които не само не решиха, но за съжаление и още задълбочиха проблема.

Philip DeFranco, влогър с голяма аудтория, критикува YouTube, отбелязвайки, че невъзможността да се печелят пари от видео реклами, поради демонетизация е цензура под различно име.

PewDiePie, човекът с най-голяма аудитория в YouTube, описва тези бойкоти като „adpocalypse“ (от англ. ad – реклама).

Месец преди адпокалипса, Disney прекъсва взаимоотношенията си с PewDiePie, поради серията от „анти-семитски“ видеоклипове през 2016 след „обстойно“ ревю на Wall Street Journal. Някой обвиняват директно PewDiePie за началото на адпокалипса.

WSJ открива, че в 9 от видеотата на PewDiePie са включени свастика, нацистки поздрави и снимки на Хитлер.

Целенасочено или не, не отразяват всъщност, че неговите видеота са компилация на миймове и идеи от фенската му общост, и са изцяло със забавен и саркастичен, а не омразен характер.

Въпреки драмата от миналата година, PewDiePie продължава да е собственик на най-големия канал в YouTube.

Нацисти ли са хора като PewDiePie? Или са просто поредната жертва на цензура?

Ако все още не сте го гледали, сега е моментът да разберете.

Истината е, че листът с цензура на личности и думи в интернет вече е твърде голям, за да се събере в рамките на едно видео.

Докато има неща, които са напълно разбираеми в законите за омразната реч, други по-скоро са директно или индиректно тези неща, срещу които всъщност претендират да се борят.

Дискриминация и пропаганда например.

Закони като NetzDG са типичен пример за регулации с добри намерения, превърнали се в лоши резултати, за превръщането на толерантността в дискриминация и истината в единствена и пропаганда.

Facebook, Google и Twitter са гигантите, подложени на огромен натиск от правителствата по света за борбата с омразната реч. Но да не забравяме, че именно те са тези, които изпълняват законите, било то по желание или не.

И все пак, няма нужда да обвиняваме социалните мрежи. Представете си да имате глоба от 50 млн. евро на главата си. Не само веднъж, но всеки ден. Какво бихте избрали? Повече цензура или повече свобода?

И така…
Трябва ли да съществува свободата на словото и колко съществува сега?

Повечето хора не обичат сами по себе си определен тип идеи и няма да имат нищо против закон срещу тях. Комунизъм, неравенство, религия, расизъм, феминизъм – всеки си има своите наклонности.

Ако смятаме, че нещо е неморално и неправилно, естествена следваща стъпка е да изискваме властта да се намеси.

По същия начин оплюваме хора, които влизат в „неприятни“ за нас води и се караме почти винаги, когато е възможно.

Но това е ОК.

Добре е да има дебати и да има пазар от различни идеи, така че всеки да има възможност да си купи най-достоверната, изцяло според неговите предпочитания и интелектуален капацитет. Добрата информация сама ще филтрира лошата за всеки и индивидуално. 

Добрата реч ще филтрира лошата за всеки човек според собствените му виждания. Но ако закон забрани моята реч, вече няма лоша и добра, а само една реч.

Разликата? Различните идеи всъщност продължават да съществуват и различните разбирания продължават да съществуват.

Но като част от нуждата за щателно мониториране и преработване на съдържанието за т. нар. „омразна“ лоша реч, има необходимост от нови бюрократски действия, раждат се нови главоломни глоби и назначения покрай тях, единствено ограничаващи и усложняващи съществуването на свободния интернет бизнес и свободата като цяло.

 

Нека различните идеи да имат равностойно начало и право за оцеляване. Но нека няма монопол или субсидия само на едни идеи.

И дори ако нямаме нищо общо с който и да е на този свят, стига да имаме свободата на словото, тя сама по себе си ни обединява.

Ако нямаме свобода на словото обаче, твърде вероятно е да нямаме нищо общо в действителност.

 

Източници:
https://rsf.org/en/bulgariа
http://ilj.law.indiana.edu/articles/84/84_3_Bell.pdf
http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-18-1170_en.htm
http://europa.eu/rapid/press-release_IP-18-1169_en.htm
https://www.theguardian.com/technology/2018/mar/01/eu-facebook-google-youtube-twitter-extremist-content
http://ec.europa.eu/newsroom/just/item-detail.cfm?&item_id=71674
https://twitter.com/BMJV_Bund/status/841583050324639744
https://support.google.com/youtube/answer/6162278?hl=en
https://en.wikipedia.org/wiki/Censorship_by_Google
https://en.wikipedia.org/wiki/Criticism_of_Facebook#Censorship
https://en.wikipedia.org/wiki/Hate_speech
http://www.spectacle.org/296/speech.html

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Интернет бюлетин

Въведете Email
ОК