Изборите минаха. Предизборната кампания като че ли най-сетне свърши и вероятно ще имаме редовно правителство. Заявките на партиите са за образуване на стабилно мнозинство, базирано не толкова на лица, колкото на конкретни цели и програми.
Това е добър завършек на иначе безкрайната кампания, която се провеждаше във възможно най-лошия момент – пандемията. В тази сурова реалност на „яко ще се мре“, както правилно беше предвидил един проницателен човек, не е сигурно кой подкопаваше повече политиците – самите те, като говориха и предлагаха небивалици за пандемията, самата пандемия или и двете еквивалентно.

Многократно политиците бяха питани „Коя криза е най-важна?“, на който въпрос те отговаряха многозначно, за да не разочароват избирателите си. Политиците (или поне някои) създадоха такива обстоятелства, че беше почти невъзможно да се говори за правилни решения от когото и да е от тях, без да изгуби критични нива на доверие.
Предизборната кампания обаче свърши. Крайно време е да признаем коя е кризата с най-голяма значимост. Тя е началото на трудните времена, а без нея политическата и икономическата криза едва ли щяха да придобият големите си мащаби от днес. Добре дошли в реалността на пандемията. Тук сте от много време.
Надяваме се, че в среда без избори политиците най-сетне ще послушат разума си и няма да се впуснат в нова популистка гонка „Кой е по-по-най“. Трябват твърди решения, основани на наука, взети в спокойна среда без избори. Време е за държавници, а не за популисти.
Ще настане ли спокойствие без избори?
Заявките за програми и цели със сигурност очертават по-спокойна обстановка. Опасността обаче идва от позиция на съвсем обратния полюс, която партиите на промяната като че ли пренебрегват.
В стремежа си да контрастират напълно срещу миналата власт, прожекторите им са насочени изцяло върху програмите. В същото време важността на лицето, което ще ги изпълнява, като че ли рязко изостава на заден план. Многократно от различни представители на партиите на промяната беше заявено, че по-важни са политиките, отколкото кой ги изпълнява.
Ще си позволя да не се съглася. Това, което наблюдаваме, е компенсаторна реакция срещу натрапващото се дебело лице на старата власт – тя имаше много повече лице, отколкото каквото и да е друго. Програмите са важни, но изборът на човека, който ще ги изпълнява, не може и не трябва да бъде пренебрегван.
Тази реакция е импулсивна и може да бъде опасна за „промяната“, тъй като суверенът реши все пак те да продължат да управляват със стари, отракани партийци – вълци от статуквото, макар и не тези от последните 12 години. Те знаят как да „имат човек“ в Парламента винаги.
Кой НЕ трябва да става министър на здравеопазването?
Както и с всеки друг министерски пост – не трябва да става министър на здравеопазването човек на статуквото. Трябва да върнем доверието в институциите на всяка цена. И ако имат поне малко съвест, дори политиците в партиите на статуквото трябва да осъзнаят, че този път времето не е тяхно, доверието няма да се върне с тях.
Не трябва да става министър на здравеопазването и човек, който не управлява, а него го управляват. Уви, такава беше ситуацията през повечето време в последните три правителства, от които две служебни. За министри имахме хора, които не ръководеха кризата със знания и експертност, а с вожд.
Вождът им в най-честия случай угаждаше на настроенията в обществото, които бяха подклаждани от радикализирани политици с цел по-голям електорат за тях. Така се стигна до ситуацията, в която беше почти невъзможно да се говори за правилни решения от който и да е политик, без той да изгуби критични нива на доверие.
Трябва да върнем доверието в институциите
Може и да Има такъв народ, но такова доверие при всички случаи не остана. Рекордно ниската избирателна активност на последните избори е най-показателна за този факт. Близо 75% от българите избраха да не легитимират избирателния процес и неговия победител.
Една от най-големите причини за това не е изненада за никого – всъщност лицата зад тези герои не са нови.

Доверието няма да се върне с човек от статуквото, което трябва да сме наясно, обхваща не само хора от последните 12 години. За съжаление, суверенът избра така, че партиите на промяната да се съобразяват с мнозина партийци от статуквото.
Ситуацията е цугцванг за новите играчи, но ако те изпуснат постовете в правителството под натиска на старите вълци, дори и най-съвършената програма няма да им е на помощ в спасението на държавата, за което бленуват. А и в спасението на тях самите.
Трябват нови лица
Не е никак маловажно кой стои най-отпред и ръководи експертните програми. Такова впечатление обаче остават у нас новите политици, пренебрегвайки мястото си в бъдещото правителство. С изключение на заявката за министър-председател на Кирил Петков и министър на финансите на Асен Василев, на практика липсват други заявки.
Като зайци, стъпващи на хлъзгав терен, новите политици изглежда не са достатъчно наясно с коварните похвати на старите партийци. Те искат да имат човек в парламента завинаги, разберете го. Ако трябва, претендирайте, че им давате повече значимост в програмите, по които работите, но в никакъв случай не им давайте лице.
Всяко назначено лице на статуквото означава липса на доверие в институциите, липса на доверие във вас, липса на промяна. В тези кризисни времена имаме най-много нужда от точно тези три пункта, които ще изгубим при овластяване на статуквото.
Кой трябва да е новият министър на здравеопазването?
Не можем да говорим за експерти, достойни за всеки един министерски пост. Има по-компетентни от нас в различните области. Трябва обаче да отбележим факта, че дори и най-компетентният експерт, опетнен с цвета на статуквото, не бива да бъде на министерски пост. Доверието в институциите трябва да е приоритет номер едно, дори и за похабените от власт стари политици, ако съвестта им е над партийните интереси. За минимализиране на щетите от трите кризи, за минимален брой жертви, умоляваме ви да проявите съвест.
Като лекари ние може да говорим само за нашия ресор, а именно – здравеопазването. Уви, трябва да признаем, че в партиите на промяната плъзнаха много експерти, които са далеч от истината по отношение на пандемията. Още повече, те бяха върли защитници на доказано лъжливи тези в медиите.
За много от политиците на промяната фактите за коронавируса като че ли се сляха със старата власт и бяха еднакво зли, погрешни и непоносими като нея. Ето защо настоящите времена бяха възможно най-лошият момент да се проведе безкрайна предизборна кампания.
Те създадоха ужасяваща фалшива дихотомия със смъртоносни последици: или си от ГЕРБ/ДПС и признаваш фактите за пандемията, или си от „готините“ и отричаш фактите за пандемията. Уравнението не може да бъде по-грешно и фатално. Заменете пандемията с формата на Земята в изречението и ще разберете защо.
Въпреки всичко, предизборната кампания свърши и сега е време за разум. Трябва да намерим тази партия и това лице за министерски пост, което беше от „готините“, но и не беше плоскоземец. Трябва да намерим човек, който не е от статуквото. Трябва да намерим човек, който не борави с манипулативни инструменти и демагогия, а през повечето време разчита на наука. Търсим човек, който не създава силно чувство на непоносимост у нито един от нас, независимо от коя партия сме.
Този човек за нас се казва д-р Александър Симидчиев
Макар и крайно умерен според нас (защото признайте, че има и такава крайност), д-р Симидчиев е единственото познато лице от партиите на промяната, което се осланя максимално на медицина, основана на доказателствата – изключително важен крайъгълен камък за нас.
Това означава, че д-р Симидчиев няма да ви излъже, настоявайки за съществуването на каквато и да е друга медицина. А трябва да сме наясно, че всичко, което не е основано на доказателства, се нарича лъжа.
Защо той?
Д-р Симидчиев притежава задълбочени знания, умения и дългогодишен клиничен опит, които са изцяло основани на съвремената наука. Изразяваните от него мнения и становища напълно кореспондират на достиженията на медицината, което несъмнено го определя като истински професионалист.
В своята дейност, д-р Симидчиев се е доказал като независим, лоялен само и единствено към науката и интересите на хората. Той няма да поддържа дадено мнение, ако не е убеден, че е правилно и обосновано – с цел да се хареса на някой авторитет, на определени кръгове от обществото или да получи по-голяма популярност.
Д-р Симидчиев се ползва с безспорен авторитет сред своите колеги и в обществото като цяло. Има безупречна репутация и разполага с качества като отговорност, организираност, прецизност и дисциплинираност.
Години наред д-р Симидчиев е имал активна гражданска позиция, която открито е изразявал и защитавал: работата му като председател на сдружение „Въздух за здраве“, което цели да повиши знанията и активността на медиците по отношение на най-значимия рисков фактор за възникване на хроничните неинфекциозни заболявания, а именно – въздушното замърсяване.
Д-р Симидчиев има ясен поглед към проблемите в здравеопазването, разполага с капацитет да ги артикулира и с визия да намира решения. От друга страна, неговата диалогичност ще допринесе за намиране на така необходимия баланс при защита интересите на всички участници в процеса на здравеопазването (пациенти, лекари, здравни заведения, и т.н.).
Д-р Симидчиев проявява уважение не само към своите съмишленици, но дори и към противниците на тезите му. Притежава способност за осъзнат дълг, висока отговорност, безукорно поведение и капацитет да мотивира.
Д-р Симидчиев беше един от първите (и може би последните), застъпили се за конкретен противоепидемичен план на действие, съобразен с научните препоръки, както и за мащабно разширяване на информационната кампания, за да не изглежда така, както изглежда в момента:
Д-р Симидчиев превърна дори и малкото си недостатъци в позитивна черта
Въпреки че в началото допусна няколко грешки, а именно – влизането във въпросния Медицински съвет, който пося семето на съмнението в правилните решения, както и настояването за неефективен скрининг чрез бързи тестове за антитела, то съгласете се, че тогава за пандемията знаехме твърде малко относно какво ни очаква, с какво се борим и как да се борим с него.
Тези грешки всъщност показаха, че д-р Симидчиев има способността да пренебрегва егото си и да спира да поддържа дадено мнение, ако се убеди, че не е правилно. Той остана безупречно верен на фактите във всяка своя медийна изява след това. Правеше го, без да оставя чувство на поляризация и омраза дори и в най-големите противници на фактите.
Крайната умереност в неговия характер всъщност е положителна черта, която му помага. Това е и причината д-р Симидчиев да бъде избран цели 3 от 3 пъти с преференция на изборите. Той е един от малкото, избутали първите предпочитания за депутати на партиите.
Всичко това ни дава основание да стигнем до извода, че д-р Симидчиев, освен човек на промяната, е човек, който не борави с манипулативни инструменти и демагогия, човек, който не създава нетърпимост, а дори напротив – бори се с нея чрез умереността си. Това е човек, който е върл и постоянен защитник на фактите в медийното пространство и е показал, че има ясни и конкретни идеи за управление.
Гледайте участието му в нашия подкаст „Седмична реалност“:
При всякакви предложения за министри: взимайте пример от нашето, в лицето на д-р Симидчиев
Политиките са важни, но лицата – дори още повече. Време е да имаме политици на челни постове, които базират решенията си на доказателства, не на лъжи. Дори и да не можем да говорим за всички министерски кресла поради несъвместимата ни експерност, длъжни сме да отбележим, че лицата, които съставляват правителството, трябва да са аналогията на това, което представлява д-р Александър Симидчиев за здравеопазването.
Или, още веднъж да повторим: те не трябва да са от статуквото, те не трябва да са управлявани, те не трябва да са популисти или демагози, те трябва да са експерти, боравещи с факти и решения, базирани на тях. За да върнем доверието в институциите в най-критичните времена.
Позицията е от името на членовете на цялата организация.
Споменаване: Новите варианти на вируса винаги възникват от неваксинирани