Нютон не искал жени

Нютон не искал жени

Биографията на Исак Нютон е тълкувана по най-различни начини от негови кореспонденции, описания на житейски случки, университетски записки. А относно любовния му живот – спекулира се дори, че е бил хомосексуален (без доказателства). Но защо са нужни интерпретации, след като можем да извлечем факти в най-чист вид от интересни разменени писма между него и приятелите му.

Самюъл Пийпс, Джон Лок, г-н Милингтън и Исак Нютон – размяната на писма

Да вземем първо например писмото му към Самюъл Пийпс:

Сър,

Малко време след като Г-н Милингтън ми предостави твоето съобщение, той ме притисна да се видим с теб следващия път, като си в Лондон. Бях несклонен; но по негово настояване се съгласих, преди да разбера какво съм направил, защото съм изключително неспокоен от безредието, в което съм вкарван, нито съм ял, нито спал добре през този 12-и месец, нито съм стабилен. Никога не съм направил така, че да придобия нещо чрез твой интерес, нито чрез услуга на Крал Джеймс, но сега усещам, че трябва да се отдръпна от нашето познанство и да не виждам нито теб, нито моите други приятели повече, ако мога да ги напусна тихо. Приеми моите извинения за това, че обещах да се видим отново…

Is. NEWTON

Няколко дни по-късно пише друго писмо към Джон Лок – отново негов близък приятел, за „безредието“ от което е „изключително неспокоен“:

Сър,

По мое мнение полагахте усилия да ме въвлечете с жени и по тази причина бях толкова засегнат от това, колкото веднъж ми казаха, че си болен и няма да живееш, а аз отговорих, че е по-добре да си мъртъв. Желая да ми простиш за тази суровост. Защото досега съм щастлив от това, което си правил и те моля за моите извинения за тези мъчителни мисли, и че те представям като поразяващ морала и принципа, за които си писал в книгата с идеи, и които ще следваш в друга книга, и за това, че те взех за Хобист. Приеми моите извинения за това, че го казах, но и за това, че си го помислих. Имаше интерес да ми продадете нов офис, или да ме въвлечете.

Is. NEWTON.

Всъщност Нютон е бил толкова издразнен от това, че Лок и Пийпс са опитали да го „въвлекат с жени“ и да му „продадат нов офис“, че когато Лок му съобщава за своето нелечимо заболяване, Нютон му е казал по-добре да е мъртъв.

Пийпс веднага дискутира полученото писмо с Милингтън, изразявайки своята загриженост за Нютон. В отговор Милингтън цитира думите на Нютон, че:

му е написал много странно писмо, в което е много притеснен; добавя, че е било от разстройство, което е обзело главата му и го е държал буден в продължение на 5 нощи, което е желал да го представи на теб и да приемеш неговите извинения за това, бивайки засрамен, че трябвало да бъде толкова груб към човек, който толкова много уважава. Той сега е много добре, въпреки че се страхувам, че е в лека степен на меланхолия, но смятам, че няма причина да не подозираме всичко това за неговите размисли.

Нютон изглежда много притеснен в цялата история. Когато Джон Лок му пише след няколко дни, изразявайки своите благодарности за извиненията му („…това ми дава надежди, че не съм изгубил приятел, който толкова ценя“), въпреки че също признава колко „много грешни неща и неверни мисли има за него“, Нютон от друга страна отговаря и обяснява, че „не е спал и час на нощ в тези 2 седмици и 5 нощи общо без мигване.“

Интерпретациите

Целият този епизод е разглеждан от историци по много различни начини. Някои се опитват да свържат събитията с провеждането му на химични експерименти с месеци, които биха могли да са свързани с отравяне и като резултат да страда от делюзии.

Други казват, че е временна психоза поради вероятно скъсване на емоционалната връзка с Никола Фасио дьо Дюилие.

Този епизод също е използван от хората, които се опитват да реструктурират личността на Нютон като изцяло рационалистка Просвещенска фигура, с което да обяснят неговите алхимични и религиозни писания като резултат от временното му налудно дерайлиране.

Има най-различни отговори на тези и други неща в разглеждания мистериозен период от живота на Нютон. Но въпросът е: защо? Не защо Нютон е направил това или онова, а защо историците излизат с всякакъв тип интерпретации? Истината може да е много по-проста.

Да не забравяме принципа на бръснача на Окам. От всички теории най-вярна вероятно е тази, която прави най-малко нови предположения. Защо просто не се доверим на написаните думи в писмата, а търсим налудности?

Фактите

През 1693г. Нютон е на 50 години. Прекарал е 30 години в Кеймбридж – по-дълго време от повечето кеймбриджки знаменити личности. През този период обикновено учените са намирали позиция в Лондон, жилище и женитба. Приятелите на Нютон – Милингтън, Лок и Пийпс са опитали да му осигурят точно това. Със сигурност са обсъждали и възможности за работа (което се подразбира от споменатия „нов офис“ в писмото на Нютон).

За съжаление на замесените обаче, всичко това не се харесва на Нютон. Но дискусията за нова работа изглежда като по-малкото зло, защото независимо от нея, Нютон се мести в Лондон и започва работа в Монетния двор, и по-късно става една от най-важните личности на Британското финансиране. Но жените… Опасна материя са те за него.

Има много спекулации за сексуалната ориентация на Нютон. Предполага се, че е бил хомосексуален – поради неговите емоционални отношения с Фасио – но няма достатъчно доказателства. На смъртното си легло Нютон заявява, че е все още девствен.

Това, което е сигурно, е че просто не е искал жени по една или друга причина, независимо дали е заинтересуван от тях. Вероятно и от мъже, щом е девствен. Той отдава живота си на съвсем различни неща и се придържа към безбрачие и аскетичен живот.

Защо? Можем само да предполагаме.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Интернет бюлетин

Въведете Email
ОК