Не, това не е историята как ЦРУ създава СПИН в лаборатория, нито как медицината си измисля заболявания. Фактически, подобен тип твърдения са способни да маскират реалните проблеми до такава степен, че да забравим за съществуването им. Освен това е много по-лесно да атакуваш сламена жертва, вместо такава от плът.

В световния ден на СПИН ще си припомним една забравена трагедия, породена или от неглижирането на много сериозни рискове, или просто от избягването на огромни икономически загуби. Каквато и да е причината, тя не се оправдава със застрашаването на живота на стотици хиляди хора. Става дума за нарушения на основни принципи на медицинската етика.

Историята накратко

В началото на 80-те, когато дъщерната компания на Байер – Cutter Laboratories осъзнават, че техните продукти могат да са замърсени с HIV, решават за ненужно да ги спрат от пазара, тъй като инвестицията е твърде голяма.

От Cutter игнорират резултатите на изследванията си и продължават с продажбата на замърсен антихемофиличен фактор (АХФ или Фактор VIII и IX) в страни от Третия свят. Хиляди са подложени на потенциален риск и впоследствие, страдащи от заболяването хемофилия, на които им се налага да приемат този продукт, развиват СПИН.

Както знаем, СПИН е синдром на придобитата имунна недостатъчност, причинен от вируса HIV, който се предава по полов и кръвен път. Фактор VIII и IX са белтъци, които се извличат от кръвта на донори.

Лабораториите на Cutter са проверени през 1981г. и се установява, че отговарят на закона за високорискови донори „във всички области на практиката, с изключение на това, че приемат донори с предишна история на употреба на наркотици венозно“. (Cutter, 1981b)

През 1982г. в един от седмичните си доклади CDC включват алармиращото откритие, че хемофилици, които са третирани с антихемофиличен фактор – хетеросексуални и без история за употреба на наркотици, развиват рядка форма на пневмония от pneumocystis carinii, често диагностицирана при пациенти със СПИН. (CDC, 1982)

CDC отбелязва, че pneumocystis carinii пневмония не е била докладвана никога преди това при пациенти с хемофилия, които нямат други подлежащи заболявания и не са взимали терапия, свързана с потискане на имунитета. Освен това, отново през 1982г., проучвания откриват, че инжектирани с АХФ шимпанзета развиват „СПИН-подобни симптоми“, които включват pneumocystis carinii пневмония.  (Cutter, 1982a)

Всичко това ни води до извода, че с АХФ се пренася HIV вируса и че Cutter са имали сериозни доводи да го осъзнаят още тогава. В архивите на Cutter виждаме, че FDA (Food and Drug Administration) ги приканва „доброволно да връщат желаещи хомосексуални донори“ и по-специално в Ню Йорк, Сан Франциско и Холивуд. В отговор на тази молба, Cutter предлага високорисковите общества да се образоват и сами да не посещават центровете за донорство. (Cutter: 1982b, 1982c)

Как стоят нещата със затворниците?

Докладът през 1982г. посочва, че „няма случаи на СПИН по затворите“, но учените вече са били наясно, че минават няколко години за симптоматичното развитие на заболяването. (Cutter, 1982c) Все още не толкова ясната причина за СПИН, както и краткото време, за което е издаден докладът обаче, предполагат, че такова твърдение е прибързано. Заразените с HIV остават дълго време безсимптомни. Въпреки че от Cutter са знаели за това, тяхното решение е да не изключват високорискови донори като затворниците.

Конкуренцията застрашава Cutter

През 1983г. конкурентът Baxter Healthcare започва успешно да обработва АХФ с висока температура, за да деактивира вирусите в него и получава лиценз от FDA за нов продукт (Leveton et al., 1995, p. 92). Самият процес е труден за разбиране на пръв поглед, тъй като кръвната плазма, от която се извлича АХФ, е замразена, за да се предотврати коагулирането и денатурирането на протеините при стайна температура – съответно за да се запази ефикасността им. Въпреки това Baxter успяват да въведат тази практика, създават нов лицензиран продукт, който е безопасен, и по този начин застрашават пазарния дял на Cutter.

Отговор от Cutter следва и те също започват да използват този процес, като в свои експерименти през 1983г., стигат до извода, че:

„На този етап данните напълно подкрепят ефективността на нашата процедура в инактивирането на вируси.“ (Cutter, 1983a)

Фактически, медицинският съветник на Cutter заявява, че „веднъж, след като този продукт е лицензиран, ще бъде неетично да оставяме пациентите на друга терапия“. (Cutter, 1982d)

Дори от самата компания заключават:

„Настоящите притеснения около СПИН и вероятната му трансмисия чрез инфекциозен агент, трябва да окуражи бързото лицензиране на продукта. Дори без силна доказателствена основа, логично е, че обработен с температура продукт, би трябвало да е по-безопасен. Такъв продукт трябва да е достъпен до всички хора възможно най-бързо, дори без окончателната му демонстрация на свобода от хепатит/спин вируси.“ (Cutter, 1983a)

Но каква е реалността?

В същото време те продължават да продават стария АХФ, произведен от кръвната плазма на хиляди донори, които не са минали никакви лабораторни изследвания. Cutter омаловажава употребата на термично обработен АХФ под съмнителното основание, че все още не е показал ефективна вирусна деактивация (Cutter, 1983c).

През 1984г. Cutter провеждат собствено изследване и установяват, че в нетретирания с температура антихемофиличен фактор вирусът HIV оцелява, а в третирания – процесът на деактивация се случва. (Cutter, 1984a)

Това ни довежда до убеждението, че компанията е искала да защити пазарния си дял, предлагайки и разпродавайки складовете, пълни с необработен антихемофиличен фактор.

По-нататък, през 1985г., в маркетинг плана им се казва следното:

„Ако видим нужда от обработен АХФ в Далечния изток, ще реагираме на търсенето много бързо. В противен случай продължаваме да доминираме пазара с евтиния стандарт Koate и Konyne(необработени АХФ).“  (Cutter, 1985a)

Вместо да унищожи високорисковия АХФ от техните складове, Cutter решава да продаде колкото се може повече от него.

Следва преломен момент, в който FDA заплашва с отнемането на лиценз, ако Cutter и останалите производители продължат да го предлагат. (Cutter, 1985d) И така, малко по-късно през 1985-a, Cutter спира да произвежда и продава всички термично необработени антихемофилични продукти. (Cutter, 1985e)

Дотогава обаче щетите са вече нанесени.

Заключение – какъв е проблемът?

Само по причини, които можем да предположим, Cutter се бави няколко години с правилните решения. Особено впечатление прави критичният момент, когато през 1984г. техните проучвания откриват, че нетретираният АХФ е опасен, но въпреки това продължават да го предлагат на пазара.

Когато Bayer придобива Cutter през 1974-а, взима всичките им активи и отговорности, включително легални такива, които са сведени до хиляди случаи на СПИН. Bayer плаща над $600 млн. в обезщетения до 1998г., които те наричат „хуманитарна помощ“, вместо компенсация за ужасна смърт. Над 2700 са случаите по света, отсъдени на базата на злоупотреба и въпреки това Байер смята, че Cutter са „подходили отговорно, етично и човешки“. (Bogdanovich and Koli, 2004)