През изминалата седмица в престижното медицинско списание JAMA бе публикувана твърде интересна статия със заглавие: „Асоциация между изписването на биологични медикаменти за възпалителни чревни заболявания и индустриалните плащания за лекарите“.
Заглавието е формулирано сложно, но основната цел е да се провери дали има връзка между различни видове плащания от страна на фармацевтичните фирми и разходите за лекарства, които се поемат от Medicare (програма, чиято дейност е подобна на нашата национална здравноосигурителна каса).
Авторите на статията разглеждат разходите, свързани с две биологични лекарства за възпалителни чревни заболявания (ВЧЗ – болест на Крон и улцерозен колит). Биологичните медикаменти са антитела, които се произвеждат по сложна технология, използват се често при тежки форми на заболяванията и са значително по-скъпи в сравнение с други класове лекарства за същата индикация.
Медикаментът адалимумаб е достъпен на българския пазар, отпуска се със специален протокол и пациентът не заплаща нищо за него, т.е. всички разходи са покрити от здравната каса. Адалимумаб се използва за лечение както на болест на Крон, така и на улцерозен колит. Вторият медикамент, който авторите на статията разглеждат, е цертолизумаб. Той се използва за лечение само на болест на Крон и не е достъпен в България. В рамките на американската програма Medicare тези две лекарства се изписват от най-голям брой гастроентеролози за пациенти с ВЧЗ.
В САЩ гастроентеролозите (заедно с кардиолозите) получават най-голям брой плащания от фармацевтичната индустрия в сравнение с други медицински специалности. Затова логично изниква въпросът дали плащанията от производителите на горните два медикамента се отразяват на изписването им от лекарите.
Авторите на статията събират информация от база с данни за „открити плащания“, чиято цел е да осигури прозрачност на финансовите отношения между фармацевтичната индустрия и лекарите. В анализа се включват биологични лекарства, които са изписани от повече от 100 гастроентеролози за пациенти с ВЧЗ през периода 2014 – 2016 г. Плащанията към лекарите са преценени като релевантни, ако са направени в същата година на изписване на съответното лекарство.
Плащанията от фармацевтичните фирми към лекарите са разделени на 3 групи:
- За обучение
- За храна, пътуване и настаняване
- За лекции и консултантска дейност.
Плащанията за изследователска дейност са изключени от анализа.
След статистическа обработка на данните (чрез линейна регресия) авторите установяват значима асоциация между плащанията от фармацевтичната индустрия и разходите, поети от здравноосигурителната програма.
За всеки 1 долар, който производителят на адалимумаб заплаща на лекарите под някаква форма, има повишение с 3.16 долара в здравните разходи, които се реимбурсират от системата. Същата стойност за цертолизумаб е 4.72 долара. Същата тенденция се забелязва и когато статистическите анализи се правят само за лекари, които са получили под 5000 долара (важи и за двете лекарства), както и при лекари с над 100 рецепти за адалимумаб. Само трима лекари са изписали над 100 рецепти за цертолизумаб и данните за тях не са анализирани (поради ниска статистическа сила).
Авторите посочват няколко ограничения на тяхното проучване – възможност за грешки в информационните системи, откъдето са взели данните, наличие на замъгляващи фактори, като възраст на лекаря и местоположение на лекарската практика.
Авторите отбелязват, че техните данни показват асоциация, което обаче не означава причинност.
Заключението на статията е, че има асоциация между плащанията от фармацевтичните производители към лекарите и разходите за съответните лекарства. Наблюдаваната връзка се запазва и при по-малки плащания, при лекари с голям брой изписани медикаменти, както и при различни видове плащания.
А нашият коментар е, че в България е необходима по-голяма прозрачност в отношенията между фармацевтичните фирми и лекарите. Пациентите трябва да разполагат с тази информация и да я използват при избора на лекуващ лекар.
