„Предложиха ми ваксината, но бях арогантен“, казва Фейсал Башир, супер атлетичен 54-годишен мъж.
„Посещавах фитнес, карах колело, ходех и бягах. Като се има предвид, че бях силен и здрав, не мислех, че имам нужда от ваксина. Това също за мен означаваше, че не поемам риска с нея, ако се окажеше опасна.
Но истината е, че вирусът не ме пропусна. Все пак ме хвана. Не знам как и къде.“
Фейсал е изписан в сряда след седмица в болница на кислород и предупреждава другите да не повтарят грешката му.
„Това, което преживях в болница – грижите и експертизата, ме приземява“, казва той. „Хората пълнят болниците, рискувайки, и това е погрешно. Чувствам се ужасно. Чувствам се толкова зле от този факт и се надявам, изказвайки си болката, да помогна на другите да избегнат риска.“
Абдерарахмане Фадил, 60-годишен учител с две малки деца, също съжалява много.
Той се пазил от ваксините поради скоростта, с която били пуснати. Озовава се в реанимация за 9 дни – това е първият му престой в болница, откакто пристига от Мароко през 1985 г.
„Толкова е прекрасно да си жив“, казва Фадил.
„Съпругата ми се ваксинира. Аз не се ваксинирах. Не бях склонен. Давах си време, мислех, че през живота си съм хващал вируси, бактерии и мислех, че имам добър имунитет. Имах и симптоми на Ковид в началото на пандемията и вярвах, че може би съм го прекарал. Мислех, че имунната ми система ще разпознае вируса и ще имам защитните сили.
Това беше най-голямата грешка в живота ми. Това почти ми коства живота. Взимал съм много глупави решения през живота си, но това беше най-опасното и сериозно такова.“
Абдерахмане напуска болница преди близо месец, но все още не е добре.
„Иска ми се да мога да отида при всеки човек, който откаже да се ваксинира и да му кажа: вижте, това е въпрос на живот или смърт. Искате да живеете, или да умрете? Ако искате за да живеете, отидете да си направите ваксината.“
Две седмични истории от болницата Bradford Royal Infirmary в Брадфорд, Англия