Има ли доказателства, че ваксините не причиняват аутизъм?

<<FB/Българско Рационално Общество>>

 

СЪДЪРЖАНИЕ
Как започва всичко?

Изследвания за връзката аутизъм-ваксини

Какво се случва с изследването на д-р Уейкфийлд?

Не са ли достатъчно доказателство за вредата на ваксините твърденията на родителите, чиито деца проявяват първите си аутистични симптоми след ваксиниране?

Какви са причините за аутизъм тогава?

Изводи

Инфографика, обобщаваща статията

Свали таблица с научните трудове за връзката ваксини-аутизъм

<<Виж коментарите във фейсбук>>

Как започва всичко? [1]

На 28 февруари 1998 година, , британски гастроентеролог, заедно с неговия екип публикува изследване, описващо 8 деца, чиито първи симптоми на аутизъм се случват в рамките на един месец след слагане на тривалентна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола. Всички изследвани деца са имали стомашно-чревни симптоми, както и нодуларна лимфоидна хиперплазия (малки възелчета с диаметър 2-10 мм, разположени в стомашно-чревния тракт), открита чрез ендоскопия. Въз основа на това д-р Уейкфийлд вади заключението, че ваксината срещу морбили, паротит и рубеола (МПР) води до чревно възпаление, което става причина за транслокация (преместване) на иначе непропускливи пептиди към кръвния поток, а впоследствие и към мозъка, където засягат частта, отговорна за развитието.

Няколко научни труда веднага поставят под въпрос откритията на д-р Уейкфийлд, а основните критики по отношение на заключенията му са следните:

  • липса на контролна група, което елиминира възможността да се определи дали причините за развитието на аутистичното разстройство идват от нещо конкретно или са случайни;
  • несистемно и частично събиране на информацията от ендоскопските и невропсхилогични оценки;
  • липса на стомашно-чревни симптоми при всички изследвани деца;
  • липса на доказателства, че вирусите морбили, паротит и рубеола някога са причинявали хронично чревно възпаление или нарушение на функциите на чревната бариера, въз основа на които да се построи хипотеза, подобна на тази на д-р Уейкфийлд;
  • липса на доказателства за съществуване на предполагаемите пептиди, стигащи до мозъка и причиняващи аутистичните симптоми

Други критики към изследването на д-р Уейкфийлд са неясните заключения, неосновани на статистически данни, както и използването на спомените на изследваните деца като доказателство

Липсата на достатъчно информация, която да подтвърждава съществуването на някаква връзка между МПР ваксините и аутизма, както и липсата на правдоподобни биологични механизми, които да я обяснят, съвсем не предотвратяват истерията сред обществото, която изследването на д-р Уейкфийлд провокира. Предизвикани са и научните среди и в следващите години са проведени редица изследвания.
При представените по-долу научни трудове, се следва реда на тяхното публикуване. Списъкът им обаче съвсем не изчерпва всички изследвания, които проверяват безопасността на ваксините [13].

Изследвания за връзката аутизъм-ваксини [2,3,4]

  • Изследване от 1999 година, публикувано в Lancet, изследва 498 диагностицирани случая на аутизъм и търси доказателства за промяна в тенденцията на поява на случаи на аутизъм, която да е свързана с въвеждането на МПР ваксините във Великобритания през 1988 година. Учените установяват, че има постоянно увеличение на аутистичните случаи по година на раждане без наличие на внезапни „скокове“ или промяна в тенденцията след въвеждането на МПР ваксините. Не е открита времева връзка между началото на аутизма в рамките на 1-2 години след ваксинацията с МПР ваксините в сравнение с контролна група.
  • Ревю (1) от 2001 година, публикувано в The National Academies Press, на експертаната група по безопасността на ваксините към Института по медицина на САЩ прави заключение, че доказателствата отхвърлят хипотезата за връзка между МПР ваксините и аутизма, както и на темирозал-съдържащите ваксини с аутизма.
  • Изследване от 2001 година, публикувано във Vaccine, не открива доказателства за връзка между МПР ваксините и аутизма.
  • Изследване от 2002 година, публикувано във Journal of the American Academy of Pediatrics, изследва информацията от 535 544 деца на възраст от 1 до 7 години, които били ваксинирани в периода между 1982 и 1986 година във Финландия. Изследването открива, че няма връзка между МПР ваксини, от една страна, и енцефалит, асептичен менингит и аутизъм, от друга.
  • Изследване от 2002 година, публикувано в New England Journal of Medicine, анализира информацията от имунизациите на 537 303 деца, получили MПР ваксини. Изследователите стигат до извода, че има „силни доказателства срещу хипотезата, че МПР ваксините причиняват аутизъм“.
  • Изследване от 2002 година, публикувано в BMJ, търси връзка между МПР ваксини и чревни проблеми или регресии в развитието при деца с аутизъм. Изследвани са 278 деца с основен аутизъм и 195 с атипичен аутизъм, родени между 1979 и 1998 година. Изводите от изследването са, че делът на децата с регресия на развитието (25%) или чревни разстройства (17%) не се е променил значително през 20-те години след 1979 година – период, включващ въвеждането на МПР ваксините през октомври 1988 година.
  • Изследване от 2003 година, публикувано в JAMA, търси връзка между тимерозала и аутизма. За период от 2 986 654 човеко-години са идентифицирани 440 случая на аутизъм и 787 случая на други аутистични разстройства. Рискът от аутизъм и други аутистични разстройства е еднакъв при деца, ваксинирани с ваксини, съдържащи тимерозал, и деца, ваксинирани с ваксини, несъдържащи тимерозал.
  • Изследване от 2003 година, публикувано в Pediatrics, изследва безопасността на ваксините, съдържащи тимерозал. Заключенията на изследването са, че не е открита връзка между тимерозала във ваксините и неврологични показатели.
  • Изследване от 2004 година, публукуване в The Lancet, използва цялата база данни на Великобритания с медицински досиета и открива 1294 случая с диагностицирани и широкоразпространени нарушения в развитието, включително аутизъм, за периода от 1987 до 2001 година. От тези случаи 1010 (78.1%) са възникнали преди слагане на МПР ваксини. При търсенето на връзка между заболяванията и имунизационните досиета се стига до извода, че МПР васините не могат да се свържат с увеличен риск за настъпването на широкоразпространени заболявания на развитието.
  • Изследване от 2004 година, публикувано в Pediatrics, изследва 109 863 деца, родени в периода 1988-1997 година, като търси връзка между излагането на тимерозал от ваксините при бебета и заболявания, свързани с развитието. Изследваните заболявания са общи нарушения в развитието, забавяне на скоростта на говорене, тикове, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, енкопрезис, енурезис, проблеми с вниманието, неуточнени заболявания в развитието и аутизъм. Резултатите от изследването показват, че няма доказателства, че излагането на тимерозал от ДФК (дифтерия, тетанус и коклюш) и ДТ (дифтерия, тетанус) ваксини може да доведе до неврологични разстройства (възможното изключение са тиковете).
  • Изследване от 2004 година, публикувано в Pediatrics, сравнява възрастта на деца по време на първата ваксинация срещу морбили, паротит и рубеола. Изследвани са 624 деца с аутизъм и 1824 деца, които нямат аутизъм. По-голяма част от децата и от двете групи са били ваксинирани между 12 и 17 месечна възраст. Останалата част деца и от двете групи са били ваксинирани между 18 и 24 месечна възраст. Не е открита връзка между възрастта на ваксиниране на двете групи и появата на аутизъм.
  • Ревю (2) от 2004 година на експертната група по безопасността на ваксините на Института по медицина в САЩ прави заключение, че доказателствата отхвърлят хипотезата за връзка между МПР ваксините и аутизма, както и на темирозал-съдържащите ваксини с аутизма. Освен това според експертната група потенциалните биологични механизми, подкрепящи тезата, че ваксините предизвикват аутизъм, са само теоретични.
  • Ревю (3) от 2004 година, публикувано в Pediatrics, върху 10 епидемиологични и 2 фармакокинетични изследвания търси връзка между ваксините, съдържащи тимерозал и аутистичните разстройства. Анализът на тези изследвания не показва връзка между тимерозала и ваксините. Епидемиологичните изследвания, които установяват някаква връзка между ваксините и аутизма имат значителни недостатъци в дизайна, което автоматично прави техните заключения невалидни.
  • Изследване от 2005 година, публикувано в Journal of Child Psychology and Psychiatry, изследва инфорамцията за 300 000 деца, родени в Йокохама, Япония, в периода от 1988 до 1996 година. Най-интересното в случая е, че комбинираната МПР ваксина е била изведена от употреба в Япония през 1993 година, така че никое от изследваните деца, родени в последните 4 години на изследвания период (от 1993 до 1996) не е било ваксинирано с нея. Нивата на аутизъм в тази възрастова група се оказали по-високи, което означава, че МПР ваксината „не може да обясни нарастващата с течение на времето честота на аутизъм“.
  • Ревю (4) от 2005 година на 31 изследвания, обхващащи повече от 10 000 000 деца, също не намира връзка между аутизма и ваксините, a заключенията на авторите са, че е малко вероятно МПР ваксините да са свързани с болести като улцерозен колит, болест на Крон, асептичен менингит и аутизъм.
  • Изследване от 2007 година, публукувано в New England Journal of Medicine, търси връзка между ранното излагане на тимерозал от ваксините и невропсихологичните характеристики на 1047 деца между 7 и 10 годишна възраст. Заключенията от изследването са, че не е откриата връзка между ранното излагане на живак под формата на тимерозал, съдържащ се във ваксините и имуноглобулини или дефицит в невропсихологичното фунциониране при деца на възраст между 7 и 10 години.
  • Ревю (5) от 2007 година, публикувано в Nature Publishing Group, анализира изследвания, търсещи връзка между ваксините и аутизъма. Заключенията от анализа са, че не е открита причинно-следствена връзка.
  • Изследване от 2008 година, публукувано в Archives of General Psychiatry, изследва нивата на аутизма след забраната за употреба на тимерозал и открива, че броят аутистични случаи, въпреки изключването на тимерозал от ваксините, не намалява. Резултатите от изследването не подкрепят хипотезата, че тимерозалът е основната причина за поява на аутизъм сред децата.
  • Изследване от 2008 година, публиувано в American Journal of Obstetrics and Gynecology, изследва децата, родени между 1995 и 1999 в болница в северна Калифорния. Изследваните случаи на деца с аутизъм са 400 и са сравнени с 410 контролни случая на деца без аутизъм. Изследователите на откриват връзка между риска от аутизъм и излагане на анти-D имуноглобулин по време на бременност.
  • Ревю (6) от 2009 година, публикувано в Clinical Infectious Diseases, разглежда хипотезите, предложени като обяснение на потенциална връзка между ваксините и аутизма. Установява се, че според 20 епидемиологични изследвания нито тимерозалът, нито МПР ваксините причиняват аутизъм. Въпросните изследвания са били извършени в няколко държави от различни учени, а огромният брой на изследваните лица е позволил ниво на статистическа значимост достатъчно, за да се открият дори и редки връзки.
  • Изследване от 2010 година, публикувано в Pediatrics, проверява дали навременното поставяне на ваксини през първата година от живота на децата ще повлияе на тяхното интелектуално и неврологично функциониране по-късно през живота им (между 7-та и 10-тата година) в сравнение с деца, при които или е забавено ваксинирането, или въобще не е направено. Изследването сравнява неврологични показатели като скорост на говорене, вербална памет, моторна координация, общо интелектуално функциониране и други. Част от изследваните деца са получавали препоръчваните ваксини по график, а други – със забавяне или пък въобще не получавали ваксини. Изводите на изследването са, че не са открити статистически значими различия в полза на по-малко ваксинираните деца.
  • Изследване от 2010 година, публикувано в Pediatrics, търси връзка между пренатално (преди раждане) и детско излагане на тимерозал и риска от аутизъм. Изследвани са 256 деца с аутистични разстройства и са сравнени с контролна група от 752 деца, еднакви по година на раждане, пол и други характеристики. Резултатите от изследването показват, че няма повишен риск за аутистични разстройства.
  • Ревю (7) от 2010 година, публикувано в Acta Neurobiologiae Experimentalis, обобщава резултатите от изследвания, правени върху наличието на връзка между тимерозала и излагането на живак, от една страна, и аутизма, от друга. Доказателствата от това ревю не подкрепят съществуването на връзка между аутизма и излагането на живак чрез тимерозала, използван като фармацевтичен консервант.
  • Изследване от 2012 година, публикувано в Vaccine, търси потенциална връзка между МПР ваксини и брой ваксинации, от една страна, и аутистични разстройства, от друга. Изследователите не откриват никакви убедителни доказателства, че МПР ваксините и увеличаването на броя ваксинации може да бъде причина за увеличаване на риска от аутизъм.
  • Ревю (8) от 2012 година на 58 изследвания, включващо 5 контролирани експеримента, обхващащо над 14 700 000 деца, също не открива връзка между аутизма и ваксините. Заключението на авторите е, че е малко вероятно МПР ваксините да са свързани с астма, левкемия, диабет тип 1, сенна хрема, нарушение на походката, болест на Крон, демиелинизиращи болести на централната нервна система, бактериални и вирусни инфекции.
  • Изследване от 2013 година, публукувано в Journal of Pediatrics, изследва дали има връзка между аутизма и „нивата на имунологична стимулация, получавана от ваксините през първите 2 години от живота“. Авторите откриват, че повишеното излагане на съставки от ваксините, които стимулират антитела, не е свързано с увеличен риск от развиване на аутистично разстройство.
  • Ревю (9) от 2013 година на American Academy of Pediatrics, състоящо се от 43 изследвания, показва, че няма връзка между ваксините и аутизма.
  • Ревю (10) от 2014 година, публикувано в Pediatrics, анализира информацията от 67 други изследвания. Изследователите откриват доказателства за връзка между ваксини и странични ефекти: ротавирусната ваксина може да се свърже с инвагинация (опасно и понякога смъртоносно състояние), а МПР ваксината може да причини фебрилни гърчове. Но дори и тези връзки са изключително редки и тяхната тежест трябва да бъде преценена спрямо ползите, които носят ваксините. Заключенията от систематичното ревю са, че „съществуват сериозни доказателства, че МПР ваксината не е свързана с аутизъм“.
  • Мета-анализ от 2014 година, публикуван във Vaccine, обобщава резултатите от 5 кохортни изследвания, включващи 1 256 407 деца, и 5 изследвания на случаи, включващи 9 920 деца. Резултатите от мета-анализа сочат, че ваксинациите не са свързвани с развитието на аутизъм. Не е открита и връзка между тимерозала, мултикомпонентността на МПР ваксините и аутизма.
  • Мета-анализ от 2014 година, публикуван в Neurotoxicology, анализира доказателствата за въздействието на ранното излагане на тимерозал при деца и риска от аутистични разстройства. Заключенията от мета-анализа показват, че не се наблюдава връзка между излагането на тимерозал и риска от аутизъм.
  • Ревю (11) от 2014 година на епидемиологични изследвания, публикувано в Current Problems in Pediatric and Adolescent Health Care, изследва връзката между излагането на токсини от околната среда и риска от аутистично разстройство. След анализ на наличната научна литература изследователите не откриват връзка между тимерозала и аутизма.
  • Изследване от 2015 година, публикувано във Vaccine, търси връзка между риска от развитие на аутистично разстройство, от една страна, и МПР ваксините и излагането на живак, от друга. Изследването се провежда сред японското население, а заключението на учените е, че „не са открити убедителни доказателства, че МПР ваксините, както и увеличения прием на тимерозал, са свързани с увеличен риск от развитие на аутистично разстройство.“
  • Изследване от 2015 година, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, търси връзка между тимерозал-съдържащите ваксини и аутизма. Изследването е направено върху 79 бебета маймуни макак, които се подлагат на 6 различни имунизационни графика. 38 бебета маймуни се евтанизират и се извършва дисекция на мозъците им за хистологично и имунохистологично изследване. Учените подробно изучават именно онези части от мозъците на маймуните, в които по принцип се наблюдават промени при хората с аутизъм. Изследователите не откриват никакви различия в това отношение между контролната група и ваксинираните маймуни.
  • Изследване от 2015 година, публикувано в JAMA, проучва честотата на случаите на аутизъм сред американските деца с по-големи братя и сестри, които имат или нямат аутизъм. Изследването е направено върху 95 727 деца, които имат по-възрастни братя или сестри. Резултатите от изследването не показват връзка между МПР ваксините и аутизма, независимо от това дали по-възрастните братя или сестри са имали аутизъм.
  • Изследване от 2017 година, публикувано в JAMA Pediatrics, търси връзка между инфекциите по време на грип, ваксинирането по време на бременност и риска от аутистично разстройство. Изследването е кохортно и е проведено върху 196 929 деца. 1400 (0.7%) от майките на тези деца са имали грипна инфекция, а 45 231 (23%) са получили ваксинация срещу грип по време на бремеността. От всички деца 3103 (1.6%) са били с аутистично разстройтво. Не е открита статистически значима връзка между грипните инфекции, ваксините срещу грип по време на бременност и риска от аутизъм.

Какво се случва с изследването на д-р Уейкфийлд? [3,7,8]

След като британски журналист прави разследване по случая се оказва, че за своето изследване д-р Уейкфийлд е получил „финансиране“ от група адвокати, завели дело срещу производители на ваксини за нанесени тежки вреди, като някои от изследваните деца всъщност се оказали деца на тези адвокати. При разбирането на този факт списанието (Lancet), в което е публикувано изследването, се свързва с авторите му и отправя запитване дали те ще продължат да стоят зад резултатите на въпросния научен труд. От всичките дванадесет съавтора десет оттеглят своята подкрепа от доклада и заключенията му. Вследствие на това през 2004 година Lancet сваля публикацията на изследването и то остава само като част от публикуваната литература.

Друг интересен факт, който излиза наяве, е, че месеци преди провеждане на въпросното изследване д-р Уейкфийлд кандидатства за патент за морбили ваксина, за която се предполага, че е щяла да бъде използвана след „доказването“ на вредата на конвенцио-налните ваксини. Разследването разкрива също така, че методите, които се използват в лабораторията за провеждане на колоноскопията на децата, са били крайно неподходящи и правещи резултатите ненадеждни. Поверителни медицински документи и интервюта със свидетели пък установяват, че Андрю Уейкфийлд умишлено е манипулирал данните на пациентите именно, за да докаже връзка между сложените им ваксини и аутизма.

Оказало се дори, че чревните състояния на повечето от 12-те изследвани деца, описани в оригналното изследване на Уейкфийлд, са били доста по-различни от тези в официално документираните им медицински картони. Въпреки че авторите на изследването твърдят, че симптомите на децата са се появили в рамките на няколко дни след ваксинация, само в един случай медицинските данни сочат, че това наистина е така. В останалите случаи тези симптоми са съществували преди ваксинацията, заради което децата са получавали медицински грижи. При търсене на чревни възпаления патолози, работещи в болницата, където е проведено изследването, са докладвали, че в мнозинството от случаите червата на децата са изглеждали нормални. В публикуваното изследване обаче състоянието им е било представено като абнормално и предхождащо аутистични симптоми.

Впоследствие General Medical Council отнемат лиценза на доктора и излизат със становище, че той е действал непочтенно и безотговорно. След решението им списанието Lancet отново разглежда оригиналното изследване и стига до заключението, че има достатъчно доказателства за неправомерни действия от страна на Уейкфийлд, за да го оттегли напълно от публикациите си със следното официално становище:

„След решението на Общото събрание на медицинския съвет на Великобритания, проведено на 28 януари 2010 г., стана ясно, че няколко елемента от статията на Уейкфийлд и колеги от 1998 г. са неточни и са в противоречие с констатациите от предишно разследване. По-конкретно, твърденията в оригиналния документ, че децата са „последователно препращани“ и че разследванията са „одобрени“ от местната комисия по етика, са доказани като неверни. Затова напълно отnегляме тази статия.“

Изследването, което прави д-р Уейкфийлд обаче, довежда до драстично занижаване на нивата на ваксиниране във Великобритания и те падат дори под минимума, необходим за поддържане на колективния имунитет. Имунизационното покритие в страната пада от 93% на 75%, а в някои части на Лондон достига дори до 50%. В резултат на това морбили вируса – болест, която е била под контрол до този момент, се завръща и през 2008 година отново се обявява за ендемична болест (постоянно съществуваща в определена географска област). Случаите на заразени с морбили вирус в следващите години се умножават, а през 2012 година избухва епидемия с повече от 2000 случая.

В САЩ коклюшът (магарешка кашлица) се завръща със забележителните 50 000 случая за 2012 година. Хронологията на случаите от коклюш до същата 2012 година е наистина много показателна:

1960 (те) – 150 000 случая от коклюш;

1960 (те) – въвеждане на ваксина;

1970 (те) – 5 000 случая от коклюш;

1980 (те) – 2 900 случая от коклюш;

1998 – публикуване на излседването на д-р Уейкфийлд;

2004 – 26 000 случая от коклюш;

2012 – 50 000 случая от коклюш.

Не са ли достатъчно доказателство за вредата на ваксините твърденията на родителите, чиито деца проявяват първите си аутистични симптоми след ваксиниране?

Заключенията, че при такива случаи има причинно-следствени връзки, са жертва на логическата грешка, наречена след това, следователно поради това (от лат. post hoc ergo propter hoc). Това е  грешка, когато се прави заключение за причинно-следствените връзки на две променливи въз основа на следното разсъждение:

След като събитието Б се случва след събитието А, то тогава събитието Б е причинено от събитието А.

Когато събитието Б е нежелано, горното разсъждение често се разширява логически до обратното твърдение:

Щом събитието А причинява събитието Б, а събитието Б е нежелано, то избягавнето на А ще доведе до предотвратяването на събитието Б.

Ако събитието Б настъпва след събитие А, това означава само едно: събитие Б се появява след събитие А и нищо повече. Изключително лесно е да се направи такъв тип грешка, защото времевата последователност изглежда, че предполага причинно-следствена връзка. У нас хората пък е заложено желанието да се строят такива ясни причинно-следствени връзки между събитията, за да може да се отнема от толкова тревожещата ни неопределеност в живота. Такива връзки обаче може да съществуват, но може и да не съществуват. Заблуда има, когато заключенията се основават единствено на реда, в който събитията са настъпили, и не се вземат под внимание факторите, потенциално отговорни за резултата, който пък би могъл да изключи наличието на връзка. Примери за такъв тип грешки са:

#1„Тази сутрин беше много студено и аз получих главоболие. Студеното време е причината за моето главоболие.“

#2„Нашият футболен отбор губеше постоянно, докато не си купих нови обувки. От тогава ние не сме загубили една игра!“

Това, че събитието Б се е случило след събитието А не означава непременно, че е следствие на него. Ваксините не правят изключение. Въпреки това хората разсъждават така:

„Щом аутистичните симптоми се проявяват в периода след ваксиниране, следователно ваксините би трябвало да предизвикват аутизъм.“

Това, че се наблюдава поява на симптом в периода след ваксинирането не означава непременно, че ваксинирането е причинило този симптом. Причинно-следствена връзка се открива само по емпиричен път чрез контролирани изследвания. Внушението, че едното може да бъде причина за другото е резултат на логическо заблуждение и не може да служи като доказателство.

Според специалисти причината да се приема за съществуваща връзката между ваксините и аутизма е именно съвпадане на времето, по което се прилагат първите МПР ваксини в детска възраст и обичайното начало на симптомите на аутистично разстройство. Това показва и посоченото по-горе изследване от 1999 година, публикувано в Lancet, както и изследването от 2004 година, публикувано в Pediatrics.

Какви са причините за аутизъм тогава? [12]

Съществуват много теории за причините, предизвикващи различните форми на аутизъм. Повечето експерти вярват, че причините са многобройни. Официалното становище на Medical Research Council по въпроса е:

„Изследванията през последния половин век установяват, че аутизмът е неврологично разстройство. Ранните предположения, че аутизмът може да е резултат от анормално родителстко поведение, са отхвърлени с оглед на преобладаващите доказателства за биологична основа на състоянието и силен генетичен компонент. Повечето изследователи вярват, че за разстройството в аутистичния спектър има различни причини, като може би всички засягат едни и същи мозъчни системи или възпрепятстват развитието чрез разрушаване на различни способности, необходими за социално и комуникативно развитие. Не е ясно обаче дали фактори от околната среда оказват влияение върху генетичната предразположеност.“ [9]

Официалното становище на National Autistic Society относно причините за аутизма е:

„Причините за аутизма все още се търсят. Много експерти смятат, че моделът на поведение, от който се диагностицира аутизмът, може да не е резултат от една-единствена причина. Съществуват сериозни доказателства, които сочат, че аутизмът може да бъде причинен от множество физически фактори, всички от които влияят върху развитието на мозъка, но не се дължат на емоционално лишаване или на начина, по който човек е възпитаван.

Има доказателства, че генетичните фактори са отговорни за някои форми на аутизъм. Учените се опитват да определят кои гени могат да имат отношение към появата на аутизъм.“ [10]

Официалното становище на Autism Society of America относно причините за аутизма е:

 

„Въпреки че не е известна само една единствена причина за аутизма, е общоприето, че той е причинен от аномалии в мозъчната структура или функция. Изображения на мозъка от скенер показват разлики във формата и структурата му при деца, които имат аутизъм и деца, които нямат. Учените изследват различни теории, включително връзката между наследствеността, генетиката и някои медицински състояния. В много семейства изглежда, че съществува модел на аутизъм или свързани с него увреждания, допълнително подкрепящ генетична основа на разстройството. Въпреки че нито един ген не е идентифициран като причиняващ аутизъм, изследователите търсят „неправилни“ сегменти от генетичен код, които аутистичните деца може да са наследили от родителите си. Изглежда също, че някои деца са родени с „предразположение“ към аутизъм, но изследователите все още не са идентифицирали нито един „задействащ“ механизъм или причина, която може да предизвиква развитие на аутизъм. [11]

Изводи

Огромен брой научни трудове, включващи единадесет ревюта и два мета-анализа, направени върху повече от 15 000 000 изследвани деца, не открива връзка между тимерозала, ваксините и аутизма. Тези проучвания са извършени в много различни страни и от голям брой учени. Огромният брой на изследваните хора пък позволява ниво на статистическа значимост, което е достатъчно, че да открие дори и редки признаци за връзка между ваксините и аутизма. Въпреки това такива асоциации не са открити. Учените обаче продължават да провеждат изследвания, търсейки възможни негативни ефекти.

Изследването на д-р Андрю Уейкфийлд, което става причина за създаване на мита за връзка между ваксните и аутизма, е дискредитирано заради сериозни процедурни грешки, умишлена манипулация и конфликт на интереси, а правата на автора са отнети заради недопустими нарушения на медицинската етика. Изследванията показват, че вероятността неваксинирано и ваксинирано дете да проявят аутистични разстройства е еднаквa. До ден днешен истинските причини за аутизъм не са ясни, въпреки че се знае, че заболяването може да бъде генетично заложено.

Инфографика, обобщаваща статията

  

 

 

Таблица с научните трудове за връзката аутизъм-ваксини

Изтегли таблицата от ТУК 

Източници:

  1. Gerber, J., & Offit, P., A. Vaccines and Autism: A Tale of Shifting Hypotheses. Clin Infect Dis,
  2. Vaccines Do Not Cause Autism. Institute for Vaccine Safety, 2017.
  3. Altogether Autism says no links between vaccinations and autism. Retrieved from Altogetherautism.org.nz.
  4. Rothstein, A. Vaccines and Their Critics, Then and Now. Retrieved from Thenewatlantis.com.
  5. The Science Facts about Autism and Vaccines. Retrieved from Healthcar-management-degree.net.
  6. Novella, S. The Lancet retracts Andrew Wakefield’s article. Retrieved from Sciencebasedmedicine.com.
  7. Gorski, D. The General Medical Council to Andrew Wakefield: “The panel is satisfied that your conduct was irresponsible and dishonest”. Retrieved from Sceincebasedmedicine.com.
  8. Gorski, D. Antivaccine hero Andrew Wakefield: Scientific fraud? Retrieved from Sceincebasedmedicine.com.
  9. Epidemiology and Causes of Autism. MRC Review of Autism Research, 2001.
  10. Our position on the causes of autism. Retrieved from Autism.org.uk.
  11. What is Autism? Causes. Retrieved from Autism-soceity.org.
  12. Causes of Autism. Retrieved from Researchautism.net.
  13. Science-Based Vaccine Information from Catherina and Science Mom. Retrieved from justthevax.blogspot.bg.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Интернет бюлетин

Въведете Email
ОК