Те са в изобилие, те са неразумни и създават проблеми, без да носят ползи за себе си. Те са по-опасни и от престъпниците.
Запознайте се с глупавите хора… Грешка, вече ги познавате.
През 1976г. проф. Карло Чипола за пръв път публикува материал, очертаващ основните закони на глупостта:
1. Винаги и неизбежно всички подценяват броя на глупави индивиди в циркулация.
Грешната представа, че определени хора са интелигентни, само заради типа на тяхната професия, образование или друг тип категоризация ни подвежда. Категорията/квалификацията не е равна на интелигентност и точно това ни казва втори закон:
2. Вероятността на конкретен човек да е глупав е независима от всяка друга характеристика на същия.
3. Глупав човек е този, който предизвиква загуби/щети на друг човек или група от хора, без да носи ползи за себе си и дори с вероятна загуба за самия него.
Това е златният закон според Чипола, изразен с картинката в публикацията. Майката, която не може да спре да публикува „натурални“ недоказани лекове? Глупаво и вредно за всички.
4. Хората, които не са глупави, винаги подценяват потенциалната вреда от глупави индивиди. Например, те често забравят, че по всяко време и място, при всякакви условия глупостта на хората винаги е грешка, която струва скъпо.
5. Глупавият човек реално е най-опасният човек. Дори е по-опасен и от престъпника.
Интелигентният човек може да разбере логиката на престъпника, защото действията му са рационални – мръсни, но рационални. Престъпникът иска да извлече ползите за себе си на всяка цена, без да мисли за това, че ще навреди на някого или просто не е достатъчно интелигентен, за да донесе сам ползите си, без да навреди. Всичко това е лошо, но е рационално и ако сме рационални, можем да го предвидим.
Това не важи за глупавите хора. Те ще нанесат щети без причина, без изгода, без да ги плануват конкретно и понякога дори с мисълта за обратното. Те са непредвидими за себе си и за всички останали.
Глупостта е навсякъде.
Но разликата между обществата, които се провалят заради глупави хора и тези, които успяват, въпреки глупостта е в съотношението на хората, които не са глупави.
Прогресиращите общества са с по-висок процент на интелигентни хора. Деградиращите общества могат и да са с равно съотношение между глупави и успели хора. Но те също могат да имат и много безпомощни хора, както и тревожно много престъпници с достатъчно голям нюанс на глупостта.
„Такова съотношение в композицията на хората, които не са глупави, подсилва разрушителната мощност на глупавата фракция и допринася за сигурна деградация“, както казва Чипола и заключава, че в този случай „държавата отива по дяволите“.
Замислете се.