Ако се чудите изобщо кому е нужно да съществуват абсурдни заглавия като „Ретроградният Меркурий ще отмъсти на всички, които крият прасетата си“ или „Ванга живяла 2 месеца в корема на животно“, или по-долното, че няма Финландия и кралицата е канибал, то научни данни вече ни разкриват, че фалшивите новини, дори и далеч не толкова абсурдни, водят до фалшиви спомени. А това е подъл начин да добавиш идеи в главата на заблуден човек.
Фалшив е споменът за събитие или обстоятелство, което не е вярно, но се е формирало в ума ни (най-често през призмата на нашите емоции и убеждения). Фалшивият спомен може и да не е буквално свързан със заглавието и писанията в конкретната фалшива новина, например може да не запомним, че конкретно „Английската кралица е канибал“, но може да запомним, че тя е зла, продиктувано от коварните намерения на въпросната дезинформация и под влияние на убежденията ни. Така работи пропагандата и собствениците на сайтове, които пишат такива статии, най-често не са глупави, а са напълно наясно.
Проучването е публикувано на 21 август (2019) в престижен научен журнал (Psychological Science, IF: 6,128). To e проведено през седмицата преди референдума от 2018 г. за легализиране на абортите в Ирландия.
Запитани са 3140 участници, на които са показани 6 истории за събития – две фалшиви и 4 истински. Почти половината от извадката докладва лъжлив спомен за поне едно от събитията и повече от 30% докладват за „специфичен“ спомен от него.
Хората, решили да гласуват в полза на легализирането на абортите си спомнят по-често фалшивите истории за противниците на референдума, а тези, които са срещу легализацията, по-често си спомнят фалшива информация за поддръжниците. Това само доказва ролята на емоциите и убежденията при формирането на фалшиви спомени.
„При силно емоционални, политически надпревари като президентските избори през 2020 г. [бел. ред. в САЩ], избирателите могат да „помнят“ изцяло изфабрикувани новинарски истории“, разказва главният автор Джилиан Мърфи.
Много от участниците не искат да променят спомените си, дори и след като им е съобщено, че са формирани от фалшиви новини.
„Това демонстрира лекотата, с която можем да насадим изцяло изфабрикувани спомени, въпреки изричното предупреждение, че може да са им показани фалшиви новини“, отбелязва Мърфи.
Изследователите също стигат до заключение, че хората с по-високи умствени способности са по-склонни да поставят под въпрос личните си пристрастия и своите източници на новини, което не би трябвало да е учудващо.
Споделете тази информация с приятелите си, разпространяващи дезинформация. И ги предупредете да отсяват вярна от грешна или дори абсурдна информация. Всяка фалшива новина, дори и преминаваща границите на абсурдността, има скрити подбуди.
В България наближават местни избори, а това е ключов момент за разпространение на пропаганда с всички възможни средства.
Източници:
1. Research shows fake news could lead to false memories – ZME Science
2. Murphy, G., Loftus, E. F., Grady, R. H., Levine, L. J., & Greene, C. M. (2019). False Memories for Fake News During Ireland’s Abortion Referendum. Psychological Science.
