Ефективна ли е акупунктурата?

 

СЪДЪРЖАНИЕ
  1. История на акупунктурата
  2. Какъв е принципът на действие на акупунктурата и съществува ли рационална научна обосновка за него?
  3. Доказателствата, че акупунктурата е неефективна
  4. Защо въпреки всичко има изследвания, които показват, че акупунктурата е ефективна?
  5. Може ли акупунктурата да бъде опасна?
  6. Изводи
  7. Инфографика, обобщаваща статията

Акупунктурата, наричана още иглотерапия, е форма на „алтернативна“ медицина, при която на определени места по човешкото тяло се забиват игли. Използва се за облекчаване на болка и лечение на редица заболявания като лошо зрение, синузит, нервна глухота, анемия, ангина, колит, възпалено гърло, хипертония, синдром на възпалените черва, хранителни алергии, запек, диария, хемороиди, камъни в бъбреците, безплодие, наркотични зависимости, депресия, стрес, артрит, тендонит, ишиас, болки в кръста, инфаркт, церебрална парализа, детски паралич, астма, емфизема, бронхит, настинки и грип, диабет, наднормено тегло, кандида, хепатит, множествена склероза, вирус на Епщайн-Бар и дори СПИН [1,24,29].

Този дълъг списък от заболявания много добре илюстрира факта, че на акупунктурата се приписват всеобхватни и почти магически лечителни способности. Затова напълно логичен и естествен става въпросът наистина ли е (толкова) ефективна акупунтурата. Преди да потърсим и дадем този отговор обаче ще се спрем на детайлите около нейната история, от които тръгват причините за нейната прослава.

История на акупунктурата

Акупунктурата, заедно с обгарянето с билки, са едни от най-старите практики на традиционната китайска медицина [1]. Именно в китайски медицински текстове, датиращи от I в.пр.н.е., за първи път се споменава за тази „система на лечение“ [1,6].

През първата половина на I в. широко се разпространява вярването, че ефективността на акупунктурата се повлиява от това по кое време на денонощието се прави, от цикъла на луната и сезоните. Акупунктурните игли по онова време са били значително по-дебели, отколкото използваните днес, и често предизвиквали инфекции заради липсата на стерилизация. Тогава обаче се смятало, че инфекцията се причинява от използването на „неправилна“ игла или от убождане на „неправилното“ място. Малко по-късно акупунктуристите започнали да нагряват иглите във вряща вода или в огън.

Разпространението и подобряването на хартиените носители води до публикуването на все повече акупунктурни книги, което прави тази алтернативна терапия още по-известна. Акупунктурата по това време се подкрепяла официално и от важни китайски институции като Имперската медицинска служба и Имперският медицински институт, които създават медицински колежи за изучаване на акупунктурата във всяка китайска провинция. Сред населението пък се разпространявали истории за кралски фигури, които били излекувани от най-различни заболявания от изтъкнати акупунктуристи. Малко по-късно по време на династията Минг (1368-1644) се публикува „Великият сборник на акупунктурата и обгарянето с билки“, с който са поставени основите на модерната акупунктура.

Интересът към акупунктурата сред китайците обаче постепенно намалява през XVII в., когато философията й започва да се определя като суеверна и ирационална. През 1757 г. императур Ху Дачун нарича акупунктурата „изгубената традиция“, а през 1822 г. император Дао Гуан издава указ, с който се преустановява преподаването на акупунктура в Имперския медицински институт [2,3,6,7]. Едновременно с навлизането и използването на западната медицина в Китай от началото на XX век започва постепенното изоставяне на акупунктурата като лечебна практика, докато се стигне до 1929 г., когато практикуването и разпространението й се забранява напълно заедно с някои други форми на традиционната китайска медицина [6]. Малко след това в ранните години на гражданската война лидерите на Китайската комунистическа партия започват да се отнасят с присмех към традиционната китайска медицина, включително и към акупунктурата, наричайки я суеверна и нерационална, с философия, влизаща в конфликт с отдадеността на партията към науката като основен начин на прогрес [4].

След като Комунистическата партия идва на власт през 1949 г. обаче, доверието в акупунктурата отново се връща, най-вероятно по националистически мотиви, а едно от основанията, които споделя Мао Зедонг (председателят на партията) е, че тя е важна част от наследството на Китай [1,4,6]. Въпреки тази нова подкрепа, самият председател Мао Зедонг отказва да се лекува с акупунктура [6]. Неговите лични лекари цитират думите му: „Въпреки че вярвам, че трябва да насърчаваме китайската медицина, лично аз не вярвам в нея. Това е причината да не я ползвам.“ Впоследствие различните направления в теорията и практиката на акупунктурата се обединяват и започват да се наричат със събирателното название „китайска традиционна медицина“ [2]. През 1950 г. из цял Китай се създават институти за изследване на акупунктурата, а лечението става достъпно и в болниците от западен стил в специално създадени самостоятелни акупунктурни отделения [1,6].

През 1971 г. американски журналист се подлага на акупунктурно лечение в Китай по време на подготовката си за отразяване на предстоящата визита на президента Никсън [6]. Той описва опита от „успешното“ лекуване на следоперационната си болка в Ню Йорк Таймс, а впоследствие екипи от американски лекари посещават Китай с цел изучаване на ефективността на акупунктурата при използването й като хирургическа аналгезия (болкоуспокоително). След доклада на американския журналист акупунктурата бързо придобива популярност на Запад. Сред хората започват да се разпространяват истории, че в Китай се правят отворени сърдечни операции (при тях хирургът прави голям разрез в гърдите) само с акупунктура като обезболяващо средство. През 2006 г. в документален филм на BBC, озаглавен „Алтернативна медицина“, се показва как пациент претърпява отворена сърдечна операция в напълно будно състояние и само под анестезиологичното (болкоуспокояващо) влияние на акупунктурата. Епизодът привлича 3.8 милиона зрители, което го прави един от най-гледаните епизоди [9]. Впоследствие обаче се разбира, че на пациента е даден коктейл от три силни седатива (мидазолам, дроперидол, фентанил) и голям обем локален анестетик, инжектиран в гърдите, а това е прикрито от продуцентите на предаването с цел подсилване на ефектите на акупунктурата. Всъщност се оказало, че акупунктурните игли са имали чисто козметична роля [1,2,9,10].

През 1972 г. президентът Никсън посещава Китай, където става свидетел на операция на напълно буден пациент, при която за анестезия е използвана отново само акупунктурата. По-късно обаче се оказва, че същият този пациент е получавал интравенозни вливки на морфин по време на операцията, а на наблюдаващите е казвано, че те съдържат само течности и хранителни вещества [1,4].

Акупунктурата получава своето голямо одобрение в Америка в момента, когато Националният здравен институт съобщава, че съществуват доказателства за ефективност на акупунктурното лечение при определени заболявания [6]. През 1992 г. Американският конгрес създава т.нар. „Служба за алтернативна медицина“, а през 1997 г. Националният здравен институт заявява своята официална подкрепа за акупунктурното лечение при някои състояния. През 1999 г. в рамките на Националния здравен институт се създава Национален център за допълваща и алтернативна медицина, а акупунктурата се утвърждава като най-популярната практика за алтернативна медицина в САЩ [1]. През 2010 г., UNESCO вписва акупунктурата и обгарянето с билки в списъка си за нематериално културно наследство [1].

В Европа акупунктурата също бързо придобива популярност най-вече в скандинавските държави,  Австрия и Великобритания, а след 2004 г. става най-използваната форма на алтернативна медицина и в Швейцария [1]. Проучване на Британската медицинска асоциация показва, че през 2000 г. половината от лекарите в Обединеното кралство са предписвали акупунктура като лечение на някои състояния, а през 2009 г. на територията на Кралствoто се извършват повече от 4 000 000 акупунктурни интервенции. Принос за това имат и препоръките на британския Национален институт за клинични постижения за използване на акупунктурата при болки в кръста [1,2,28]. В резултат на няколко проведени изследвания в Германия, показващи ефективност на акупунктурата, застрахователните компании започват да покриват разходите за акупунктурно лечение на хронични болки в кръста и остеоартрит на коляното. Като цяло употребата на акупунктура през 2007 г. нараства с цели 20%. През 2011 г. потребителите на акупунктура в Германия наброяват повече от 1 милион, като 2/3 от тях са жени [1].

България също има дълга история, свързана с прилагането на акупунктурата. Още в периода 1962-1964 г. група български лекари са изпратени на продължителна специализация по акупунктура в Китай. Впоследствие д-р Мария Цекова въвежда акупунктурата като лечебен метод в клиничната практика в тогавашния Научен институт по неврология, психиатрия и неврохирургия на четвърти километър. В периода 1975-1976 г. няколко български лекари завършват обучението си по акупунктура в същия Институт, а през 1976 г. със заповед на министъра на здравеопазването се разкриват кабинети по акупунктура към клиниките по неврология, дерматология, вътрешни болести и физиотерапия на Военномедицинската академия, както и в по-големите окръжни болници в страната [8].

Какъв е принципът на действие на акупунктурата и съществува ли рационална научна обосновка за него?

Акупунктурата представлява поставянето на тънки игли на специални места по човешката кожа, наречени акупунктурни точки и разположени по т.нар. меридиани [29]. Една обикновена сесия с акупунктура включва забождане на 5 до 20 игли, които престояват в кожата за период от 10 до 20 минути [1].

При акупунктурата в кожата се забождат тънки игли на определена дълбочина и на специални за това точки

Традиционната акупунктура се основава на вярването за съществуването на „витална сила“ или жизнена енергия, наречена „чи“. Според традиционната китайска медицина енергията „чи“ минава през „пътеки“ в човешкия организъм, представляващи споменатите меридиани. Болестите според тази философия са причинени от блокирането на меридианите или от дисбаланс на двата вида „чи“ енергия – ин и ян, а акупунктурата „изчиства“ евентуални блокажи, възникнали при различните заболявания [11,29,30].

Модерен акупунктурен модел, показващ разположението на меридианите и акупунктурните точки в човешкото тяло

Научните изследвания до този момент не са успяли да открият никакви хистологични и физиологични доказателства за съществуването както на енергията „чи“, така и на акупунктурните точки и меридианите. Нито един и от подръжниците на акупунктурата досега не е успял да открие тази „витална енергия“ или да формулира научно съгласувана теория, определяща вида, произхода и влиянето й [1,29]. Без научно определение на енергия „чи“ няма как да съществува и основа, върху която акупунктурата да бъде приемана и използвана като медицинска интервенция [2]. Някои от поддръжниците на акупунктурата изразяват хипотези за ефективността на акупунктурата, базиращи се на физически механизми като освобождаване на естествени болкоуспокояващи химикали, отпускане на мускули или инхибиране на проводимостта на болката чрез противовъзпалително действие. Въпреки че тези механизми звучат доста по-праводподобно от несъществуващата енергия „чи“, те си остават много спекулативни и не могат да обяснят твърденията за „лечителното“ действие на акупунктурата и съществуването на акупунктурни точки [2,11].

Ето защо има основания да се смята, че теоретичната основа на традиционната китайска медицина не се базира на научни знания и доказателства, както и че акупунктурата всъщност е една псевдонаучна практика [1]. Все пак, въпреки че предполагаемите ѝ принципи са също толкова странни, колкото и на всяка друга псевдонаука, акупунктурата изглежда наистина по-правдоподобна, печели по-голямо доверие от другите форми на алтернативна медицина, но и привлича по-голям изследователски интерес и научен скептицизъм. Това е причината за акупунктурата да са направени много повече изследвания, отколкото за всяка друга алтернативна практика. Резултатите от тези изследвания показват, че ползите от акупунктурата са несъществуващи или в най-добрия случай прекалено малки, за да имат някакво клинично значение [2].

Всъщност много от твърденията за ефективност на акупунктурата се основават на механизма, по който работи една известна и не много коректна към потребителите търговска практика, наречена  „bait-and switch” („примамка и превключване“). Това е форма на заблуда, при която търговците „примамват“ (bait) клиенти чрез реклами, но когато клиентите посетят магазина откриват, че рекламираните стоки или не са на разположение или не са толкова добри, колкото рекламните обещания са ги изкарвали. Веднъж дошли в магазина обаче клиентите са „притискани“ да закупят някакви други стоки на по-високи цени („превключване“). По отношение на акупунктурата принципите на този механизъм се използват в „проучвания“ върху акупунктура, но вместо обичайният начин се прилага друг – електрическа стимулация чрез акупунктурните игли. С други думи, „читателите“ на тези изследвания се заблуждават, че проучваната терапия е акупунктура, а всъщност тя е съвсем различна практика, която е маскирана под нейното име – най-често това е транскожно електрическо стимулиране, използвано за стимулиране на нерви с терапевтична цел [11].

Някои от ефектите на акупунктурата на практика могат да имат и съвсем друго обяснение и върху тях да повлияят редица „случайни“ от външната среда фактори. Например атмосферата на „лечение“ по време на акупунктурна сесия обикновено е много отпускаща, практикуващите акупунктуристи „напипват“ точките преди да вкарат иглите, а на пациентите се обръща специално внимание и се обяснява подробно какви са „добрите“ резултати, които ще изпитат. Макар и на пръв поглед дребни, тези детайли от практиката носят известен положителен терапевтичен ефект, който би могъл да доведе до подобрение сам по-себе си.

Докладите за използването на акупунктура като анестезия (болкоуспокоително) по време на операции са също много подвеждащи. Независими разследвания на тези случаи разкриват, че на пациентите се вливат интравенозни дози морфин (виж История на акупунктурата) или се дават силни болкоуспокоителни преди операцията. Други доклади пък показват, че за пациенти на подобни операции са подбирани хора с висок толеранс към болката. Отделно от това те биват „инструктирани“, че трябва да пазят тишина и да се стараят да остават максимално спокойни по време на операцията. Всъщност не съществуат независимо проверени доклади, които да показват, че акупунктурата може да сужи като ефективна анестезия по време на операция [11].

Доказателствата, че акупунктурата е неефективна

Съществува голям брой публикации относно ефективността на акупунктурата. Представените в тях резултати обаче са с голяма хетерогенност. Това на практика дава възможност много лесно да се избере изследване с точно определен резултат, който да съответсва на предубежденията на съответния човек. Точно затова е много важно да се анализира научната литературата в цялост. Всеки научен извод се основава на сумата от доказателства. Само когато мнозинството от научни трудове сочат в едната посока може да се твърди, че зад дадена теза стоят силни доказателства [16]. Ето защо е некоректно да се обсъждат и приемат само резултатите от отделни изследвания, а да се пренебрегват мета-анализите (статистически методи за комбиниране на резултатите от много изследвания) и систематичните обзори (анализ на множество изследвания), считани за най-силните доказателства в науката.

  1. Мета-анализ от 2009 г., публикуван в British Medical Journal, обхващащ 13 контролирани експеримента с 3025 пациента, показва, че има малка разлика между истинската и фалшива акупунктура и малко по-голяма разлика между акупунктурната група и контролната група (групата без лечение). Но дори и тази „по-голяма“ разлика всъщност се изразявала само в 10-точково подобрение по 100-точкова скала. Заключението на авторите е, че наблюдаваният аналгетичен ефект на акупунктурата не притежава клинична значимост, т.е. не е достатъчно голям, че да има някакви значими ползи [2,14,27].
  2. Обзор от 2009 г.,  публикуван в Journal of Pain and Symptom Management, прави анализ на най-надеждните доказателства, свързани с ефективността на акупунктурата, и също стига до изводите, че акупунктурната терапия е неефективна за широк обхват от състояния [12].
  3. Авторите на обзор от следващата 2010 г., направен върху контролирани рандомизирани изследвания, публикуван в Rheumatology (Oxford), откриват, че болките в кръста се подобряват еднакво добре при разнообразие от активни и неактивни (плацебо) лечения  [19].
  4. Систематичен обзор от 2011 г., направен върху други систематични обзори и публикуван в Pain, гласи, че няма основателна причина да мислим, че акупунктурата е ефективна при пристрастявания, астма, хронични болки, депресия, недоспиване, болки във врата, болки в раменете, остеоартрит в колената, ишиас, инсулт, шум в ушите и много други състояния [13].
  5. Обзор от 2011 г., публикуван в Spine, също не открива достатъчно доказателства за ефективност на акупунктурата в лечението на хронични болки в кръста [15].
  6. Друг мета-анализ от 2013 г., публикуван в Archives of Internal Medicine, обхващащ 29 контролирани експерименти и 17 922 пациента, също достига до подобни изводи. Резултатите показват, че истинската акупунктура е малко по-добра от „фалшивата“ и още малко по-добра от липсата на лечение. Тези разлики обаче отново са толкова малки, че не могат да имат каквато и да е клинична значимост [2,17].

Защо въпреки всичко има изследвания, които показват, че акупунктурата е ефективна?

Представянето на изследвания с лоши дизайни, без контролни групи или с неправилно използвани такива, е норма по отношение на акупунктурната литература. Подобни изследвания показват ефективност на акупунктурната терапия при всякакви и твърде различни едно от друго състояния, без за това да се предлага каквото и да е правдоподобна обосновка [22]. Артрит, алергии, главоболие, болки в кръста, Паркинсонова болест, повръщане, горещи вълни при пациенти с рак на гърдата, причинени от антиестрогенните лекарства – няма значение, изглежда, че акупунктурата може да се справи с всичко. Никой досега обаче не е успял да обясни физиологичните механизми, чрез които акупунктурата може да излекува всички тези състояния. Това не е направено и от никой от учените, провели изследванията с положителните резултати, подкрепящи акупунктурата. Всъщност, когато се правят проучвания, основани на хипотези с много ниска достоверност, много често в тях преобладава главно „шум“ (термин за наличието на твърде много „замърсяващи“ променливи, т.е. такива, които не могат да се контролират в експеримента, а повлияват крайния резултат). С този „шум“ лесно се произвеждат обезпокоително висок дял от привидно „подкрепящи“ изследвания [26].

Като цяло в дизайна на контролираните изследвания за ефективността на акупунктурата обикновено са включени три изследвани групи [11]:

  • Контролна група, на която не се предоставя лечение
  • Контролна група, лекувана с т.нар. „фалшива“ акупунктура, при която иглите се забиват в произволни места, различни от специфично определените акупунктурни точки и на недостатъчна дълбочина в кожата
  • Група, третирана според принципите на акупунктурата или „истинска“ акупунктура

Повечето изследвания от този тип не показват разлика в ефектите от фалшивата и истинската акупунктура (или показват, но тя е много малка). Обикновено в двете акупунктурни групи се установяват леко подобрени показатели в сравнение с контролната група. Причината за това обаче не е в ефективността на акупунктурата, а в начина на провеждане на изследванията  – в случая те не са „слепи“  (т.е. пациентите и експериментаторите знаят дали прилаганото при тях лечение е фалшиво, истинско или липсващо). Затова е и съвсем естествено резултатите да са силно повлияни от плацебо ефект или от предразположенията на експериментатора. Плацебо ефектът, както очакванията и поведението на експериментатора при изследването са причината групите, преминали през  някаква акупуктурна терапия – фалшива или не, все пак да имат леко по-добри резултати от групите без каквото и да е лечение [27]. Въпреки това обаче, ефектът е толкова малък, че няма как да доведе до някакви осезаеми клинични ползи [2,14,17]. Освен това липсата на статистически значимо предимство на истинската спрямо „фалшивата“ акупунктура означава, че няма никакво значение къде се поставят иглите. Това доказва хипотезата, че „усетените“ подобрения са неспецифични за акупунктурата ефекти, дължащи се по-скоро на процеса на започване на лечение, а не на спецификата на самото лечение. В действителност няма никакви доказателства, че акупунктурата може да манипулира енергията „чи“ или че меридианите въобще съществуват [1,2,11,27,29].

При по-скорошни експерименти се правят опити за подобряване на „заслепяването“  чрез използване на специални плацебо игли в непрозрачни опаковки. Така нито акупунктуристът, нито пациентът знае дали иглата е поставена. Натискът от сaмата обвивка скрива всяко усещане от иглата. Други изследвания пък използват клечки за зъби вместо игли, за да поддържат внушението в контролната група, че се третират също с игли [18]. Но дори и тези плацебо игли не са перфектната „фалшива“ акупунктура, защото те оказват натиск върху кожата, а това също може да повлияе на резултатите. Именно заради спецификата на тази терапия е невъзможно и съществуването на истинска контролна група. За разлика от сравняването на различни медикаменти (чрез истински и плацебо таблетки), тук и експериментаторите и участниците знаят и виждат кога при тях се използва терапията и кога не.

Въпреки несъвършенствата в дизайна на изследванията, проучващи ефективността на акупунктурата, резултатите на най-качествените от тях не откриват каквато и да е значима разлика между акупунктурното и фалшивото акупунктурно лечение [11,23,25,29,32,33,39]. Това не е изненадващо за учените, а тази тенденция е добре известна в експерименталните науки и се наблюдава при проучването и на други подобни практики – колкото по-контролирано е изследването, толкова по-малък е ефектът. Най-добре контролираните изследвания пък не показват никакъв ефект [2].

От 1970 г. досега са проведени повече от 3000 изследвания, проучващи ефективността на акупунктурата, и са направени стотици научни обзора на съществувавщите доказателства. Мнозинството от тези изследвания не откриват доказателства за ефективност [2,27,29]. Малкото подкрепящи акупунктурата резултати от тези 3000 изследвания освен със слабия дизайн се обясняват и с влиянието на т.нар. publication bias. Систематичен обзор на контролирани изследвания, публикуван в Control Clinical Trials, показва, че подкрепящите акупунктурата изследвания  се провеждат предимно в няколко страни – Китай, Русия, Япония и Тайван [20]. Няма нито едно изследване, публикувано в Китай или Русия, което да показва, че акупунктурата е неефективна, а най-вероятното обяснение за това е именно склонността да се публикуват онези изследвания, чиито резултати отговарят на очакванията [2,20].

Може ли акупунктурата да бъде опасна?

Акупунктурата може да бъде опасна за здравето по две основни причини [3]:

  • При липсата на достатъчно анатомични знания или небрежност акупунктуристът може да засегне важни вътрешни органи или тъкани при забождането на иглите

През 2006 г. канадската олимпийска състезателка по джудо Ким Рибъл решава да лекува главоболие, причинено от катастрофа, с акупунктура. Акупунктуристът случайно пробожда левия ѝ дроб, причинявайки пермаментно увреждане (пневмоторакс – белият дроб се пълни с въздух в плевралното пространството между дроба и гръдната стена). Терапевтът по-късно ѝ обяснил, че болките в гърдите и другите симптоми най-вероятно са причинени от мускулни спазми. Този инцидент слага край на кариерата на Рибъл, а дори леки активности като изкачване на стълби я оставят без въздух (белият ѝ дроб остава пермаментно увреден и функциониращ на 55% от пълния си капацитет)  [29,34,35].

Въпреки че вероятността за случване на подобни ефекти при акупунктурни сесии се оценява като минимална, през годините са документирани много случаи на пневмоторакс, а сред тях и случаи на тензионен пневмоторакс [37]. Тензионният пневмоторакс е животозастрашаващо състояние. Настъпва когато в плевралното пространство прогресивно навлиза въздух без възможност да го напусне. Увеличаващото се налягане предизвиква колапс на белия дроб. Целият процес може да настъпи много бързо и да доведе до сърдечен удар за броени минути [36].

Пневмотораксът е най-често съобщаваното сериозно усложнение, свързано с акупунктурата, като в повечето случаи причината за натъпването му е небрежност и несъобразяване с човешката анатомия [13,37,38,42,44,47].

През 2011 г. 55 годишна жена от Корея постъпва в местна болница със задух и дискомфорт в гърдите 30 минути след акупунктурната сесия, извършена върху гърдите и корема ѝ. След рентгенография на гръдния кош се установява наличие на дясно разположен пневмоторакс. Извършената тръбна торакотомия (оперативна интервенция на органите от гръдния кош) пък установява наличие на кръвотечение в перикардиалния сак на сърдечния мускул (оказва се, че сърцето също е прободено) [43]. Състояние като това носи риск от възникване на сърдечна тампонада (компресия, породена от акумулиране на течности), в резултат на което може да се стигне до фатален край.

  • Ако не са дезинфекцирани, иглите носят риск от инфекции и последващи възпаления.

Обзор от 2010 г., пуликуван в International Journal of Risk & Safety in Medicine, открива 86 смъртни случая, причинени от акупунктурни сесии през последните 45 години. Според авторите вероятно голяма част от случаите не са докладвани и истинската бройка е много по-голяма. Причините за част от смъртни случаи са били прободени дробове, сърца, увредени артерии и черни дробове, нервни проблеми, изпадане в шок, инфекции и кръвоизлизви, като основнaта част от тези случаи са резултат от неправилно поставяне на иглите или нестелиризиране на оборудването [41,46].

Според систематичен обзор от 2011 г. продължват да се съобщават сериозни усложнения след акупунктурни сесии. Само между 2000 и 2009 г. са документирани 95 случая на тежки усложнения, включително на 5 смъртни случая като най-честите причини са пневмоторакс, бактериални и вирусни инфекции [13].

Обзор от 2012 г. върху китайската литература, описваща странични ефекти от акупунктурата за периода 1956 – 2010 г., показва, че най-често съобщаваните странични ефекти са загуба на съзнание (468 случая), пневмоторакс (307 случая) и субарахноидален кръвоизлив (64 случая). Документираните смъртни случаи са 35 [40].

Обзор от 2013 г. открива, че най-вероятните източници на инфекции са кърпи, горещи опаковки, съдове за вряща вода, замърсени игли и повторно използване на игли на различни места дори и при един и същи човек. От 295 разгледани случая на инфекции в обзора 96% са причинени от микобактерии, а докладваните случаи за последното десетилетие са се увеличили значително [1,45].

Изводи

  • Твърденията за използването на акупунктура като анестезия (болкоуспокоително) по време на операции са манипулирани с цел подсилване на ефектите ѝ и никое от тях не е потвърдено и доказано.
  • В изследванията с подкрпящи акупунктурата резултати често се използват други терапии (като транскожна електростимулация), маскирани под името акупунктура, а в дизайните на изследванията не се обръща внимание на възможността неспецифични за акупунктурата случайни ефекти да повлияят на крайните резултати.
  • Най-качествените изследвания показват, че резултатите не зависят от местоположението на иглите и дълбочината на забождане. Всъщност резултатите им сочат, че независимо от мястото и дълбочината на поставяне (дори не е необходимо пробиване на кожата) ефектът ще е еднакъв. Тъй като именно тези променливи са факторите, които определят философията на акупунктурата, то следва да се предположи, че ползите от акупунктурата са несъществуващи.
  • От 1970 г. досега са проведени повече от 3000 изследвания и стотици научни ревюта върху ефективността на акупунктурата. Мнозинството от тези изследвания не откриват доказателства за ефективност [2,27,29]. Малкото подкрепящи резултати освен със слабия дизайн се обясняват и със склонността да се публикуват онези резултати, които отговарят на очакванията (publication bias).

С всичко казано дотук е много трудно да се отговори на въпроса защо все още акупунктурата продължава да се използва. Във всички други случаи такова натрупване на негативни резултати би довело до прекратяване на използването на което и да е друго конвенционално лечение [2]. Ето защо в полза на медицината ще бъде, ако акупунктурата бъде напълно забранена за използване в клиничната практика така, както е направил и имератор Дао Гуан още през 1822 г. [2]. Важно правило от медицината, което всеки човек трябва да знае, е че трябва да се усъмнява в ефективността на всяка практика, която претендира, че може да лекува цяло разнообразие от медицински състояния с коренно различна патофизиология (различни причини, породени от различни процеси или механизми) [22,29].

Инфографика, обобщаваща статията

 акупунктурата

Цитирана литература

  1. Retrieved from en.wikipedia.org
  2. Colquhoun, D. & Novella, S. Acupuncture is Theatrical Placebo. Anesthesia & Analgesia, 2013
  3. Lehmann, H. Acupuncture in ancient China: How important was it really? Journal of Integrative Medicine: Volume 11, 2013 Issue 1
  4. A breath of Reason – where people affected by Cystic Fibrosis find clarity. Retrieved from areathofreason.com
  5. How Important Was Acupuncture in Ancient China? Retrieved from skeptvet.com
  6. White, A. & Ernst, E. A brief history of acupuncture. Rheumatology, 2004
  7. Acupuncture: The History of Acupuncture in China. Retrieved from healthy.net
  8. Българско дружество по традиционна китайска медицина. Достъпно на bstcm.net
  9. A groundbreaking experiment … or a sensationalised TV stunt? Retrieved from theguardian.com
  10. Did we really witness the “amazing power” of acupuncture? Retrieved from telegraph.co.uk
  11. Acupuncture. Retrieved from sciencebasedmedicine.org
  12. Ernst, E. Acupuncture: What Does the Most Reliable Evidence Tell Us? Journal of Pain and Symptom Management, 2009
  13. Ernst, E., Lee, M., S. & Choi, T. Acupuncture: Does it alleviate pain and are there serious risks? A review of reviews. International Association for the Study of Pain, 2010
  14. Madsen, M., V. Gotzsche, P.,C., & Hrobjartsson, A. Acupuncture treatment for pain: systematic review of randomised clinical trials with acupuncture, placebo acupuncture, and no acupuncture groups. BMJ, 2009
  15. Standaert C., J. et. al. Comparative effectiveness of exercise, acupuncture, and spinal manipulation for low back pain. Spine, 2011
  16. За всяка теза могат да бъдат намерени изследвания, които да я подкрепят“ Достъпно на facebook.com/strongbysciencebulgaria
  17. Vickers, A., J. Acupuncture for chronic pain: individual patient data meta-analysis. Arch Intern Med, 2013
  18. Cherkin, D. et. al. A Randomized Trial Comparing Acupuncture, Simulated Acupuncture, and Usual Care for Chronic Low Back Pain. Archives of Internal Medicine, 2009
  19. Artus, M. et. al. Low back pain symptoms show a similar pattern of improvement following a wide range of primary care treatments: a systematic review of randomized clinical trials. Rheumatology (Oxford), 2010
  20. Vickers, A. et. al. Do certain countries produce only positive results? A systematic review of controlled trials. Control Clin Trials, 1998
  21. Treatment for all diseases. Acupuncture healinghome. Retrieved from acuhealinghome.in
  22. On the dangers of using valid placebo controls in clinical trials of acupuncture. Retrieved from sciencebasedmedicine.org
  23. Why I am Skeptical of Acupuncture. Retrieved from theness.com
  24. Placebo Acupuncture Is Associated With Higher Pregnancy Rate After IVF Than Real Acupuncture. European Society for Human Reproduction and Embryology, 2008
  25. Karst, M. et. al. Needle acupuncture in tension-type headache: a randomized, placebo-controlled study. Cephalalgia, 2001
  26. Hype over science: Does acupuncture really improve the chances of success for in vitro fertilization? Retrieved from sciencebasedmedicine.org
  27. Why acupuncture is giving sceptics the needle? Retrieved from theguardian.com
  28. Hopton, A., K. et. al. Acupuncture in practice: mapping the providers, the patients and the settings in a national cross-sectional survey. Complementary medicine, 2012
  29. Sceptics are debunking the ancient Chinese practice of acupuncture as a credible medical therapy. Retrieved from medicalrepublic.com.au
  30. Meridian (Chinese medicine). Retrieved from en.wikipedia.org
  31. Hu, S. et. al. Adverse Events of Acupuncture: A Systematic Review of Case Reports. Evid Based Complement Alternat Med, 2013.
  32. Enblom, A. et. al. Acupuncture compared with placebo acupuncture in radiotherapy-induced nausea—a randomized controlled study. Annals of Oncology, 2011
  33. Haake, M. et. al. German Acupuncture Trials (Gerac) For Chronic Low Back Pain. Randomized, Multicenter, Blinded, Parallel-Group Trial With 3 Groups. Arch Intern Med, 2007
  34. Canadian Olympian’s ‘nightmare’ after acupuncture needle collapses her lung. Retrieved from nationalpost.com
  35. Canadian Olympian’s ‘nightmare’ after acupuncture needle collapses her lung. Retrieved from davidfbuchanan.blogspot.bg
  36. Какво е определението и какви са видовете пневмоторакс? Достъпно на puls.bg
  37. Peuker, E. Case report of tension pneumothorax related to acupuncture. BMJ, 2018
  38. Stenger, et. al. Is pneumothorax after acupuncture so uncommon? J Thorac Dis, 2013
  39. Ernst, E. Acupuncture – a critical analysis. Journal of Internal Medicine, 2005
  40. He, W. et. al. Adverse events following acupuncture: a systematic review of the Chinese literature for the years 1956-2010. J Altern Complement Med, 2012
  41. Dozens killed by incorrectly placed acupuncture needles. Retrieved from theguardian.com
  42. Peuker, E. Rare but serious complications of acupuncture: Traumatic lesions. Acupuncture in Medicine, 2002
  43. Kim, J., H. et. al. Hemopericardium Following Acupuncture. Yonsei Med J, 2011
  44. Her, Ae-Y. et. al. Cardiac Tamponade Complicated by Acupuncture: Hemopericardium due to Shredded Coronary Artery Injury. Yonsei Med J, 2013
  45. Gnatta, R. J. Atypical mycobacterias associated to acupuncture: an integrative review. ISSN, 2013
  46. Ernst, E. Deaths after acupuncture: A systematic review. International Journal of Risk & Safety in Medicine, 2010
  47. Chun, Kook-Jin, et. al. Life-threatening cardiac tamponade: a rare complication of acupuncture. J Cardiothorac Surg, 2014

 

За автора

Костадин е сертифициран персонален треньор от National Academy of Sport Medicine, USA. Има десетгодишен стаж и проведени повече от 13 000 тренировки с хора, стремящи се към подобряване на физическата форма и общото си здраве. Костадин е и докторант по ядрена енергетика в Технически универсистет — София. Този близък контакт с науката му показва колко вреди могат да бъдат нанесени, когато истината и фактите се сбъркат или заместят от мненията, интуицията и „личния“ опит. Искрено вярва, че човек може толкова, колкото знае. Затова и инициира създаването на фейсбук страницата Strong by Science, която в интернет морето от митове и легенди за здравословния начин на живот, има за основна цел да предоставя само научно обоснована информация за здравето и спорта, така че незнанието, илюзията за знание и невежеството да престанат да бъдат аргументи, когато трябва да правите избор.

 

One thought on “Ефективна ли е акупунктурата?

  1. Pingback: Иглотерапия със сребърни игли. – Физиотерапевт БГ ЕООД

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Интернет бюлетин

Въведете Email
ОК