Ефект на Дънинг-Крюгер: илюзия за превъзходството

В психологията ефектът на Дънинг-Крюгер представлява когнитивна склонност, при която некомпетентни в дадена област индивиди страдат от илюзорно превъзходство и погрешно оценяват познанията си като много по-високи от действителното им ниво. Тази склонност се обяснява с неспособността на некомпетентния и неподготвен човек да разпознава и признава грешките си [1]. Той е напълно уверен в своята въображаема компетентност и на практика не знае какво не знае [2].

Обикновено хората, жертва на тази когнитивна заблуда, не само че взимат лоши решения или достигат до погрешни изводи, но и не разбират, че това се дължи на липсата на достатъчно познания и осведоменост. Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг установяват, че по-често именно „невежеството поражда увереност, отколкото знанието“ [3]. Тъй като невежеството стои в основата на некомпетентността, според Крюгер и Дънинг некомптентните хора по-скоро 1) ще надценят способностите си, 2) ще са неспособни да разпознават истинските способности у другите и 3) ще са неспособни да видят екстремността на своята некомпeтентност [3].

С прости думи ефектът на Дънинг-Крюгер показва как някои хора са прекалено некомпетентни, за да разберат колко са некомпетентни. В сила е обаче и обратният ефект: компетентните хора често подценяват своите способности, когато се сравняват с другите [4]. Тук става дума за т.нар. „синдром на самозванеца“ – неспособността на успелите хора да осъзнаят и оценят като такива собствените си успехи [5].

Действителната компетентност при успелите хора може да не е достатъчна да запази и повиши самочувствието им, защото допускат, че и другите хора знаят колкото тях. Относно този синдром Дънинг и Крюгер правят следния извод [1]:

Погрешната оценка на некомпетентните хора тръгва оттам, че грешат по отношение на самите себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните хора се дължи на това, че грешат по отношение на другите.

В съответствие с този извод в живота често може да чуем добре подготвен и „вещ“ човек да казва: „Научих достатъчно за ….., за да знам, че имам още много да уча за него“. Обратно, самонадеяните и самоубедили се по даден въпрос хора стават жертва на Дънинг-Крюгер ефектът именно защото нямат никакви или достатъчно познания по дадената тема. Те губят представа колко много има да учат и силно надценяват нивото си на познание [4,6].

Ефектът на Дънинг-Крюгер показва защо „малкото знания са опасни“ и колко лесно подвеждат човек да мисли себе си за експерт [4]. Или както казва Стивън Хокинг – главният враг на знанията не е невежеството, а илюзията за знания.

Примери за хора, жертва на Дънинг-Крюгер ефекта

Хората, подкрепящи антиваксиналните движения. Те смятат, че техните познания относно ваксините са на изключително високо ниво и са достатъчни за съставяне и поддържане на генерална оценка за ефективността им. Често същите хора вярват, че не те са жертвата на Дънинг-Крюгер ефекта, а че той се отнася по-скоро до защитниците на ваксините, отколкото до тях [7,11].

„Климатичните скептици“. Хората, невярващи в климатичните промени, смятат, че няма достатъчно доказателства за такива промени. Малкото познания на тези хора по темата ги кара да стигат до погрешни заключения, както и да не разпознават собствената си некомпетентност [8,9].

Хората, които отричат научните изследвания, несъответстващи на мнението им. Липсата на знания относно научния метод често кара тези хора да смятат личния си опит за достатъчен, за да се натрупат знания. Те приемат собствените си мнения и впечатления за неоспорими (дори и от науката) факти [12].

Редица авторитети, създадени от известността и влиянието, а не от знанието. Хора с власт или друго обществено влияние (като много „активния“ напоследък Доналд Тръмп), обръщайки се към милиони хора, често изказват изключително неточни твърдения и правят коментари, които защитават като неподлежащи на съмнение факти [10,11,13].

Решението

Непрестанно търсене и любопитство, скептицизъм към абсолютни твърдения и трупане на истински знания, водещи до повишаване на компетентността. Защото само трупането на истински знания е единственият начин некомпетентния да разпознае ограниченията на своята некомпетентност и да открие грешките на своите твърдения [6]. И защото „само истински компетентните продължават да се учат, докато невежите предпочитат да поучават“.

Как да се предпазим?

Ако сте неопитни или не разбирате напълно дадена материя, не изказвайте категорични мнения, бъдете по-критични и взискателни към себе си. Отделяйте време и развивайте компетентността си по въпроси, които ви интересуват или засягат.
Ако нямате каквито и да било съмнения относно вашата компетентност по дадена тема е много вероятно просто да не знаете толкова, колкото си мислите. Съмнявайте се и проверявайте както вашите собствени убеждения, така и убежденията и твърденията на други „експерти“ преди да им се доверите.

Инфографика, обощаваща статията