„Бялата мафия“ и как да избегнем лошия лекар

Featured Video Play Icon

Избирайте умно вашия лекар!

Защо има лекарски грешки?

Работят ли лекарите в неработеща система? Въобще имат ли стимул да го правят?

Съвети за умен избор на лекар и други факти от лекарския живот в днешния епизод на ФИБРО.

Здравейте и добре дошли отново след дълго мое отсъствие.

Аз съм Габриел Димитров и съм студент по медицина и днес ще си говорим за лекарите в България.
Правейки клипове само за измамни алтернативни методики, оставя впечатление, че заемаме позицията на едната страна – тази на системата.

От българско рационално общество в действителност взимаме само една позиция, но тя е тази на науката и научно доказаните методи.Спазват ли ги българските лекари и имат ли стимул да го правят? Това е друга тема, която ще обсъдим днес.

Има лекарски грешки, лоши практики и лошо лекарско поведение, в което ние от българско рационално общество не се съмняваме. Замислете се, че именно тези неща правят възможно съществуването на очевадни лечебни измами, които въпреки това, за съжаление, остават извън радара на много обикновени хора, от което страдат техният портфейл и тяхното здраве.

Но нека бъда коректен и кажа, че в никакъв случай официално завършил лекар не ви гарантира спестени пари и здраве. Би било абсурдно дори да си мислим обратното. Най-просто защото там, където работят хора, независимо за коя сфера иде реч, има и проблеми. Не можем да избегнем човешкия фактор. Именно човек е този, който греши, който мами, който не знае, на който не му се работи и куп други лоши неща. Във всяка една сфера. Има ли нещо учудващо в това? Защо в медицинската практика това да е изключение?

Науката, като посредник между крайния потребител и лекар или производител, използвайки статистическата сила, е единствена ограничиваща максимално човешкия фактор и съответно наклонност към определени заключения. Въпреки това в повечето случаи тя бива погрешният виновник.

Хората се губят чисто логически в причинно-следствената връзка. След като здравето ми е зле, лекарят ми е зле, здравната система ми е зле, следователно медицината е зле, затова алтернативата ще ме спаси. Ето това е моментът, в който както науката, така и самите хора, стават жертва на конспиратори и алтернативни практици.

Разбира се, че силата на статистиката има своите недостатъци. Но колкото и да са те, все още НЯМА по-надежден и изпитан метод за натрупване на знания по конкретен научен проблем. Фактически, много измами започват с фразата „статистиката показва…“. От статистика до статистика, разликата може да е от земята до слънцето. Което ме навежда на мисълта, че трябва да пуснем материал точно по тази тема – за провеждането на обективни проучвания и разграничаването им от подвеждащите такива, може би в близко бъдеще.

Сега, нека си поговорим и за финансовата част да си лекар в България. Имат ли лекарите стимул да ви лекуват в настоящата здравна система?

Чисто икономически, категорично не. Доходът на лекарите зависи не от излекуваните болни, а просто от броя на преминалите болни, съобразявайки се със следните „важни“ фактори.

Болниците са основно финансирани от НЗОК. Финансирането се осъществява по т.нар. клинични пътеки на НЗОК, които представляват задължителна последователност от действия по определена диагноза. Тоест, за да бъдат финансирани лечебните заведения по определен случай, те трябва да спазят задължителните действия, описани във всяка клиничната пътека.

И сега, слушайте къде нещата стават сенчести:
Клиничните пътеки освен, че са с фиксиран алгоритъм от действия, са и с фиксирана цена. В тази цена отделните и различните за всеки случай разходи не се смятат индивидуално – лекарства, консумативи, необходим труд на персонала, тежест на заболяването, режим на пациента, просто остават на заден план.

Само че от пациент до пациент, разликата може да е главоломна. И въпреки това клиничната пътека е с твърда цена.

Какъв е проблемът? Не е спазено основно правило на действащата икономика – средствата не се разпределят ефективно на пазарен принцип. Средствата се разпределят централно от един единствен централен орган, какъвто е НЗОК.

НЗОК коли, НЗОК беси. И независимо от това колко експертни мнения и статистики формират цената на конкретна клинична пътека, тя никога не може да бъде по-точна от тази цена, която би била формирана на пазарен принцип в настоящ момент. Но НЗОК няма конкуренция, за да бъде спазен принципът. И точно това е плашещото. Точно това ни връща в една закостеняла и доказано фалираща система, позната до болка на България.

И какви са последствията съответно за болниците и работещите лекари?

Счита се, че за изработването на клинични пътеки главна роля трябва да имат преобладаващите заболявания в България. Като единствена институция без конкуренция обаче, НЗОК е лесно податлива на лобиране и пазарна манипулация.

Съответно, някои клинични пътеки са с безсмислено висока цена. Други са с безсмислено ниска цена. Сумарно, за да просъществува НЗОК, ниско заплатените клинични пътеки трябва да са повече от високо заплатените. За да просъществува една болница – обратното! Абсурдно звучи.

Е, познайте кои клинични пътеки преобладават. Естествено тези, които са ниско платени.Точно това е причината в болниците да се говори за безумни преразходи.

Доклад на МБАЛ:

През 2008 г. от 220 клинични пътеки, по които са преминали пациенти, по 157 има преразход, а през 2007 г. от 229 клинични пътеки, по които са преминали пациенти, по 137 има преразход.

60-70% от клиничните пътеки излизат на преразход.
Ситуацията наистина е абсурдна. Болниците и лекарите, работещи в тях, имат основната задача да припокрият всички тези преразходи.

И да, ако ми следите мисълта, ще стигнете до извода, че вместо централно място да заема здравето на пациента, централно място заема съществуването на НЗОК и оцеляването на болниците. Ето защо нерядко лекари прибягват към изписването на диагноза, различна от действителната. Лекарите търсят клинична пътека, която ще донесе приход както за тях, така и за болницата. Тоест клинична пътека, която е по-високо оценена от действителните разходи на болницата по лекарства и други консумативи.

А когато конкретна диагноза не може да бъде заобиколена, то пациентите стават нежелани по чисто икономически път. Нямам предвид като отношения лекар-пациент, а просто нежелани от самата система.

Обратното – когато конкретна диагноза е печеливша, то болниците трябва да са с широко отворени врати, с разпънати плакати и билборди, едва ли не. 

Да. Така работят нещата в здравната ни система.

И как да очакваме болница на оцеляване и лекар на оцеляване да ни лекува? Това е същественият въпрос.
Изкарвайки тези факти на яве, никак не оправдавам лошото отношение на българския лекар. Но къде е стимулът това да не е така? В настоящата система лекарите дори трябва да са некоректни, за да печелят.

Разбира се, моето мнение не е експертно, аз очевидно не съм експерт. И може би в НЗОК има хора-експерти с добри намерения. Просто изтъквам, че нещата в сегашния си вид не работят добре за никого и най-вече – работят лошо за самия пациент. Живот за оцеляването на клиника и цяла болница дори, е причината много качествени кадри да изчезват от България. Не говоря даже за мизерното заплащане.

Точно затова трябва много внимателно да избираме нашия лекар. Да отделяме повече време в избора си на лекар, отколкото в избор на билетче от национална лотария. Казвам го, защото наистина много българи не го правят.

И като говорим за избор на лекар, то кои са факторите, които трябва да вземем предвид?

На първо място и нещото, което най-много си личи, е отношението. Влизате в кабинета на лекаря, попадате първо на сестра пред вас, която ви гледа лошо и пуфти, кара ви да чакате час. Влизате при лекаря, пита ви половин въпрос, изписва ви било то лекарство/хранителна добавка/хомеопатия, препоръчана му от търговския представител на фармацевтична фирма, която му дава процент печалба и си тръгвате. Това е най-лошият случай, за съжаление има такива случаи. Бягайте като дявол от тамян.

Това се случва нерядко в държавни болници, тъй като както казах, те по правило си работят на загуба. Не забравяйте, че там лекарите работят основно на морал и за дълг към обществото. За разлика от тях, частните клиники и кабинети работят предимно на печалба. Затова е ясно, че там трябва да очаквате по-високи цени, но и по-качествено обслужване.

Отношението на лекаря и клиниката обикновено е първото впечатление и отразява директно желанието им да ви помогнат. Разбира се, доброто държание трябва да започне и от вас.

На второ място – знанието. Макар и много съществено, е деликатно и не е лесно за пациент без медицинско образование да забележи пропуските на лекуващия го лекар. Вашият лекар трябва непрекъснато да обновява информацията си и да чете нова литература. Това обикновено е трудно за забелязване от ваша страна. И също трудно за спазване, неслучайно казват, че медицина се учи цял живот. Ако просто имате усещането, че лекарят пропуска нещо при диагностицирането, не е прозрачен и подробен за вашето състояние, не споменава за използването на последни гайдлайни, то най-добре се консултирайте с друг.

Съществено важно е също вашият лекар да работи с медицината на доказателствата, а не със спекулативна медицина. Например, по закон в България никой не може да практикува хомеопатия без да има медицинско образование. Този закон не се спазва много, но бъдете нащрек за опасни алтернативни практики дори и в самата лекарска гилдия. Особено ако ви струват скъпо.

Трето. Интернет мненията. Гугъл може да ви е първи източник, когато търсите добра терапия, но често може да се окаже и най-неадекватният избор.

Защо ли?

В интернет много по-често се изказват хората с лоши впечатления. Поставете себе си в тази ситуация. Кога се засягате повече? Когато сте разочаровани или когато всичко е било окей за вас? Интернет позволява и относителна анонимност, което допълнително засилва възможността за лош отзив, включително позволявайки и фалшиви мнения. Могат твърде лесно да се използват и в обратна посока – добри отзиви, нещо често срещано за лечебни измами. Така че забравете какво се пише в интернет – единственото мнение, което има значение за вас, е вашето!

Четири. Авторитети. Обикновено в една клиника овациите и възнагражденията се обират от водещия я професор. А в действителност, доста често черната работа се върши от младите лекари, работещи там. Трябва ли да се осланяме на авторитетни титли?

Разбира се, че не винаги. Най-малко, защото все още не са минали достатъчно години от времето, в което професор се е ставало по роднинска връзка. И за съжаление има опасност тази тенденция да продължава, да се предава напред.

В 5-годишното ми следване по медицина съм се нагледал както на истински добри авторитети, така и на ужасни такива без покритие. Така че връщам се отново на последното изречение от предната точка – единственото впечатление, което има значение за вас, е вашето. .

Бих заключил темата по следния начин:

Много лекари използват като оправдание натоварването, липсата на средства и натискът на фармацевтични и застрахователни компании за лошото обгрижване на пациента. Но истината е, че НЕ трябва да има оправдание. В крайна сметка доброто поведение не коства нищо. Дори напротив, ако лекарят е добър, той си осигурява много по-успешно бъдеще.

Когато става дума за лекари, изключително лесно се разчува репутацията, особено лошата.
И все пак. На фона на зле конструираната здравна система, която създава толкова препятствия за българските лекари и болници, то имайте предвид, че все още има добри и даже изключителни лекари в България. Липсата на достатъчно такива обаче ни потиква към търсенето на друго спасение. Това е нещо нормално, стига да не попадаме в примамливия капан на лъженауката, където не съществува черно и бяло. А само бяло.

Аз съм Габриел Димитров. До нови срещи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Интернет бюлетин

Въведете Email
ОК