„Истината за ваксините“ е документална поредица от 2017 година, състояща се от 7 епизода, на популярния филмов продуцент Тай Болинджър. Тай Болинджър е горещ привърженик на алтернативните ракови терапии, голям критик на конвенционалната медицина и виден антиваксинист. През 2006 г. издава книгата си „Ракът – стъпка извън кутията“, която към днешна дата има 6 редакции и е продадена в повече от 150 000 екземпляра. Филмът „Истината за ваксините“ е фокусиран върху една от най-горещите и обсъждани теми в последните години, свързани с общественото здраве – темата за безопасността и ефективността на ваксините. Във филма е потърсено мнението на редица лекари и е обсъдена възможността за вземане на свободен избор. Основната цел, поставена пред документалната поредица според автора и продуцент Тай Болинджър, е предоставяне на информиран и безпристрастен преглед на доказателствата за безопасността и ефективността на ваксините.

В настоящата статия са разгледани и обсъдени основните аргументи, съдържащи се в първия епизод от документалната поредица, като е направен анализ на тяхната достоверност и истинност. Последователността, в която са обсъдени твърденията, следва последователността на представените във филма аргументи.

СЪДЪРЖАНИЕ

Има ли нужда от повече проучвания за ваксините? Възможно ли е вземането на информирано решение, свързано с безопасността на ваксините? Токсични ли са тимерозалът и алуминият във ваксините и какво е тяхното количество? Какви са страничните ефекти на морбили ваксините? Необходимо ли е лекарите да дискутират доказателствата за безопасност на ваксините в медицинските университети? Крие ли се съдържанието на лекарствата от лекарите? Съществува ли причинно-следствена връзка между ваксините и хроничните заболявания? Имат ли ваксините странични ефекти? Причиняват ли ваксините аутизъм? Какво е количеството на тимерозал (живак) във ваксините? Защо след първите задължителни ваксинации срещу едра шарка в Европа възникват епидемии? Увреждат ли ваксините нашата имунна система? Изводи Инфографика, обобщаваща статията

„Истината за ваксините“ е документална поредица за ваксините, чиято основна идея е извършване на безпристрастен преглед на доказателствата за безопасността и ефективността на ваксините.

 

АРГУМЕНТ #1: „Имаме нужда от повече проучвания по отношение на ваксините, тъй като Американската педиатрична организация не изследва достатъчно безопасността им.“ –  5:50 ÷ 6:05 мин от началото на филма.

1. Има ли нужда от повече проучвания за ваксините?

Американската педиатрична организация е професионална организация, която издава няколко списания, в които периодично се поместват редица изследвания, свързани с безопасността на ваксините.

Ефективността и безопасността на ваксините постоянно се изучават. Изследванията за безопасност започват още при разработване на самата ваксина като продължават и след нейното лицензиране за неограничен период от време. До ден днешен са проведени стотици изследвания върху васкините, a резултатите показват, че те са напълно безопасни, ефективни и надеждни. Огромен е и броя на научните трудове, включващи единадесет обзора и два мета-анализа, направени върху повече от 15 000 000 изследвани деца, и доказващи липсата на връзка между тимерозала, ваксините и аутизма. Въпреки това обаче, учените продължават да провеждат изследвания, търсейки възможни негативни ефекти.

АРГУМЕНТ #2: „Липсва възможност за вземане на информирано решение по отношение на ваксините заради това, че никой не обяснява на родителите ползите и рисковете от ваксините.“ – 9:07 мин от началото на филма.

2. Има ли възможност за вземане на информирано решение?

Информационни кампании за ваксините се провеждат постоянно както в САЩ, така и в Европа, а от сайтовете на големи здравни организации може да се намери огромен обем от литература за всичко, свързано с ваксините. Всеки желаещ да се информира за ползите и рисковете от ваксините има огромен брой възможности, чрез които да го направи.

Списък с международни здравни организации, публикуващи материали с информационна и образователна цел за ваксините:

1. S. Department of Health & Human Services,
2. World Health Organization
3. Centers for Disease Control and Prevention
4. European Medicines Agency
5. European Centre for Disease Prevention and Control
6. UNICEF
7. United Nations Development Programme (UNDP)
8. Department of Health in United Kingdom
9. FAO
10. International Labour Organization (ILO)
11. S. Agency for International Development
12. International Committee of The Red Cross
13. CARE
14. World Bank
15. United Nations Population Fund (UNPF)
16. DANIDA (International Development Cooperation)
17. European Commission
18. UNESCO
19. NHS (National Health Service)
20. Institute of Medicine

АРГУМЕНТ #3: „Тимерозал и алуминий във ваксините са токсични и ваксините имат прекалено голямо количество алуминий.“ – 10-24 – 10:51 мин.

3. Токсични ли са тимерозалът и алуминият и какво е тяхното количество във ваксините?

„Дозата прави отровата“ е основен принцип в токсикологията, валиден за почти всичко, което приемаме. Тимерозалът и алуминият са токсични в големи количества, но в концентрациите, намиращи се във ваксините, са напълно безопасни за човешкия организъм. Тимерозал е форма на живак, която се счита като най-малко опасната форма. Въпреки това огромната част от ваксините в САЩ и Европа не съдържат тимерозал  (освен някои видове ваксини срещу грип, които не са задължителни). Тимерозалът от ваксините се премахва през 2001 година заради страховете на родители и въпреки че изследванията, правени по въпроса, не намират никаква връзка между него и появата на аутизъм.

„Дозата прави отровата“ е основен принцип в токсикологията и е валиден за всички химикали, които приемаме чрез храната и водата

Концентрацията на алуминий във ваксините е по-малка от съдържанието му в ежедневно консумираната храна и лекарства и е доста под препоръчителните норми за безопасен прием на Американската агенция за токсични субстанции и документиране на заболяванията от 1 мг/кг/ден. Обзор на съществуващите изследвания върху ваксините, съдържащи алуминий, не открива никакви доказателства, че алуминиевите соли причиняват някакви сериозни или дългосрочни негативни ефекти. Наблюдава се зачервяване и подуване около мястото на инжектиране след поставяне на алуминиево-съдържащи ваксини, но тези ефекти са леки и не представляват риск за човешкото здраве.

Концентрацията на алуминий във ваксините е малки количества, които не представляват риск за здравето

 

АРГУМЕНТ #4: „Има изследвания, които показват, че ако приемем ваксина срещу морбили, вероятността за хоспитализация в резултат на алергии, епилептични припадъци, рак, сърдечни заболявания, е по-голяма.“ – 11:27 мин.

4. Какви са страничните ефекти от морбили ваксини?

Страничните ефекти от МПР ваксината (Морбили, Паротит и Рубеола) са обриви, висока темепратура, загуба на апетит, скованост в ставите, синини, алергични реакции, припадъци (6 до 11 дни след ваксинацията). Въпреки, че някои от тези странични ефекти звучат тревожно, вероятността да се случат е изключително малка. Припадъци могат да настъпят при 1 на 1000 дози, което означава, че те са по-редки от гърчовете, появяващи се като пряк резултат от инфекция с морбили вирус. Синините и обривите се случват веднъж на 24 000 дози. Всъщност вероятността от заразяване с рубеола е много по-голяма от вероятността за развиване на обриви и синини в резултат на МПР ваксина. В същото време според данни на Световната здравна организация, морбили ваксините са спасили повече от 20.3 милиона души само в периода 2000 – 2015 година.

Само за период от 15 години морбили ваксините са спасили милиони човешки животи

Няма изследвания, които да показват, че ваксините повишават вероятността за онкологични заболявания. Ваксините срещу хепатит В и човешки папиломавирус (HPV), напротив, спомагат за предотвратяване на някои видове рак (на черен дроб и шийката на матката). На практика много от вирусите, от които ни пазят ваксините, като хепатит В, хепатит С, HIV, HHV-8 (херпес вирус), HTLV-1 (лимфотропен вирус), MCV  (полиомавирус), епщайн-бар вирус, всъщност могат да са причина за развиване на рак.

АРГУМЕНТ #5: „Проблемите около ваксините не се дискутират много в медицинските университети. Говори се само за това, че спасяват животи, как действат и какъв е имунизационният календар.“ – 14:00 мин.

5. Необходимо ли е лекарите да дискутират доказателствата за безопасността на ваксините в медицинските университети?

Лекарите не са учени, които трябва да се занимават с разбора на изследванията, свързани с безопасността на ваксините. Обсъждане на научните методи за откриване на доказателства и факти не влиза в тяхната компетентност и експертиза. Медицинското образование се състои в това бъдещите лекари да научат кои лекарства са доказано ефективни от науката и какви са техните странични ефекти. Ако лекарите трябваше да се запознават с научните доказателства за ефективност на всяко лекарство, най-вероятно нямаше да им стигне цял един живот. Пример за това са и ядрените инженери, обучаващи се за оператори на ядрени централи, които не се запознат с научните доказателства за вредата от радиацията, а само с нейните доказани вече странични ефекти и отрицателни въздействия при големи и малки дози.

Органите, в чиято компетенция и задължения влизат разглеждане на доказателствата за безопасност и ефективност на ваксините, са Европейската агенция по лекарствата (EMA) за Европа и Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) за България. Основните задачи на тези агенции са да разрешават и извършват мониторинг на лекарствата. Одобряването на един медикамент се осъществява след преглед на всички доказателства от клинични проучвания. Веднъж одобрено всяко лекарство се следи, а при натрупване на съмнения за неговата безопасност, то може да бъде извадено от регистъра с разрешените за употреба лекарствени продукти. При някои лекарства могат да се появят по-рядко срещани странични ефекти при дългократна употреба, в резултат на което се осъществява допълнителен мониторинг. Много често такъв засилен контрол се прилага при лекарства, съдържащи нови активни съставки, или лекарства, за които е издадено условно одобрение от регулаторните органи само за специални обстоятелства (напр. лекарства за третиране на много редки заболявания). Тук може да се види списъкът от лекарствени препарати на Европейската агенция по лекарствата, подложени на допълнителен мониторинг.

АРГУМЕНТ #6: „На лекарите, обучаващи се в медицинските университети, не се споменава какво е съдържанието на лекарствата. Често те не знаят за съдържанието на тежки метали.“ – 15:45 мин.

6. Крие ли се съдържaнието на лекарствата от лекарите?

Производителите на лекарства са длъжни да посочват в съдържанието на продукта всички използвани съставки. Всичко това се описва в документ, наречен „кратка характеристика“ на продукта. В нея са описани всички важни аспекти, свързани с лекарствения продукт – състав, странични ефекти, показания и противопоказания за лечение, лекарствени взаимодействия и специални предупреждения и предпазни мерки при употреба. Ето защо съдържанието на лекарствата няма как да остане скрито нито от лекари, нито от фармацевти, нито от обикновените хора. Съставът на ваксините е лесно достъпен за широката общественост и може да се намери на много и различни места в интернет пространството, а количествата живак, алуминий и формалдехид, както и страничните ефекти от ваксините, са добре описани на техните листовки. Тук, тук, тук, тук и тук могат да бъдат намерени кратки характеристики на няколко различни ваксини, продавани на българския пазар, в които съдържанието им е подробно описано.

АРГУМЕНТ #7:  „В днешно време, когато ваксините са в пъти повече, отколкото преди, децата са все по-болни. Има епидемия от хронични заболявания.“ – 26:15 мин.

7. Съществува ли причинно-следствена връзка между ваксините и хроничните заболявания?

Ваксините предпазвaт от специфични вируси и няма как да ни предпазят от всички заболявания. Връзката между хроничните заболявания и ваксинирането е корелационна зависимост. Корелацията изразява степента на зависимост между две или повече променливи и е необходимо, но недостатъчно условие за съществуване на причинно-следствена връзка. Наличието на корелация между две променливи не доказва наличие на причинно-следствена връзка между тях, но служи като основание за издигане на хипотези за наличието на такава. Тези хипотези се проверяват единствено и само по емпиричен път чрез контролирани експерименти. Ето защо е грешно да се правят такива изводи без липса на доказателства.

Добър пример за силна корелационна връзка е зависимостта между консумацията на органични продукти и ръста на хората, диагностицирани с аутизъм. Подбни корелации могат да се намерят с хиляди заболявания. Това обаче не означава, че едното е причина за другото. Контролираните експерименти, които търсят наличие на причинно-следствена връзка сочат, че астмата, аутизмът, диабетът, чревните проблеми и други заболявания си имат съвсем различни причини за развитие, нямащи нищо общо с ваксините. Ваксините предпазват само от специфични вируси, а изследванията и статистическите данни илюстрират отлично тяхната ефективност. Ето защо е много грешно и изключително подвеждащо твърдението, че ваксините са причина за ръста от хронични заболявания. Тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук и тук могат да се видят статистически данни и изследвания, показващи намаляването на смъртните случаи в резултат на ваксините и доказващи тяхната ефективност.

В този сайт могат да се намерят много примери за положителна корелация, показващи наличие на силна зависимост, но недоказващи причинно-следствена връзка. Ето няколко от тях:

• Самоубийствата чрез обесване са в силна корелационна зависимост с похарчените пари за наука в САЩ (едното обаче не е причина за другото);
• Разводите в град Майн са в силна корелационна зависимост с консумацията на маргарин (едното обаче не е причина за другото);
• Хората, които са се удавили след падане от лодка за риболов са в силна корелационна зависимост с броя бракове в щата Кентъки (едното обаче не е причина за другото).

Корелацията не е причинно-следствена връзка, а служи само за откриване на хипотези за наличието на такава.

АРГУМЕНТ #8:  „Съществува книга с 400 научни изследвания за ваксините, показващи, че те имат странични ефекти.“ – 33:36 мин.

8. Имат ли ваксините странични ефекти?

Във филма се споменава за книга с над 400 научни изследвания за ваксините, показващи, че те имат странични ефекти. Ваксините наистина имат странични ефекти. Те обаче са добре известни и подробно документирани, а изследванията, които го установяват съвсем не се крият от обществото. Целта на продължаващите и до днес изследвания върху страничните ефекти е подобряването на качеството и ефективността на ваксините. Вероятността за поява на тежките странични ефекти обаче е много малка, често в пъти по-малка, отколкото вероятността за разболяване от самия вирус. Тук, тук, тук и тук може да се види подробно описание на странични ефекти от различен тип ваксини.

Авторът на книгата с въпросните 400 изследвания е американският доктор Нейл Милър. Д-р Милър е виден антиваксър, а неговите книги се критикуват остро заради неотчитане и пропускане на важни заключения от изследвания, показващи безопасността на ваксините. Пропускането на тези важни данни от изследвания, според критиците му, възпрепятства възможността за правене на информиран избор от неговите читатели. В книгите д-р Милър показва, че смъртните случаи от болести, предизвикани от ваксините, са намалели още преди тяхното въвеждане. Всъщност обаче смъртността е некоректна метрика, когато се прави анализ за ефективността на ваксините. Смъртните случаи действително намаляват, но това е повлияно от редица фактори, касаещи повишаването на социоикономическия статус, подобряване достъпа до здравеопазване и качеството на услугите. Правилната мерна единица, оценяваща ефективността на ваксините, е честотата на заболяванията, предотвратими чрез ваксиниране. Ваксините се създават именно за това – да намалят броя на хората, които се разболяват от дадена болест. Измерването на ефективността на вакисните чрез следене и отчитане на смъртността е също като да се измерва ефективността на контрацепцията чрез броя на абортите. Нивата на смъртност не отразяват действителната тежест на заболяването. Например хората, които са оцелели от ваксинопредотвратими болести, но са останали парализирани или осакатени, попадат в класацията за намалена смъртност преди въвеждането на ваксините и могат да повлияят на изводите, които ще направим за ваксините, съдейки само по смъртността.  Ето защо взирането само в нивата на смъртност изпуска истинската тежест на последствията от тези вируси.

В различни страни по света, когато процентите на ваксинирани намаляват, болестите отново се появяват, а когато нивата на ваксинаираните се повишиват, честотата на заболяевамостта автоматично намалява. В книгата на д-р Милър обаче са изпуснати и тези факти, което е неетично и силно подвеждащо.

За да постигне силно въздействие върху публиката и да подсили достоверността на позицията си против ваксините, в книгите си д-р Милър разчита главно на ужасни истории, взети от системата за събиране на странични ефекти – VAERS (Vaccination Adverse Event Reporting System), а заключението на доктора е, че те са само малка част от „страничните ефекти на ваксините“. Това твърдение според специалисти въвежда преднамерено в заблуждение. Фактът, че един случай се съобщава на VAERS, означава само, че след ваксинация е настъпило нежелано събитие, което не може да послужи за установяване на връзка с ваксината (защото не се знае дали събитието се случва с еднаква честота в контролна група), т.е. не може да се установи, че именно ваксината е причинила събитието.

Пример 1: Според д-р Милър данните от VAERS показват, че ваксината с Rotateq причинява инвагинация при децата. В книгата си той не споменава обаче, че Центърът по контрол на заболяванията в САЩ изследва тези доклади на VAERS и установява, че степента на инвагинация след поставяне на ваксината не надвишава очакваната фонова честота на инвагинация в останалата част от населението.

Пример 2: Д-р Милър признава в книгите си, че премахването на тимерозал от ваксините не намалява нивата на аутизъм, но твърди, че аутизмът е бил увеличен от тимерозалът, намиращ се във ваксините за грип, което само по-себе си е противоречие.

Пример 3: Д-р Милър в едно свое изследване посочва, че нивата на бебешка смъртност са най-високи в страните, в които се поставят най-много ваксини. Той представя корелационна зависимост между бебешката смъртност и броя ваксини, според която през 2009 г. САЩ са класирани на 34-то място по детска смъртност, с около 6 смъртни случая на бебета на 1000 новородени, а броя ваксините, които те получават е 26. В контраст, в Швеция и Япония броя ваксините е 12, а смъртността по-малка – 3 смъртни случая на 1000 новородени. Идеята на д-р Милър е да отркие връзка между детската смъртност във всички държави, стоящи по-ниско в класацията от САЩ (класирани след 34-то място) и броя ваксини, които получават децата в тези държави. В опитите си да убедят своите читатели, че американските деца са свърхваксинирани обаче, д-р Милър и колегите му броят тривалентните ваксини за една. Например ваксината срещу морбили, паротит и рубеола (МПР) се брои като 3 отделни ваксини, докато всъщност това е една ваксина за три различни болести. Подвеждащото тук идва от факта, че Милър и екипът му не правят това по отношение на всички държави, с които сравнявават САЩ. Те броят мултивалентните ваксини в редица държави като една, но не правят това за собствената си страна. Ако този „подход“ се използва за Япония и Германия например, резултатът ще покаже, че децата там се ваксинират със значително повече от 26-те ваксини, поставяни на американските деца, което автоматично ще ги изпрати начело на класацията по брой ваксинации, много преди 34-тото място, заемано от САЩ. Това на свой ред ще докаже, че корелационна зависимост между броя ваксини и смъртността не съществува. Милър и екипът му обаче преднамерено извършват тази „грешка“ с цел да докажат тезата си, че ваксините водят до увеличена бебешка смъртност.

Според специалисти дори и да имаше корелационна връзка между броя ваксинации и смъртността, сравняването на бебешката смъртност между различните държави щеше да бъде отново подвеждащо поради няколко причини:

• В САЩ броят всички бебета, показали признак на живот, за живи, независимо от теглото им при раждане. В някои държави такива бебета се считат за мъртвородени.

Например в Австрия и Германия феталното тегло на бебетата трябва да е 500 грама, за да се приемат за живи. В Швейцария пък фетусът трябва да бъде поне 30 см дължина, а в Белгия и Франция всяка бременност, продължила под 26 седмици, дори не се регистрира.

• Повечето деца, които умират при раждане в САЩ, са критично болни, а 40% умират още при раждането си. Тези смъртни случаи очевидно са причинени от съвсем други фактори, но в изследванията на д-р Милър тази смъртност се причислява към общата, която пък се счита като следствие на имунизацията, а очевидно това не е така .

Всичките тези факти не се вземат по внимание в изследванята на д-р Милър и неговите колеги. Повече информация за изследванията и фактите, които той представя, могат да бъдат намерени тук и тук.

След обсъждането на книгата на д-р Милър през голяма част от останалото време във филма се представят мненията на лекари и хора, които поставят под съмнение безопасността на ваксините, но без да стават ясни доказателствата за техните твърдения.

АРГУМЕНТ #9:  „1989 е годината, когато избухва епидемия от детски болести, включващи аутизъм….и има научни изследвания, които доказват, че тези болести са причинени именно от тимерозала, алуминия и други съставки, използвани във ваксините“ – 47:50 мин.

9. Причиняват ли ваксините аутизъм?

Не съществуват качествено проведени изследвания, които да доказват категорично, че ваксините причиняват аутизъм. Никъде във филма не се споменава и за изследвания, което да доказва връзката между аутизъм, рак и други неврологични заболявания с ваксините, въпреки множеството твърдения на интервюирани във филма лица, че именно ваксините са основна причина за аутизъм. Вярването, че ваксините са причината за това обаче не е доказателство. Въпреки че броят на аутисти и направените ваксинации корелират, това съвсем не означава, че между тях има причинно-следствена връзка и не може да служи като доказателство. Като доказателство служат научните изследвания, проведени именно с основната цел да открият такава:

Изследвания за връзката аутизъм-ваксини#1:

Огромен брой научни трудове, включващи осем ревюта (едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет) и два мета-анализа (едно, две), направени върху повече от 15 000 000 изследвани деца не открива съществува връзка между тимерозала, ваксините и аутизма. Тези проучвания са извършени в много различни страни и от голям брой учени. Огромният брой на изследваните хора пък позволява ниво на статистическа значимост, което е достатъчно, че да открие дори и редки признаци за връзка между ваксините и аутизма. Въпреки това такива асоциации не са открити. Учените обаче продължават да провеждат изследвания, търсейки възможни негативни ефекти.

Изследвания за връзката аутизъм-ваксини#2:

В периода 2003-2013 г. се извършва мащабно изледване за връзката между аутизъм и ваксини, спонсорирано от голяма антиваксърска организация – SafeMinds. SafeMinds предоставят $250 000 на учените от Тексаския университет (University of Texas), Югозападното училище по медицина (Southwestern School of Medicine), Вашингтонския университет (University of Washington), Центърът за детско здраве и развитие Джонсън (Johnson Center for Child Health & Development) (чиито директор е човекът, от който тръгва мита за връзката между аутизм и ваксини – д-р Уейкфилд) и на някои други изследователски институти. Националнaта асоциация за аутизъм – друга организация, поставяща под въпрос безопасността на ваксините, също предоставя финансова помощ за това изследване. Изследването е направено върху 79 бебета маймуни макак. Тези маймуни се подлагат на 6 различни имунизационни графика:

• Контролна група 1 (16 маймуни), получаваща инжекции със солев разтвор.
• Група 2 (12 маймуни), имунизирана по педиатричния график, препоръчван през 1990 г. в САЩ.
• Група 3 (12 маймуни), имунизирана по педиатричния график, препоръчван през 1990 г. в САЩ, но в по-кратък времеви интервал.
• Група 4 (12 маймуни), имунизирана с ваксини, съдържащи темерозал (живак).
• Група 5 (15 маймуни), имунизирана с морбили ваксини (МПР), но без такива, съдържащи темерозал.
• Група 6 (12 маймуни), имунизирани с ваксини, препоръчвани през 2008 г. в САЩ, но в по-кратък времеви интервал.

Макаците са род маймуни и най-често разпространените примати след човека

Получени резултати: 38 бебета маймуни се евтанизират и се прави дисекция на мозъците им за хистологично и имунохистологично изследване. Учените подробно изучават именно онези части от мозъците на маймуните, в които по принцип се наблюдават промени при хората с аутизъм. Изследователският екип не открива никакви различия в това отношение между контролната група и ваксинираните маймуни. Не е имало промяна в протеиновите нива, нито в обема на церебралните хемисфери на мозъка, нито в плътността на клетките на Пуркиние, нито в десетки други показатели, които са сравнили.

Разбираемо, от SafeMinds се усъмняват и оспорват резултатите. Освен това свалят доверието си в екипа от учени, провел изследването. Laura Hewitson – съавтор на д-р Уейкфилд в други изследвания, известна с позицията си срещу ваксините и ръководител на изследването, заявява обаче, че всяка от процедурите е проведена така, както е замислена, нищо не е променяно нито манипулирано. Повече за изследването и за дебатът след неговото публикуване може да се намери тук.

АРГУМЕНТ #10: „Тимерозалът е в огромни дози, надвишаващи безопасните граници“ – 1:20:00 мин.

10. Какво е количеството на тимерозал във ваксините?

През 1997 г. на децата са били слагани 3 ваксини, които общо са съдържали живак в количество по-голямо от препоръчваното от Агенцията за защита на околната среда, но по-малко от максимума, препоръчван от Агенцията по контрол на лекарствата. Това създава спекулации, че тимерозалът във ваксините е в големи количества и може да бъде причина за появата на аутизъм. Този тип живак във ваксините е най-малко опасната форма на живак. Изследванията, които сравняват броя на аутисти след като тимерозалът е премахнат от ваксините в САЩ и Европа, не откриват никаква промяна в честотата на заболяевамостта. Не съществуват и никакви научни доказателства, които да посочват, че тази форма на живак (ethylmercury) е свързана с аутизма.

АРГУМЕНТ #11: „След като ваксинацията срещу едра шарка става задължителна, избухват няколко големи епидемии.“ – 1:25:52 мин.

11. Защо след първите задължителни ваксинации срещу едра шарка избухват епидемии?

Това твърдение оставя впечатлението, че епидемиите от едра шарка възниквавт в резултат на задължителното ваксиниране. На практика обаче те възникват въпреки това. През 1853 г. ваксините в Англия стават задължителни, но независимо от това много деца остават неваксинирани, което впоследствие води до няколко епидемии след това, заради които умират много хора. Въпреки малкия брой починали деца обаче, съвпадането във времето на епидемиите със задължителното ваксиниране лесно повдига подозрения към ваксините и става причина за зараждане на различни движения срещу тях.

Едно от важните неща, които се пропускат във филма е, че за да съществува абсолютна защита, е необходимо поне 95% от населението на национално ниво да бъде имунизирано. Когато този процент не се покрива, рискът от продължаващо  разпространяване на вируса остава. Toва е и причината много от вирусите, предотвратими чрез ваксиниране, да не са напълно изчезнали.

Едрата шарка е вирус, който е засягал хора от всякакви прослойки на населението. През 18 век само в Европа са умирали 400 000 човека всяка година, а една трета от оцелелите са ослепявали. Смята се, че в 60% от всички случаи се е стигало до фатален изход, а процентът на смъртните случаи при бебетата е бил дори още по-висок, достигайки 80% в Лондон и 98% в Берлин. Въпреки тези епидемии обаче едрата шарка е един от вирусите, които изчезват напълно в световен мащаб след ликвидиране на огнищата й чрез мащабни ваксинални програми, започнали през 1967 г. Последните наблюдавани случаи са от 1971 г. в Бразилия, 1972 г. в югоизточна Азия и 1975 г. в Бангладеш. Последният ендемичен случай е документиран в Сомалия през октомври 1977 година. Ето защо, твърдението, че с увеличаване на ваксинациите срещу едра шарка се увеличава и смъртността от тази болест, е абсолютно невярно и силно подвеждащо.

АРГУМЕНТ #12:  „Нашето тяло има естествен отговор спрямо вирусите, чрез което самите ние се имунизираме, а ваксините, вместо да ни помагат, отслабват и увреждат нашата имунна система.“ – 1:32:00 мин

12. Увреждат и отслабат ли ваксините нашата имунна система?

Фактите показват, че болестите, предотвратими чрез ваксиниране, са почти заличени в държавите от западния свят. Това е доказателство за тяхната ефективност, изразяваща се в подготвянето на имунната система на човек, което осигурява бързо справяне с иначе фаталните вирусни заболявания. Ето какво показат данните за България и САЩ:

Честота на заболяванията в България преди и след въвеждането на ваксините

Честота на заболяванията в САЩ преди и след въвеждането на ваксините

Преди имунизациите в България всяка година от морбили са боледували повече от 17 000 души. Сега са средно около 157 на година. Някои вируси като рубеолата са почти напълно елиминирани. Тези факти показват, че имунната ни система не е достатъчно подготвена, за да се справи с такъв тип вируси, без използването на ваксини. Допълнително свидетелство за последното е и смъртността от вакснипредотратими болести, която е била огромна преди въвеждането на ваксините.  Скорошно изследване от 2016 година определя, че смъртността от коклюш в първата година от живота на бебетата в бедните държави е около 400 случая на всеки 1 000 000 новородени. Същата смъртност, но в богатите държави (първите 15 по доходи на глава от населенеито), където се използват ваксини, е само 3 до 10 случая на всеки 1 000 000 новородени. Друго изследване от 2015 година пък показва, че общото глобално намаление на смъртността от пневмония, дифтерия и морбили взети заедно, води до 3 600 000 по-малко смъртни случая през 2013 година, в сравнение с тези през 2000 година.

Смъртните случаи при пандемията от грипен вирус през 1918 г. достигат 100 000 000 души (100 милиона човека!). Това само по себе си е факт, показващ, че човешката имунна система не е достатъчно подготвена, за да се справи с подобни вируси. Именно чрез ваксините имунната система укрепва, подсилва се и се подготвя за бъдещ контакт с пълномащабния вирус, когато вече ще бъде способна да се справи с него. Изчезването на вирусите едра шарка и риндерпест, както и предстоящото елиминиране на полиомиелит, дракункулоза, малария и рубеола, доказват напълно ефективността на ваксините и оборват твърдението, че хората имат способност да се имунизират „от само себе си“.

Изводи

В началото на документалната поредица „Истината за ваксините“ авторът прави уговорката, че ще представи безпристрастно аргументите „за“ и „против“ ваксините, за да предостави възможност за информиран избор. На практика обаче поредицата поставя на фокус единствено аргументите „против“. Фактите в нея са представени избирателно и едностранчиво, а научните трудове, показващи безопасността на ваксините, са пропуснати. Във филма се показват предимно мнения на лекари и авторитетни личности, известни с позицията си против ваксините, а не на учени. Филмът пренебрегва всички съществуващи доказателства, опровергаващи мненията на участниците, и оставя неетичните и тотално погрешни внушения, че за ефективността на ваксините няма доказателства, а страничните им ефекти умишлено се укриват. Разказаните от участниците във филма преживени случки се приемат като доказателства, а мненията им – като безспорни факти. Ето защо „Истината за ваксините“ се проваля в основната си цел – да предостави възможност за информиран избор на своите зрители, като не успява да предостави обективното становище и на „двете страни“.

Всъщност огромното мнозинство от научни трудове показва, че ваксините са напълно безопасни, техните странични ефекти – редки и непредставляващи риск за зравето, а ползите от тях са довели до предотратяването на милиони смъртни случаи. Въпреки това учените продължават да правят изследвания, търсещи възможни негативни ефекти.

Инфогарфика, обобщаваща статията

Към филма:

https://vaccinesworkblog.wordpress.com/2017/04/16/the-truth-about-vaccines-episode-1-top-ten-lies-debunked/