Днес в предаването на Нова „Здравей, България“ уж трябваше да има дебат за ползите от алкохола, но всъщност такъв нямаше. От Nova бяха поканили представителката на алкохолната индустрия Ралица Скорчева-Славова и проф. Донка Байкова. Те коментираха изследване, представено на симпозиум в Брюксел, според което „пиещите умерено алкохол са по-добре здравословно и дори живеят по-дълго от тези, които изобщо не пият“. Чутото меко казано ни озадачи и решихме да разгледаме подробно въпроса.
Но първо малко предистория.
Преди време ние показахме резултатите от огромно проучване в престижното списание The Lancet, включващо данни от 196 държави (GBD 2016 Alcohol Collaborators study). При него се установява, че употребата на алкохол е водещ рисков фактор за заболеваемост в глобален мащаб и причинява сериозни здравословни загуби. Проучването установява, че рискът за смъртност по всякакви причини, най-вече рак, нараства с повишаване на нивата на алкохолна консумация. Количеството, което минимизира вредите за здравето, е нула. Или казано по друг начин – „няма полезни количества алкохол“. Проучването в The Lancet е финансирано от фондацията на Бил и Мелинда Гейтс – след малко ще разберете защо това е важно.
По-новото проучване, представено на симпозиум в Брюксел, има заглавие „Moderate alcohol consumption and lower total mortality risk: Justified doubts or established facts? – Умерена алкохолна консумация и по-нисък риск за смъртност: Основателни съмнения или установени факти?“. Важно е да подчертаем, че в раздела за конфликт на интереси главните автори – италианците Simona Costanzo и Augusto Di Castelnuovo – декларират, че по друг техен проект получават финансиране чрез грант от ERAB (the European Foundation forAlcohol Research) – Европейска фондация за изследване на алкохола. В сайта на тази фондация намираме следното: „Инициативата е подкрепена от The Brewers of Europe (Пивоварите на Европа), гласът на пивоварната индустрия в Европа, чиито членове са националните пивоварни търговски асоциации, представляващи повече от 90% от европейското бирено производство“. Тоест излиза, че главните автори на новото проучване са спонсорирани от пивоварната индустрия по друг техен проект. Ще бъдат ли обективни по отношение на алкохола? Да видим техния анализ.
Първо, авторите нямат нова информация, а просто изказват тяхната гледна точка върху вече налични епидемиологични данни и ги тълкуват по определен начин. Те представят т.нар. J-крива, според която хора, консумиращи умерени количества алкохол, имат по-ниска обща смъртност.
Двамата италиански автори имат писмо до журнала The Lancet, където критикуват методологията на предходното проучване и заявяват, че заключението “нулевата консумация на алкохол подобрява здравето“ не може да се направи от данните на GBD 2016 Alcohol Collaborators. Италианците отбелязват почти същото в своето проучване, като заявяват, че „изчисленията са базирани главно на екологични данни и предомининантно на математически модели“. Те посочват и че не се измерва смъртност, а заболеваемост, и рискът за връзката с алкохолната консумация може да се различава в зависимост от това. Цитират се други учени, според които „Ние усещаме желанието у някои хора в сферата да се прилагат стриктни стандарти за протективните ефекти и по-леки стандарти за другите ефекти“.
Италианците цитират генетични проучвания за защитен ефект на алкохола срещу сърдечносъдови заболявания. Генетичните проучвания обаче не са проспективни обсервационни проучвания, имат по-малка доказателствена стойност и при тях не се разглеждат ефектите върху водещите причини за смърт, свързани с алкохол – ракови заболявания, туберкулоза, ПТП, самонараняване.
Съгласни сме с италианските автори, че при наблюдателни проучвания е трудно да се направи заключение за причина и краен резултат, както и че някои проучвания са по-достоверни от други. Италианците отбелязват в статията си, че „нарастващото участие на индустрията в научните проучвания може да повлияе на обективността на независимите учени и на интегритета на науката“. Интересно твърдение с оглед на тяхното финансиране от пивоварната индустрия по друг проект.
В статията италианците отделят съвсем малко внимание на другите важни последици на алкохола и отбелязват, че „алкохолната консумация в някои случаи води до прекомерна употреба и зависимост, които са вредни за здравето. Допълнителната смъртност, свързана с тежка алкохолна употреба, е мултифакторна и включва повишен риск от рак, чернодробни заболявания и катастрофи“.
Ние смятаме, че има достатъчно епидемиологични данни за защитните ефекти на алкохола за сърдечносъдовите заболявания. Но защо не се вземат предвид и другите потенциални последици? Не се ли вълнувате от риска си за раково заболяване или цироза, ако консумирате алкохол? Проучването в The Lancet взема под внимание всички последици и свързаната с това неработоспособност и смъртност, докато италианците по-скоро подминават този аспект на проблема.
Как да тълкуваме въпроса с финансирането? Проучването в The Lancet е проведено с подкрепата на благотворителната фондация на Бил и Мелинда Гейтс, които нямат (доколкото ни е известно) интереси в алкохолната индустрия. Новото проучване на италианците няма директно финансиране, но пък в самата статия те си признават връзки с индустрията. На кого ще се доверите? За нас отговорът би трябвало да е очевиден. Или пък склонността към потвържаване отново ще вземе предимство пред рационалното мислене?
Всичко тези въпроси обаче останаха скрити от масовия зрител, защото в предаването на Nova въобще липсваше дебат. Изглежда, присъстващите в студиото приеха без много уговорки, че е добре да се пият умерени количества алкохол. Защо проф. Байкова не цитира проучването в The Lancet? Запозната ли е с него? Какво ще каже за риска от цироза, рак, самонараняване и пътнотранспортни произшествия?
Защо от „Здравей, България“ не поканиха лекар, който да защитава позицията, че алкохолът води до повече проблеми, отколкото ползи?
Това са въпроси, на които едва ли ще получим отговор.