Пол и джендър: политика в науката (част 1)

Пол и джендър: политика в науката

Когато си говорим на тази тема, сякаш винаги остава чувството за изразени наклонности към едно от две съществуващи противоположни мнения.

Едното мнение е на борците за социална справедливост, което подценява биологичната структура на пола в най-различна част от спектъра, стигайки до крайността, че полът няма биологични основи. От друга страна, второто неглижира социалните и културните фактори с по-висока предпоставка към екстремност – хомофобията. Още на този етап оставаме с впечатлението как науката не е на преден план.

Когато си говорим честно на тази тема, има още един проблем – непрекъснато стои нуждата от лепването на голям надпис: „НЯМАХ ТОВА ПРЕДВИД“.

Нямах това предвид

В преден мой материал от ранните дни на ФИБРО допуснах няколко грешки, но най-съществената беше да споделя честните си виждания за активизма и Истанбулската конвенция. Разбира се, това доведе до тоталното изкривяване на анализа ми върху биологичния пол. Фактът, че не говорих за джендър, макар и да бях изтъкнал тази липса още в самото начало, разгневи много хора. Веднага бяха лепнати етикетите: хомофоб, регресивен консерватор, „юдео-християнин“ и прочее.

Като цяло от тази моя грешка хората се поляризираха между двете крайности и това доведе до невиждана дотогава популярност на публикацията, един ключов момент за Българско рационално общество.

Добре дошло за нас, но това не прави ситуацията по-малко проблемна

Има две възможни обяснения – лепящите етикети хора наистина искаха да говоря за социална сфера, далеч от моята експертност или просто изразиха политическата си позиция срещу моята. Но ако бъдем честни, всички знаем коя е истинската интерпретация на нещата.

Темата е толкова политизирана, че науката се погубва. И в следващите редове ще разгледаме как тя изтича през пукнатина в чашката на политиката, превръщайки се бавно и не толкова славно в политнаука.

Нуждата от припомняне на важни дефиниции е спешна

Причината е, че и двата политически лагера всяват смут в иначе ясни граници между определенията за пол, полова идентичност и роля* (джендър), сексуалност и заболяване. Затова на първо място ще се опитам да сложа точка на идеологиите и да започна отначало с науката.

Полът е биологична специализация на видовете в производството на полови клетки от различен тип. Половете при хората са два – мъжки и женски, произвеждащи съответните гамети. Има ясна биологична разлика, съществуваща не само при хора, но абсолютно навсякъде като закон в природата: размерът на женските полови клетки винаги е по-голям, а броят им е по-малък от мъжките. По тази причина отричането на биологичните основи е неоснователно.

Половата идентичност и роля (джендър) са начинът, по който човек се самоопределя (идентичност) и другите го определят (роля), без значение от пола му, като това може да се разминава с общоприетите норми за мъж и жена. Джендър всъщност е още по-широко понятие, но то обикновено описва най-добре социалната роля на човек и поведението му – неговата мъжественост или женственост според общоприетите социални и културни разбирания.

Съществува „вечна борба“ между биологичните и социалните влияния върху джендъра.

Но кое е най-първо – яйцето или кокошката, влиянието на биологията или влиянието на околната среда?

Няма нужда да игнорираме факта, че в голяма степен човешките черти зависят от биологичните характеристики, а в случая средните стойности дефинират два ясни полюса на поведение – мъжки и женски. Без съмнение обаче тези стойности не са всичко, което вероятно означава, че не става въпрос само за чисти биологични фактори. Съответно говорим за нещо повече от пол.

Така, през 70-те на ХХ век, феминисткото движение въвежда употребата на понятието джендър (полова идентичност и роля) с основанието, че има социални и културни предпоставки в определянето на роли в обществото. Това довежда и до редица крайности, но самият фундаментално заложен факт е верен – има и други фактори, освен биологичните, които не трябва да се дискриминират.

Най-точният отговор на зададения по-горе въпрос обаче е сложен. Той не е някъде по средата между двете разбирания – това по-скоро е грешно и всяващо фалшив баланс твърдение. Но отговорът не е и в крайността на биологията, нито в тази на социалните фактори.

Това, което със сигурност можем да кажем, е че имаме абсолютно установена разлика в биологичните характеристики (като размера на гаметите) и само условно установяваща се такава в социалните. И средностатистически се идентифицираме само в две стойности на поведението – мъжка и женска, колкото са и биологичните полове.

Така стигаме до извода, че различието в биологичните характеристики е първична причина за определянето на половата идентичност и роля. Но от друга страна, социалната среда може да има сериозни въздействия. Вижте какво се случва в шведски „джендър неутрални“ детски градини.

В основите си социалните условия обаче са променливи и не са задължително еднакви за всички. За разлика от тях, биологичните основи установяват половото развитие в два ясно разграничени клона още от самото начало.

Сексуална ориентация

Сега идва ред да обсъдим и нея. Тя може да не зависи от пол и джендър, което на пръв поглед изглежда объркващо и би могло да ни подведе. Затова и много често се използва в политическа аргументация. Ще се опитам да изясня сексуалната ориентация с помощта на примери:

  • Човек от мъжки пол, с мъжествена полова идентичност (еднаква с пола) може да е хомосексуален, т.е. да е сексуално привлечен към мъже.
  • Човек от женски пол, с мъжествена полова идентичност (разл. от пола) може да е хомосексуален, т.е. да е сексуално привлечен към жени.
  • А може ли например човек от мъжки пол, с женствена полова идентичност (разл. от пола) да е хетеросексуален, т.е. да е привлечен към жени? Да, абсолютно.

С това се опитвам да ви покажа допускането на сексуалната ориентация като независима от пола и половата идентичност. Има най-различни видове сексуална ориентация, но за да не удължаваме излишно нещата, спираме дотук.

Полът, половата идентичност и сексуалната ориентация са компоненти на сложната видова функция сексуалност, която се изучава от сексологията.

Кога става дума за заболявания?

Тук искам да бъда ясен, защото в предния ми материал много хора бяха подведени от факта, че обсъждах само пол. Хомосексуалните хора не са задължително болни. За аномалии говорим само когато има обусловени изменения в пола – на анатомично, физиологично или на генетично ниво и възможността за извършването на функцията сексуалност е увредена.

Такива са например болестите на сексуалното развитие (или по-модерният нестигматизиращ термин „интерсексуални състояния“), които са изключително редки (0.018%1.7%) и за които стана въпрос в клипа.

Колкото и да дестигматизираме ситуацията обаче, тук инфертилитетът и нарушената сексуалност вследствие на обективни изменения са факт. А интерпретацията, че полът е спектър само поради наличието на интерсексуални кондиции, е по-скоро грешна. Повече за това ще разберем в следващата част.

При хомосексуалността без обусловени изменения в пола пък може да се спекулира, че функцията е отново увредена, тъй като не се осъществява ефективно. Причината е в грешното сексуално привличане. Но привличането е субективен фактор, а при неустановени обективни такива не можем да говорим за заболяване.

Психиатрична класификация

След като стана въпрос за субективност при заболявания, идва ред и на психиатрията. В най-новия DSM вече не съществува разстройство на половата идентичност. Вместо това се говори за джендър дисфория – чувството за дискомфорт от пол и полова роля, отредени при раждането на човек. В диагнозата реална разлика няма, само името ѝ, преди това съдържащо думата разстройство, е сменено.

До промяната се стига, отново за да не се стигматизират хората с дискомфорт от своя пол и полова роля, слагайки ги рамо до рамо с други психични казуси (напр. шизофрения – психично разстройство). Тази промяна за пореден път има етичен, а не научен характер, въпреки че се спекулира политически с този факт.

Тук идва въпросът: може ли например хомосексуален човек да не чувства дискомфорт? Да, разбира се. Хомосексуален не е равно на психично диагностициран. Хомосексуалността, както казахме, е просто сексуална ориентация.

Няколко финални термина, които често остават неясни

  • Полова идентичност – начинът, по който човек сам се определя
  • Полова роля – начинът, по който обществото го определя
  • Полова идентичност и полова роля влизат в понятието джендър.
  • Трансджендър – всички хора, които се различават по полова идентичност от биологичния си пол (определят се като транс жена, транс мъж или други)
  • Цисджендър – хората, които не се различават по полова идентичност от биологичния си пол
  • Транссексуални хора – само тези, които са преминали медицинска интервенция за смяна на пола (или имат желание да го направят). Например роден мъж, сменил пола си оперативно, с женствена полова идентичност, но сексуално привлечен към мъже, което се води хетеросексуалност, тъй като вече е със сменен пол. Или роден мъж, сменил пола си оперативно, но с мъжествена полова идентичност (т.е. различна от настоящия му пол) и в същото време сексуално привлечен към жени, което се води хомосексуалност. Признайте си, че това е твърде объркващо. Фактически, резултатите от смяна на пола обикновено не са много приятни, но това е друга тема.

Възможните комбинации, описващи функцията сексуалност, са много и това е една от причините да се възприема грешно от хора, които нямат нужните знания. Или просто да се използва с политически цели, особено предвид техните либерални или консервативни наклонности.

Разликата между пол, джендър и сексуална ориентация вече би трябвало да е ясна. Надявам се повече да няма смут, създаден от идеологични представи.

Защото в следващата част ще видим как цялата тази информация е обект на смесване и объркване дори и от автори на научни статии и хора с критично мислене. И за съжаление, отново причината е по-скоро политическа.

Преминете към част 2: когато чашата прелее.

*Редакция: на няколко места е добавено и значението на полова роля, тъй като в български източници досега то не съществуваше.

Facebook Comments

Мнение за "Пол и джендър: политика в науката (част 1)"

  1. Споменаване: Пол и джендър: когато чашата прелее (част 2)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Интернет бюлетин

Въведете Email
ОК
Специална оферта за теб!

Абонирай се 

за  Гадателката Бими
Да, искам да знам
Напълно безплатно!